Решение № 12904 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7793/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и след от Административно- процесуалния кодекс.

Образувано е по молба на ТиВиТи Пак ЕООД, ЕИК 116545206, със седалище и адрес на управление гр.Разград, [жк], [адрес], представлявано от управителя В. Т., чрез пълномощника му адв.Е. Емануилов, за отмяна на влязлото в законна сила решение 6316 на Върховния административен съд, четвърто отделение, от 13.06.2023г., постановено по адм.д. 56/23г., с което е оставено в сила решение 1067 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 939/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на дружеството срещу решение 767 от 29.07.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-626/2020 г.

В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд са налице основанията за отмяна съгласно разпоредбата на 239,т.1, предл.1 и 2 от АПК - нови обстоятелства и нови доказателства, относими към предмета на спора.

В молбата се твърди, че след приключване на производствата пред КЗК и двата съда Административен съд София област и Върховния административен съд, са установени данни за евентуално извършени престъпления от лица, които са давали обяснения пред КЗК, за което е изпратен сигнал до Софийска градска прокуратура. Твърди се още, че след приключване на производството дружеството е поискало достъп до материалите по прокурорската преписка, като такъв е предоставен с постановление от 29.03.2024г., което е получено в дружеството на 07.05.2024г. Молителят твърди, че след като е получил достъп до прокурорската преписка е установил нови обстоятелства, съответно се е сдобил с нови доказателства, които не са му били известни до приключване на делото. Новите доказателства и новите обстоятелства са изложени в т.ІІ от искането. По т.1 се твърди наличие на нови обстоятелства и нови доказателства, свързани с извършването на търговска дейност от С. Д. под прикритието на Албемар ЕООД и за укриване на информация от КЗК, по т.2 се твърди противоречие в обясненията относно причините за установяване на отношенията между Албемар ЕООД и Технокороза АД ; по т. 3 се твърди наличие на ново доказателство за ползване на имейл адрес tvt_pleven@abv.bg като личен от С. Д. , по т.4 се твърди наличие на ново обяснение от Е. Й., които опровергават обясненията на същото лице дадени пред КЗК от името на Технокороза АД.

По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл.239,т.1 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд по адм.д. 56/2023г. и оставеното с него в сила решение на Административен съд София област по адм.д. 939/21г. и да върне делото за ново разглеждане пред друг състав на Административен съд София област. Претендира заплащане на разноски.

Ответната по искането Комисия за защита на конкуренцията София чрез своя процесуален представител мл.експерт М. Г. взема становище, че искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Претендира заплащане на юрисконсулстско възнаграждение.

Ответните по искането Албемар ЕООД, ЕИК 114662118, С. К. Д., [ЕГН], Ес Трейд Интернешънъл ЕООД, ЕИК 204401672 и ЕТ С. 96 С. Д. , ЕИК 114010906, вземат становище за неоснователност на искането. Претендират заплащане на разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

С решение 6316 от 13.06.2023г., постановено по адм.д. 56/23г., Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е оставил в сила решение 1067 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 939/2021 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ти Ви Ти Пак ЕООД, ЕИК 116545206, срещу решение 767 от 29.07.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-626/2020 г.

Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239,т.5 от узнаване на решението.

От страна на ответника С. К. Д. с писмена молба от 19.08.2024г. /л.209 от настоящето дело/ се прави възражение, че в случая не е спазен тримесечния срок по чл.240,ал.1 АПК. Навеждат се доводи, че с Постановление от 27.11.2023г. на Софийска районна прокуратура е отказано да бъде образувано досъдебно производство по сигнала на ТиВиТи Пак ЕООД за извършени престъпления по чл.313 НК от лица, давали писмени обяснения пред КЗК, което постановление е връчено на дружеството, но от негова страна не са направени искания за достъп до прокурорската преписка, а такъв е поискан за пръв път едва на 27.03.2024г., какъвто достъп му е предоставен. Правят се и възражения, че от страна на дружеството е поискан единствено достъп до прокурорската преписката, какъвто е предоставен, но няма данни да му е дадена възможност да получава преписи от събраните по нея доказателства, което поставя под съмнение достоверността на представените искането писмени доказателства.

