Решение № 4214 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2008 г.

Решение № 4214 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен, против решение № 38 от 14.03.2008 г. по адм. дело № 260 по описа за 2007 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменено уведомително писмо изх. № 93-00-238 от 20.08.2007 г. Посочените пороци въвеждат касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост поради липса на обжалваем предмет. Ответникът "Диагностично-консултативен център 1 - Сливен" ЕООД, гр. Сливен, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отменил уведомително писмо изх. № 93-00-238 от 20.08.2007 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Сливен, с което "ДКЦ 1 - Сливен" ЕООД, гр. Сливен, е задължено да внесе по сметка на РЗОК - Сливен сумата 4224.20 лв., произхождаща от превишение на възложените регулативни стандарти за първото тримесечие на 2007 г. Писмото съдържа предупреждение, че при липса на доброволно изпълнение сумата ще бъде удържана от следващото плащане по индивидуалния договор между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ. Касационният довод за недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на предмет - подлежащ на оспорване административен акт - е неоснователен. Първостепенният административен съд законосъобразно е приел, че оспореното уведомително писмо носи белезите на индивидуален административен акт. То материализира изрично волеизявление на носител на административни правомощия, което засяга интересите на адресата - създава задължение за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Неправилно е становището на касатора за облигационен характер на отношенията по договор № 200378/01.03.2007 г., сключен между НЗОК и "ДКЦ 1 - Сливен" ЕООД за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Страните по договора не действат като равнопоставени субекти и районната здравноосигурителна каса е овластена от чл. 73 и следв. от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в административни производства по едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 233 и чл. 234 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД, 2006). Сумите, които НЗОК е заплатила за назначени медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности извън разрешените надвишения с регулативните стандарти, са получени от изпълнителя на медицинска помощ без правно основание. Установяването на фактите във връзка със спазването на регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. Разпоредбата на чл. 234 от НРД, 2006 г. изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката - да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. Следва да се отбележи, че писмото не отговаря и на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК - в него не са изложени фактическите обстоятелства, обосноваващи размера на задължението. При положение, че РЗОК не желае да използва специалния административен ред за събиране на изплатените без правно основание суми чрез издаване на писмена покана, тя може да предприеме действия за установяване и събиране на вземането си по общия исков ред. По изложените съображения оспореното уведомително писмо е издадено при съществени нарушения на административнопроцесуалните изисквания за законосъобразност и като го е отменил, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,