Решение № 13084 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2019 г.

Решение № 13084 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7924/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" МВР срещу Решение № 2435/08.04.2019 г. по адм. дело № 12540/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 5403 ПАМ-40/24.10.2018 г., на началника на ГПУ Русе, с която на Т. Йълдъръм е наложена ПАМ "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" в срок от 6 месеца и съдът е постановил прекратяване на фактическото задържане на лицето и незабавното му освобождаване. Касационният жалбоподател навежда доводи за недопустимост на съдебното решение поради факта, че съдебното производство е образувано по жалба на Т. Йълдъръм срещу писмо рег. № 536400-18984/01.11.2018 г., с което е уведомен процесуалният представител на чуждия гражданин, че молби с вх. № 536400-16757/01.10.2018 г. и № 536400-17017/04.10.2018 г. не са уважени, а писмото не носи белезите на индивидуален административен акт. Следвало е съдът да прекрати производството по делото, а не да се произнесе с решение по него. В евентуалност сочи, че дори да се приеме жалбата за допустима, то решението на съдът е недопустимо, тъй като е подадената жалба от турския гражданин срещу писмо изх. № 536400-18984/01.11.2018 г., а съдът отменя заповед УРИ № 5403 ПАМ-40/24.10.2018 г., каквато заповед по отношение на турския гражданин не е издавана, а издадените спрямо него две заповеди № 5403 ПАМ-40/25.04.2017 г. и № 5364 з-1337/26.09.2018 г. са влезли в сила като необжалвани. АССГ се е произнесъл по въпрос, за който не е бил сезиран, като е отменил влязъл в сила административен акт, т. е. съдът се е произнесъл по въпрос който е извън предмета на делото. Моли съда да обезсили процесното решение на АССГ и да прекрати производството по делото. Ответникът – Т. Йълдъръм не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че решението на АССГ е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по отношение индивидуален административен акт, който е влязъл в сила, а не по жалбата с която е сезиран. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, предвид следното: Видно от подадената от процесуален представител на турския гражданин Т. Йълдъръм жалба пред Административен съд София – град е, че той обжалва писмо УРИ 536400-18984/01.11.2018 г., издадено от директора на Дирекция "Миграция" МВР, с което процесуалният представител на жалбоподателя е бил уведомен, че молби под номера № 536400-16757/01.10.2018 г. и № 536400-17017/04.10.2018 г. не следва да бъдат уважавани. С разпореждане от 04.12.2018 г. съдия-докладчикът е конституирал страните по делото и е указал на процесуалния представител на жалбоподателя да уточни акта, който обжалва. Въпреки, че това указание на съда не е било изпълнено, в открито с. з. от 20.12.2018 г., съдът е докладвал жалбата с неизяснен предмет и е дал ход на делото по съществото на спора. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Т. Йълдъръм заповед УРИ № 5403 ПАМ-40/24.10.2018 г., на началника на ГПУ Русе, с която е наложена ПАМ "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" за срок от 6 месеца и е постановил прекратяване на фактическото задържане на чужденеца и незабавното му освобождаване. В мотивите към съдебния акт съдът е посочил, че производството е образувано по жалба срещу писмо рег. № 536400-18984/01.11.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР и въпреки това е приел, че издадената заповед № УРИ 5403 ПАМ-40/25.04.2017 г. е незаконосъобразна, тъй като не съществува разумна възможност за изпълнение на наложената със заповедта принудителна административна мярка – "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" и я е отменил. В диспозитива на съдебното решение се постановява и прекратяване на фактическо задържане на чужденеца и незабавното му освобождаване от СДНВЧ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция установи, че решението е недопустимо. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че жалбата, подадена от турския гражданин е насочена срещу писмо рег. № 536400-18984/01.11.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР. Въпреки даденото указание на процесуалния представител на жалбоподателя за уточнение на акта, който се обжалва, такова процесуално действие от последния не е извършвано. Макар и при нередовна подадена жалба, съдът се е произнесъл, но не по очертания с жалбата предмет, а по такъв, с който не е бил сезиран. Имено с подаване на жалба до съдът, жалбоподателят определя и предмета на последната, като съдът има задължение по силата на чл. 158 от АПК да извърши задължителна проверка по редовността на жалбата, което не е сторено. В конкретния случай, АССГ, без да извърши задължителна проверка по допустимостта на жалбата, с която е очертан и предмета на последната, като е посочен акта, който се обжалва, е подменил предмета на спора и се е произнесъл по оспорване на индивидуален административен акт, с каквато искане обаче не е бил сезиран. Съдът е отменил акт, който дори не присъства в кориците по делото – този който е приет е с № 5403 ПАМ-40/25.04.2017 г., а съдът е отменил акт с № 5403 ПАМ-40/24.10.2018 г. По изложените съображения АССГ е определил предмета на оспорването, без да се съобрази със заявената воля от жалбоподателя и е отменил акт, който не е бил въведен като предмет на съдебната проверка. В диспозитива на съдебния акт фигурира и постановяване на прекратяване на фактическо задържане на лицето, като такава претенция от страна на жалбоподателят също липсва. Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане следва съдът да изпълни задълженията си по чл. 158 и чл. 159 от АПК като установи на първо място, кой е актът който се обжалва пред него и дали този акт е допустим за обжалване и едва тогава с оглед уточненията, да конституира правилните страни по делото, да събере необходимите за изясняване на спора от фактическа страна доказателства и да се произнесе по същество на релевираните в жалбата оплаквания. С оглед на изхода от спора и на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,