Направеното възражение относно срока на искането за отмяна настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно. По делото няма събрани категорични доказателства, към кой момент е било връчено съобщение на дружеството относно постановление за отказ за образуване на досъдебно производство. Единственото доказателство, което има достоверна дата в тази насока, е приложеното копие от молба от адв. Е. Емануилов, в качеството му на представител на ТиВиТи Пак ЕООД, подадена до Софийска районна прокуратура, с която моли да му бъде даден достъп за запознаване с материалите по преписката п.р. 38792/2023г. , входирана на 27.03.2024г./л.213 от настоящето делото/. Достъп до същите е бил предоставен с постановление от 29.03.2024г. /л.134 135 от делото/, като според представените копие от писмо и товарителницата, постановлението е получено от адв. Емануилов на 07.05.2024г. При тези данни следва да бъде прието, че подаденото на 12.06.2024г. искане за отмяна е в рамките на тримесечния срок по чл. 240, поради което се явява допустимо и следва да бъде разгледано.

По същество е неоснователно.

В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл.239,т.1 от АПК - се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като такива се сочат :

1. Нови обстоятелства и нови доказателства за извършването на търговска дейност от С. Д. под прикритието на Албемар ЕООД и за укриване на информация от КЗК.

1. Противоречие в обясненията относно причините за установяване на отношения между Албемар ЕООД и Технокороза АД.

1. Ново доказателство и обстоятелство за ползването на имейл адрес tvt_pleven@abv.bg като личен от С. Д. .

1. Ново обяснение от Е. Й., които опровергават обясненията на същото лице, дадени пред КЗК от името на Технокороза АД.

Съгласно чл.239 АПК,т.1 , влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови,т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Фактите трябва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Но същите не трябва да са новосъздадени, т.е. да са възникнали след приключване на устните състезания, задършили с влязло в сила решение. Това следва от обстоятелство, че нововъзникналите факти не се преклюдират от силата на присъдено нещо .

Доколкото нормата на чл.239,т.1 АПК въпросните доказателства да са от съществено значение за делото, следва да бъде посочен предмета на спора между страните, за да се прецени относимостта на въпросните доказателства към него.

Видно от данните по делото, производството пред КЗК е образувано по сигнал/заявление от страна на ТиВиТи Пак ЕООД за извършени нарушения по чл. 29, чл. 36 ал. 1 и чл. 37 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на Албемар ЕООД, Ес - Трейд Интернешънъл ЕООД, ЕТ С. - 96 С. Д. и С. Д.. С решение 767 от 29.07.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-626/2020 г. е прието, че нарушения на посочените правни норма от глава седма на Закона за защита на конкуренцията не са извършени от страна на Албемар ЕООД, Ес - Трейд Интернешънъл ЕООД и С. Д., а производството по преписката е било прекратено спрямо ЕТ С. - 96 С. Д. , поради липса на правен интерес, предвид на това, че предприятието на едноличния търговец е прекратило дейността си преди периода, за който се твърди, че е допуснато нарушението.

С решение 1067 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 939/2021 г. по описа на Административен съд - София област, е била отхвърлена като неоснователна жалбата на ТиВиТи Пак ЕООД срещу решение 767 от 29.07.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-626/2020 г.

С решение 6316 от 13.06.2023г.Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм.д. 56/23г., е оставил в сила посоченото решение на Административен съд София област.

От изложеното в мотивите на двете решения, може да бъде прието и систематизирано, че предмет на спора между страните са следните факти и обстоятелства:

1. Разпоредбата на чл. чл. 36, ал. 1 от ЗЗК/нелоялно привличане на клиенти/, въвежда забрана за осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За да е осъществен състава на нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, следва да е налице освен общото изискване, а именно отношения на конкуренция между страните в производството при осъществяваната от тях стопанска дейност, и установяването на кумулативно визираните от законодателя факти, включени във фактическия състав на този текст - нелоялно конкурентно поведение, прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти и причинно-следствена връзка между двете деяния. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатно, като е необходимо да е налице пряка причинна връзка между поведението на конкурента и резултата, в случая отклоняване на клиенти на ТиВиТи Пак ЕООД от страна на Албемар ЕООД и на Ес-Трейд Интернешънъл ЕООД, посредством твърдяното недобросъвестно поведение на С. Д. като служител на ТиВиТи Пак ЕООД. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебното производство и първоинстанционният съд и касационната инстанция са приели, че същите не установяват доказано недобросъвестно поведение на С. Д., в резултат на което да са отклонени клиенти на ТиВи Ти Пак ЕООД от страна на Албемар ЕООД и на Ес-Трейд Интернешънъл ЕООД.

