Решение № 12283 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15905/2013 г.

Решение № 12283 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15905/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Аспа Инженеринг" ЕООД, представено от адв. Саръиванова, срещу решение № 6224/14.10.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10651/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2101201255/29.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София и установяващ в тежест на дружеството задължения за ДДС в д. п. м. 05.2008 г. и за закъснителна лихва заради отказ да се признае упражнено за този данъчен период право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Сочи доказателствените средства, които според него установяват осъществяването на доставката, с която свързва правото на приспадане. Иска отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез повереника си юрисконсулт Бояджиев, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са определени на "Аспа Инженеринг" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер 22 592 лева в данъчен период м. 05.2008 г. и за закъснителна лихва в размер 10 397.29 лева заради отречено правото на приспадане на данъчен кредит в размер 22 592 лева, упражнено за същия данъчен период по фактура № 848/29.05.20009 г., издадена от "Трансгруп 2007" ЕООД. Предмет на доставката е проектиране, изработка и монтаж на шумозаглушители за авариен газов агрегат по договор. Данъчната основа е 112 960 лева, а начисленият ДДС - 22 592 лева. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчика. Нему искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като исканите документи не са представени. Прието е, че процесните шумозаглушители са получени, тъй като услугите са префактурирани от РЛ на свои клиенти такива стоки, но не е установено именно "Трансгруп 2007" ЕООД да ги е доставил. Аргумент за този извод се черпи от липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика - справката в базата данни на НАП сочела наети към момента на доставката лица на длъжност архитект, технически ръководител и работници строителство. Правно основание да се отрече претендираното от ДЗЛ данъчно предимство са разпоредбите на чл. 68, ал. 2 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя установяването на реалността на доставката и е отрекъл доказването да е извършено убедително. По установяванията на съда жалбоподателят е изпълнител по договор № 85/18.06.2007 г. с възложител "Булгартрансгаз" ЕАД. Предмет на договора е доставка на авариен газов агрегат и за изпълнението му "Аспа инженеринг" ЕООД е издало фактура № 107/14.05.2008 г. за авансово плащане и № 204/06.07.2009 г. за доставката на аварийния газов агрегат по договор. За да осигури изпълнение на задълженията си по договора от 18.06.2007 г., изпълнителят е сключил договори с "Пи Би Ем" ЕООД с № 100907-F/10.09.2007 г. и с "Трансгруп 2007" ЕООД с № 1156/07.04.2008 г. Предмет на първия договор е доставка на един брой трифазен автоматичен авариен газгенератор, модел PG750B в шумозаглушаващ атмосфероустойчив контейнер и за изпълнението му са издадени фактури № 296/28.12.2007 г. с ДО 107 000 лева и № 414/12.05.2008 г. с ДО 412 272.87 лева. Вторият договор е за проектиране, изработка, доставка, монтаж, въвеждане в експлоатация на шумозаглушител едрогабаритен за авариен газов агрегат. Според съда от съществуването на договора, фактурата, факта на плащането, извършването на последващи доставки и отразяването в счетоводството на жалбоподателя на доставката аналитично за "Трансгруп 2007" ЕООД по кредита на сметка 4012 - Доставчици от страната не може да се формира извод за осъществяване на доставката, след като нито в съдебната, нито в извънсъдебната фази на производството са представени доказателства от жалбоподателя или от доставчика за това, как този доставчик я е изпълнил - наличие на производствена база, стопански инвентар, машини. Решението е неправилно. Административният съд коректно е разяснил как е разпределена доказателствената тежест. При претендираното от жалбоподателя данъчно предимство, нему е обвързаността да установи предпоставките за възникването му с убедителността на пълното доказване. Фактическият спор е не за осъществяването на доставката, а за извършителя й с последиците за правото на приспадане. Относно субекта на доставката и в противоречие с процесуалните правила на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът е подценил едни от представените от жалбоподателя доказателствени средства, а други въобще не е включил в обхвата на преценяваните доказателствени източници. Договорът от 07.04.2008 г., като юридически факт, пораждащ правната връзка между доставчика и получателя, е само индиция за осъществяването на доставката, доколкото създават основание за имущественото разместване. Генетичната и функционална връзка на насрещните задължения при двустранните договори /какъвто е обсъжданият/ определят като доказателствено релевантен факт този на извършеното от "Аспа инженеринг" ЕООД плащане. Към категорията на индициите е и извършването от ДЗЛ на последващи доставки с предмета на спорната доставка. Приемо-предавателният протокол от 30.05.2008 г. е пряко писмено доказателствено средство. Този частен свидетелстващ документ е годен и универсален /вж. чл. 49 от ДОПК/ доказателствен източник. Вместо да го обсъди и цени или не, като във всички случаи мотивира позицията си /арг. от чл. 236, ал. 2 от ГПК/, съдът е разяснил очакването си за представяне на доказателства за кадрова и ресурсна обезпеченост от доставчика, следвайки така подхода на приходната администрация. Следващите от протокола фактически изводи са в унисон с тези, формирани от сочените по-горе индиции и с друго доказателствено средство - записванията в счетоводството на получателя. Отбелязването в партидата на "Аспа инженеринг" ЕООД по сметка 4012 на спорната доставката е пряко производно доказателствено средство. Без да са отправени упреци към начина на водене на счетоводството от РЛ, позоваването на това записване за установяване на благоприятни за него обстоятелства е допустимо - чл. 182 от ГПК. Вън от горното и в контекста на интерпретацията на правото на ЕС, извършена с т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13, при доказано осъществяване на доставката, съмненията относно извършването й от конкретния доставчик, основани на липсата на нужните активи, достатъчен брой заети лица или начина на счетоводно отразяване, могат да обосноват отказ да се признае правото на приспадане, ако тези обстоятелства сочат на данъчна измама и въз основа на обективни данни се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава данъчното си предимство, е част от данъчна измама. За касатора не е съществувало задължение да проверява съществуването на производствена база и наличието на достатъчни по брой и квалификация на полагащи зависим или независим труд за доставчика физически лица, нито съществуването и основанието на правната им връзка с него, поради което и от броят и квалификацията на лицата с регистрирани от доставчика трудови правоотношения не може да се правят изводи във вреда на получателя по доставката /в този смисъл и решението на СЕС по дело С-324/11/. Несподелим е изводът на съда за съответна на административнопроизводствените правила активност на приходната администрация. Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Отсъствието на доставчик от адреса за кореспонденция, както и непредставянето на поискани от такъв доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства /а и по установяванията на съда доставчикът е с прекратена търговска дейност от 14.12.2012 г. и е обявен в несъстоятелност/. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник, без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другия субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Съществуването на спорната доставка е данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Като получател по облагаема доставка, касаторът е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Отричането на това право от органите по приходите с РА е противоправно, а отхвърлянето на жалбата срещу незаконосъобразния административен акт от съда - неправилно. Дължима е отмяна на обжалваното решение и на РА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение