Решение № 5478 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2015 г.

Решение № 5478 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5867/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Спортно-туристически яхт клуб П.", подадена от процесуален представител адв. М., против решение № 550 от 20.03.2015 г. по административно дело № 270 по описа за 2014 г. на Административния съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-16-22 от 16.01.2014 г. на зам. кмета на община П. В касационната жалба твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Поддържат се доводи за нищожност на оспорения административен акт, поради липсата на компететност на издателя. Твърди се, че в заповедта за заместване липсва изрично упълномощаване на зам. кмета на общината да издава заповеди по чл. 65 от ЗОС, както и е допуснато нарушение на чл. 61 от АПК, което прави заповедта за изземване и незаконосъобразна. Правят се доводи, че изводите на съда относно собствеността на процесния имот са необосновани, тъй като представения АОС не удостоверява правото на собственост точно върху изземваната едноетажна сграда. Подробни доводи за неправилност на решението са изложени и в приложените писмени бележки. Ответникът по жалбата - Заместник-кметът на община П., редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Изложени са съображения, че оспорения административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Обосновано съдът е приел, че имотът се държи без правно основание, при наличните доказателства. Счита се, че оспорващата страна в хода на процеса не е успяла да установи наличието на вещни или облигационни права върху имотите. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество на делото, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Б., е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Спортно-туристически яхт клуб П." срещу заповед № РД-16-22 от 16.01.2014 г. на зам. кмета на община П., с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е разпоредено да се изземе масивна едноетажна сграда с идентификатор № 57491.503.470.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П. със застроена площ от 102 кв. м., актувана за частна общинска собственост с АЧОС № 5229/1.03.2012 г., както и подземни помещения на лятно кино "Яворов", изградено в ПИ с идентификатор 57491.503.470 по КККР на гр. П. актуван с акт за публична общинска собственост с АПОС № 5491/24.06.2013 г. ползван от сдружението без правно основание. Съдът е приел, че оспорената в настоящото съдебно производство заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. По съществото на спора е обосновал, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание от касационния жалбоподател. Компетентността на издателя, на акта е определена от приложената по делото заповед за заместване, като е приел заместването като прехвърляне на правомощия неизискващи изричен законов текст, който да дава такава възможност на титуляра на правото, каквото изискване съществува при делегирането на права. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не е установил правото си на ползване и държане на имота. Възраженията относно участието на сдружението в строежа на сградата със свои средства не са разгледани в производството, тъй като те следва да се разгледат в друго производство. Изводите си относно собствеността на процесния имот предмет на обжалваната заповед съдът е направил на основата на приложените доказателства по делото - акт за общинска собственост, разрешение за строеж в полза на общината. Приел е също така за установено, че към момента на издаване на оспорения административен акт, имотът се е ползвал от касатора предвид приложените протоколи за извършени проверки на място. При наличните доказателства по делото е счел, че не са установени годни правни основания за ползване на имота от сдружението. По отношение на втория имот описан в заповедта съдът е счел, че община П. е придобила собствеността по силата на договор за замяна на недвижими имот № Д-304 от 22.05.2013 г., който договор е вписан в СВ и е противопоставим на трети лица. Решение е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК, за отмяна на съдебното решение. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на закона и е постановил незаконосъобразно решение. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства и напълно се споделят от настоящия състав. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1) да се касае за общински имот, и 2) същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай първата предпоставка безспорно е налице - представени са актове установяващи правото на собственост на общината върху изземваните имоти. От доказателствата по делото се установява, че е налице и втората предпоставка за издаването на заповедта за изземване, а именно - имотът се държи без правно основание. В хода на целия процес касаторът не установява основанието за ползване и владеене на процесния имот. Единствените възражения са свързани с твърдението, че сградата е построена със средства на активистите, но правилно първоинстанционния съд е преценил, че спорът за собственост или облигационни права не може да се разглеждат в този процес. Безпорно следва общината да отчете обществените ползи за населението на общината от необходимостта сдружението да осъществява нормално дейността си и нуждата му от помещение за обучение на деца и граждани по ветроходство, но спазването на реда за ползване и владение на общинска собственост е задължение на всички субекти. По същество с касационната жалба се правят възражения и доводи, които са направени и в първата инстанция. Не се представят доказателства, които да доведат до промяна на установеното по делото. С подробно мотивирания си съдебен акт първоинстанционния съд е приложил правилно нормативната уредба. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспорената заповед била нищожна, тъй като в заповедта за заместване изрично са изброени правомощията на заместника и сред тях не е това по издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС. Съдът е направил обоснован извод в решението си, че заповедта е издадена от компетентния орган и този му извод е основан на подробен анализ на характеристиките при заместване и при делегиране на права. В правната теория и в съдебната практика е прието, че при отсъствие на кмета от общината същият може да определи свой заместник да изпълнява правомощията му за периода на отсъствието му, което в случая е сторено. По делото на л. 54 е представена заповед № РД-16-16 от 15.01. 2014 г., като в четири точки са описани правомощията на заместника. Недостатъчната прецизност на заповедта за заместване обаче не може да доведе до твърдяната от жалбоподателя нищожност на обжалвания административен акт. И това е така, тъй като в точка първа от заповедта е определена общата компететност на заместника, а в т. 4 правомощията му по управление на собствеността на общината. (подробен анализ на заместването и делегирането е направен в ТР № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС ). Що се отнася до доводите за нарушение на чл. 26 от АПК, то те се явяват също не основателни. Правото на участниците в административното производство да бъдат уведомени за неговото образуване, съдържащо се в нормата на чл. 26 от АПК, гарантира възможността за участие в процедурата съгласно чл. 34 от АПК. Целта на уведомяването е да се даде възможност на засегнатите своевременно да защитят правата си, а от друга страна - да се създаде предпоставка за попълване на преписката със всички необходими доказателства. Дори да се приеме възражението на касатора, че писмото на общината изх. № 94А-679 от 9.10.2013 г., не съставлява такова по смисъла на чл. 26 от АПК, въпреки наличието в него на изречението, че "ако не се предоставят основанията, доказващи правото на ползване на посочените обекти, ще следва да се освободят на основание чл. 65 от ЗОС", то не би могло да се приеме, че е налице допуснато съществено нарушение на административното производство, което да доведе до незаконосъобразност на издадения административен акт. Защитата на интересите на засегнатите може да се постигне както в следващите етапи от развитието на административния процес така и в съдебното производството, а в конкретния случай е видно, че сдружението е уведомено за образуване на процедурата по издаване на оспорения административен акт. Неоснователни се явяват и доводите относно собствеността на процесните имоти и липсата на индивидуализация. Във връзка с тези твърдения, както се посочи по-горе в мотивите административния съд е развил подробни съображения, които са правилни, законосъобразни и почиват на представените по делото доказателства. С оглед изложеното касационната инстанция не констатира нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяна на решението и то следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,