1. Нормата на чл.37 най общо въвежда забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни. Според алинея първа от същата, забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. В съдебните решения е прието, че установяването на допуснато нарушение на тази разпоредба, за другите специални състави на нарушения по чл.37 ЗЗК, задължителното представяне от страна молителя на доказателства за това кои факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност са приети от него за производствена и/или търговска тайна, съобразно дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. В конкретния случай съдилищата са приели, че по делото не е доказано ТиВиТи Пак ЕООД. При липса на доказателства за издаден нарочен акт относно режима за достъп до конкретна информация и задължения във връзка с нейното съхраняване и опазване, и двете съдебни инстанции са приели, че няма как да бъде осъществен състава на нарушенията на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Прието е още, че посочената от заявителя на нарушенията клауза определя цялата налична информация на дружеството като търговска тайна, който подход противоречи на целта на закона, тъй като ограничителната норма на чл. 37 от ЗЗК не следва да се тълкува разширително и да се прилага по принцип .

1. С общата норма на чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. За да се докаже осъществяване на който и да е от конкретните състави на нелоялна конкуренция, е необходимо да бъдат кумулативно установени визираните в разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК елементи, а именно: наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията по между им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл. 29 от ЗЗК е със субсидиарен характер спрямо следващите, съдържащи се в Глава седма от ЗЗК, тоест се прилага само когато дадено действие или бездействие не попада в някоя от изброените в чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК специални хипотези, но уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Общата забрана може да се прилага, както паралелно със специалните състави по Глава седма от ЗЗК, така и самостоятелно, което е видно от обобщаващия израз "всяко действие и бездействие". При липсата на нарушения на специалните разпоредби, не може да се приеме, че е извършено и нарушение в разрез с добросъвестната търговска практика, достатъчно за ангажиране отговорността по чл. 29 от ЗЗК. За да бъде доказано наличието на хипотеза по чл.29 ЗЗС, следва да са налице данни и доказателства, сочещи недобросъвестни действия от страна на ответниците, като всяко от тях е имало самостоятелно и независимо търговско поведение, осъществяващо контакти с клиенти в съответствие с реалните условия на съответния пазар.

По т.1 от искането за отмяна се твърди наличие на нови факти и обстоятелства за извършване на търговска дейност от С. Д. под прикритието на Албемар ЕООД и за укриване на информация от КЗК. Молителят твърди, че се е снабдил със счетоводна информация /доказателства 1, 2 и 3 от приложенията/,за извършените от Албемар ЕООД и Ел Трейд Интернешенъл ЕООД доставки към Технокороза АД за периода 2015г. 2019г., която документация недобросъвество не е била представена пред КЗК въпреки наличието на нарочно искане от страна на Комисията. Молителят твърди, че фактът на самото съществуване на тази счетоводна документация сочи, че в нарушение на чл.46 КЗК лицето Е. Й. е декларирал невярна информация пред КЗК, като недобросъвестно е укрил истината и е декларирал неверни данни, като този факт сам по себе си представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.239,т.1 АПК. Навеждат се и аргументи, че от друга страна новата счетоводна информация съставлява ново писмени доказателство, което доказва твърденията на дружеството, че С. Д. е извършвал недобросъвестна дейност под прикритието на дружество, регистрирано на съпругата му / Албемар ЕООД/. В отделни точки по тази част от искането са изложени и допълнителни доводи в тази насока.

Искането в тази си част е неоснователно.

