Решение № 12765 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12426/2015 г.

Решение № 12765 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12426/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. С., против решение № 5239 от 22.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4908/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град в частта му, с която по жалбата на Ф. Ф. Т., гражданин на Ирак, е отменено издаденото от този орган решение № 2790/23.04.2015 г., в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут и административната преписка е върната за ново произнасяне в тази част, съобразно указанията на съда. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което е поискано да бъде отменено. Посочва се, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от административната преписка, а направените от него заключения са неправилни. Ответната страна - Ф. Ф. Т., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Посочва, че решението на АССГ е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно е прието, че са налице основанията на чл. 9 от ЗУБ. По време на производството чужденецът е заявил, че е напуснал Ирак единствено заради личен проблем със семейството на бившата си съпруга и е твърдял, че не е имал никакви други проблеми в държавата му на произход, включително и с официалните иракски власти. Не е бил арестуван, съден или осъждан в Ирак, не членува в политически партии или организации. Също така съдът е цитирал информация за северен Ирак, изложена в жалбата на Тауфик, но е пренебрегнал обстоятелството, че тя касае провинции, които макар да се намират в северната част на страната, не попадат в И. К.. Налице е несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти, поради което са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението следва да се отмени. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Ф. Ф. Т., гражданин на Ирак, решение № 2790/23.04.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. В останалата част от съдебното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата срещу административния акт в частта му, с която е постановен отказ да се предостави статут на бежанец на Ф. Ф. Т., в която част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, но при постановяването на отказа за предоставяне на хуманитарен статут административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, както и нарушение на задължението му по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Прието е, че при преценката на ситуацията в страната по произход на заявителя административният орган я е разгледал едностранно и непълно, поради което и неправилно. Посочено е, че не е била обсъдена съдържащата се в справката информация, че през октомври 2014 г. иракските сили за сигурност извършват множество операции в различни части на страната, но резултатите не са изцяло положителни и "Ислямска държава" продължава да е сериозна заплаха за сигурността и целостта на страната. Административният съд приел, че при издаването на акта е нарушен чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, където е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо субсидиарна закрила. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, намира, че решението на Административен съд - С.-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По време на административното производство Ф. Ф. Т. е заявил, че е напуснал Ирак единствено поради семеен проблем със семейството на бившата си жена, поради и което не желае да се върне в страната си на произход. Също така е посочил, че не е имал никакви други проблеми в държавата му на произход, включително и с официалните иракски власти, не е бил арестуван, съден или осъждан в Ирак, не е членувал в политически партии или организации. Така изложеното от чужденеца, преценено съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, не дава основание за уважаване на молбата му за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на закона предполага установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо молителя, на което той би бил подложен при завръщането си в страната по произход. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в Ирак не дават основание да се приеме, че в страната има въоръжен конфликт, при който мирното население е подложено на безогледно насилие. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи, или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Извършването на отделни терористични актове не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведените интервюта с чужденеца той излага данни, които не сочат на заплахи за неговия живот, сигурност и свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Дори и да се приеме, че въз основа на приложената по делото актуална информация за действията на "Ислямска държава" степента на безогледното насилие в Ирак е висока, то в настоящия случай първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че ситуацията в различните региони на Ирак е различна. В случая от значение е каква е ситуацията в тази част на страната, от която идва кандидата за закрила, а именно гр. С. /И. К./. Видно от разгледаната справка вх. № 01-2242/27.02.2015 г. на Дирекция "Международна дейност", отдел "Информация за страни на произход и анализи" на ДАБ при МС, има определени части на страната, в които не съществува реален риск от тежки посегателства. Една такава част е именно гр. С. /И. К./. И. К. е кюрдска автономна област в северната част на Ирак, която се управлява от регионално правителство. Преобладаващата част на населението са мюсюлмани сунити. Автономният район разполага с елитни бойни части, наречени "пишмерга", които успешно воюват с терористичната групировка "Ислямска държава" и опазват сигурността в района. С оглед актуалната информация за този регион следва да се приеме, че животът и личността на Ф. Ф. Т. няма да бъдат застрашени при завръщането му, тъй като на територията на И. К. не се водят бойни действия. Напротив, поради по-сигурната обстановка, Кюрдистанският регион е един от основните пунктове за приемане на вътрешно разселени, включително и не-мюсюлмански малцинства. Минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата директива, не обуславят извод за съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, основаващи субсидиарна закрила. Вярно е, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Но в конкретния случай, базирайки се на актуалната информация за положението в Ирак, и в частност в И. К., и въпреки наличието на атентати, настоящият състав намира, че не са налице данни за "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. С оглед изложеното, решенето на АССГ в обжалваната му част, като неправилно, следва да се отмени, а жалбата на Ф. Ф. Т., гражданин на Ирак, против решение № 2790/23.04.2015 г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта му, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,