На първо място следва да бъдат съобразени като относими и към тази част от искането мотивите на настоящето съдебно решение, изложени по т.2 и 4 от искането, където подробно са изложени аргументи, защо не са налице нови доказателства или обстоятелства, свързани с даването на обяснения по прокурорската преписка от страна на П. Е. и Е. Й..

По отношение на твърдението на молителя за наличие на нови доказателства или обстоятелства, изразяващи в представената с искането счетоводната информация относно извършването на доставки от страна на Албемар ЕООД и Ес Трейд Интернешънъл ЕООД към Технокороза АД, следва да бъде посочено следното: Принципно фактът на извършване на такива доставки никога на е бил спорен по делото, доказателства в тази насока са събрани още в хода на административното производство, поради което представените допълнителни счетоводни документи и извлечения не могат да бъдат разглеждани като ново обстоятелство или нови доказателства по делото. Същите по никакъв начин не са свързани с основния спорен факт по делото че извършването на доставки от страна на посочените две дружества към Технокороза АД съставлява отклонение на клиенти на "ТиВиТи Пак" ЕООД, извършено чрез недобросъвестно поведение от страна на С. Д. в качеството му на служител на последното дружество и покриващо състава на нарушение по чл.36,ал.1 ЗЗК. В тази насока следва да бъдат споделени и доводите на пълномощника на ответните по искането дружества, изложени на стр.6 /л.160 от делото/ от писменото становище.

Отделно от това, специално по отношение на тези доказателства следва да бъде посочено, че не става ясно по никакъв начин как молителят се е снабдил с тях и дали те са били част от прокурорската преписка или са получени по някакъв друг начин, който изключва наличието на елемента новост .

Соченото лице Е. Й. е работил като началник склад в Технокороза АД, поради което няма представителни функции по отношение на дружеството, от което се следва, че твърденията на молителя, за неправомерно действие на лицето в укриване на счетоводна информация, са несъстоятелни.

По отношение на частта от счетоводната информация, свързана с осъществявани доставки от Ес Трейд Интернешънъл ЕООД /дружество, собственост на С. Д., създадено след прекратяване на трудовите му отношение с ТиВиТи Пак ЕООД следва да бъде посочено, че тя не съставлява ново доказателство или обстоятелство, доколкото по тази част от спора съдилищата са приели, че извършените доставки от Ес Трейд Интернешънъл ЕООД към Технокороза АД или други клиенти на ТиВиТи Пак ЕООД, не могат да се разглеждат като нарушение на забраната по чл.36,ал.1 ЗЗК, тъй като те са извършени след прекратяването на отношенията на С. Д. с работодателя му ТиВиТи Пак ЕООД и отсъствие на забрана за извършване в такава хипотеза на конкурентна дейност.

Останалите изложени доводи по тази част от искането по съществото си представляват оплаквания за неправилност на първоинстанционното и касационното решения, поради което не следва да бъдат обсъждани.

По т.2 от искането за отмяна се твърди наличие на нови факти и обстоятелства, изразяващи се противоречия в обясненията относно причините за установяване на отношенията между Албемар ЕООД и Технокороза АД. Навеждат се доводи, че в производството пред КЗК "ТиВиТи Пак" ЕООД е обосновавало тезата, че неправомерната дейност на С. Д. е била извършвана със знанието и съдействието на П. Е., която е била технически директор на Технокороза АД. Твърди се още, че в рамките на прокурорската проверка са снети обяснения на Е., които са в противоречие с новооткритата счетоводна информация, от която става ясно, че Албемар ЕООД е започнал да продава на Технокороза АД материали още от 2015г. Твърди се още, че още в производството пред Административен съд София област е бил поискан разпит на тази свидетелката, който е бил отказан от съда, а според молителя, този въпрос е от съществено значение за правилното решаване на спора.

Твърдяните нови обстоятелства и доказателства по тази точка са свързани с оплакванията на молителя пред КЗК за извършено нарушение на чл.36,ал.1 ЗЗК от страна на Албемар ЕООД и Ес Трейд Интернешънъл ЕООД, които дружества са осъществявали конкурентна търговска дейност с дружества, които са били клиенти на ТиВиТи Пак ЕООД, като нелоялната дейност по отклоняване на клиенти е вследствие на добита от страна на С. Д. информация в качеството му на служител на ТиВиТи Пак ЕООД. На база на събраните доказателства в рамките на административното и съдебното производство е прието от първоинстанционния съд, че навлизането в съответния конкурентен пазар от страна на Албемар ЕООД и Ес Трейд Интернешънъл ЕООД не е осъществено чрез нелоялно привличане на клиенти, а изцяло почива на основните принципи на свободната стопанска инициатива и разширяването на конкуренцията, като наведените от ТиВиТи Пак ЕООД предположения и статистически модели не са в състояние да опровергаят тези изводи /стр.14 от мотивите на първоинстанционното решение/. В мотивите на касационната инстанция изрично е посочено, че изложените от първоинстанционния съд аргументи за отсъствие на нарушение по чл.36,ал.1 ЗЗК се споделят от Върховния административен съд. Специално място е отделено на възражението на касационния жалбоподател ТиВиТи Пак ЕООД за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускане на сочени от страната писмени и гласни доказателства. В тази насока изрично е отбелязано, че Твърдените от касационния жалбоподател факти е допустимо да бъдат установявани само въз основа на косвени доказателства, единствено ако логическата връзка между тях поотделно и в съвкупността им води до един единствен несъмнен извод относно подлежащия на доказване факт. Връзката трябва да може основателно да се предположи логически, с оглед конкретните обстоятелства по делото. Не такъв обаче е настоящият случай, доколкото по преписката на КЗК са налице преки доказателства, опровергаващи твърденията на ТиВиТи Пак ЕООД .

Въпросните обяснения на П. Е. П., дадени по прокурорската преписка, са налични на л.117 от настоящето дело. В тях лицето посочва, че е работила като търговски директор на Технокороза АД за времето от 1999г. до 2020г., че дружеството е получавало доставки на фолио от ТиВиТи Пак ЕООД, че поради проблеми с качеството на така доставяното фолио от ТиВиТи Пак ЕООД се е стигнало до търсене на други доставчици на фолио, един от които е било Албемар ЕООД, като лицето не притежава информация какви са били отношенията между ТиВиТи Пак ЕООД и Албемар ЕООД.

При така изложеното не може да се приеме, че дадените писмени обяснения от П. Е. П. съставляват ново доказателство и обстоятелство, имащо значение за спора. По отношение на тях важат изложените по-долу в настоящето решение мотиви по т.4 от искането, свързани с начина на добиване на доказателството и фактът на прекратяване на производството по прокурорската преписка, по твърдението за извършено нарушение по чл.313 НК с подбудителството и/или помагачеството на П. Е. П..

По т.3 от искането за отмяна се твърди наличие на ново обстоятелство и на ново доказателство че С. Д. през м.август 2023г. е създал профил в Instagram, където е посочил адрес tvt_pleven@abv.bg като личен. Според молителя, той е твъдял още в заявлението си пред КЗК, че лицето ползва посочения интернет адрес като личен и това е било част от механизма за отклоняване на клиенти на ТиВиТи Пак ЕООД, и регистрирането на посочения адрес като личен през м.08/2023г. е доказателство в подкрепа на тезата му. По отношение на това обстоятелство в решението на касационната инстанция е прието, че електронната поща с посочения адрес е била създадена от самото дружество, с цел уеднаквяване на формата на пощите до момента на преминаване към новите имейли; била е отпечатана на последната страница на продуктовия каталог на ТиВиТи Пак ЕООД; в кореспонденцията на С. Д. с контрагенти е била използвана наред с цитирането на имейла pleven@tvt.bg /стр. 60 от решението на КЗК/, използването на тази поща безспорно е било временна мярка /до въвеждането на електронни пощи с регистрирания от ТиВиТи Пак ЕООД домейн/, предприета за улесняване на клиентите при осъществяването на контакт с най-близкия до тях склад на дружеството.

Искането в тази си част е неоснователно. В случая сме изправени пред нововъзникнал факт и нововъзникнало доказателство, които няма как да бъдат относени към спора, който е свързан с друг, предишен период на отношения между страните, в който смисъл мотиви са изложени по-горе в настоящето решение.

По т.4 от искането за отмяна се твърди наличие на нови обстоятелства наличие на нови обяснения на Е. Й., дадени в хода на прокурорската преписка, които опровергават обясненията на същото лице, дадени пред КЗК от името на Технокороза АД относно твърдения на ТиВиТи Пак ЕООД, че са отклонявани клиенти на дружеството в резултат на неправомерни действия на С. Д. , едно от които е Технокороза АД. В искането се сочат конкретни проявления на наличие на разминаване на обясненията на Е. Й., дадени първоначално пред КЗК във връзка с образуваната преписка по сигнала на Технокороза АД, и тези дадени по прокурорската преписка / намиращи се на л. 109 114 от преписката/.

Искането е неоснователно и в тази си част.

На първо място поражда съмнение факта, в какво качество въпросното лице Е. Й. /който е работило по думите му като началник на склад в Технокороза АД/ има право да дава обяснения от името на дружеството, още повече, че началната страница на обясненията /на л.109 от делото/ е посочено, че те се дават от синдика Д. С.. На второ място, от данните по делото по никакъв начин не става ясно, по какъв начин молителят се е сдобил с обяснения на лице по прокурорската преписка, след като липсват доказателства, че му е разрешено да се снабдява с доказателства от нея . На трето място, във въпросните обяснения на Е. Й. по прокурорската преписка / л. 114 от делото, с положена дата под тях 16.10.2023г. и място на даване гр.Ловеч/, изрично е посочено, че обясненията пред КЗК са дадени на база на личните му възприятия на търговската дейност на дружеството / Технокороза АД/ и че това не е станало по никакъв начин под въздействието на С. Д. и П. Е. П.. На четвърто място, по твърденията на самия молител, преписката пред Софийска районна прокуратура е образувана по негов сигнал за извършено престъпление по чл.313,ал.1 НК от въпросния Е. Й., изразяващо се в даване на неверни данни в обясненията пред КЗК. С влязло в сила прокурорско постановление е отказано образуване на досъдебно производство /същото не е приложено по делото от молителя , тъй като явно в противоречие с твърденията му /останалите страни не са участници в производството и няма как да се снабдят с него/ , но същото е косвено доказателство, че няма извършено престъпление от страна на Е. Й., изразяващо се в даване на неверни данни пред КЗК. Останалите наведени доводи от молителя по тази точка са негова интерпретация на въпросните обяснения, различна от тази на съдилищата и КЗК и не следва да бъдат обсъждани.

По изложените аргументи следва да бъде прието, че представените от молителя писмени доказателства не се явяват от съществено значение за спора. Следователно не са налице основанията за отмяна по чл.239,ал.1 от АПК и направеното искане на ТиВиТи ПаК ЕООД, ЕИК 116545206, представлявано от управителя В. Т., чрез пълномощника му адв.Е. Емануилов, за отмяна на влязлото в законна сила решение 6316 на Върховния административен съд, четвърто отделение, от 13.06.2023г., постановено по адм.д. 56/23г., с което е оставено в сила решение 1067 от 26.10.2022 г., постановено по адм. дело 939/2021 г. по описа на Административен съд София област, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на дружеството срещу решение 767 от 29.07.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-626/2020 г., се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

При този изход на процеса молителят ТиВиТи ПаК ЕООД, ЕИК 116545206, следва да бъде осъден да заплати на ответниците по искането разноски по делото за настоящата съдебна инстанция, съобразно представените списъци с разноски и доказателства за тяхното извършване, както следва: на - Албемар ЕООД, ЕИК 114662118, сумата 1400 /хиляда и четиристотин/лв. ; на С. К. Д., [ЕГН], сумата 1400 /хиляда и четиристотин/лв. ; на ЕТ С. 96 С. Д. , ЕИК 114010906 , сумата 1400лв.; на Ес Трейд Интернешънъл ЕООД, ЕИК 204401672 сумата 1400 /хиляда и четиристотин/лв. и на Комисия за защита на конкуренцията София юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 /двеста/лева.

Водим от горното и на осн.чл.244 от АПК във вр. с чл.239,т.1 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,