Решение № 7329 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11541/2018 г.

Решение № 7329 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11541/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Тодоров, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Б. Игнатов срещу решение № 4500 от 3.07.2018 г. по адм. дело № 13835/2017 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-С-ВР/670/1.11.2017 Г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Връбница, потвърдена с решение № 22-РД06-0250/28.11.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – София-град, с която на лицето е отказана еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане /ППЗСП/. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му, отмяна на административния акт и изпращане преписката на административния орган за уважаване молбата на жалбоподателя. Ответникът- директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Връбница не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало по заявление - декларация вх. № ВР670 от 13.10.2017 г. на С. Тодоров, с която на основание чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е поискал отпускане на еднократна помощ за задоволяване на възникнали здравни потребности, за закупуване на два чифта очила и лекарства. Към молбата са приложени епикризи от НЕЛК и НКБ, други болнични листове от други заболявания, фактури от закупени лекарствени продукти и амбулаторен лист за извършен преглед. При изготвянето на социалния доклад е установено, че Тодоров не отговаря на декларираното в заявлението семейно и здравословно положение. По отношение на здравословното му положение е посочено, че е лице с увреждане, като с ЕР на НЕЛК № 0807 от 18.11.2016 г. със срок до 1.09.2018 г. му е определена 60 % трайно намалена работоспособност. Със заповед № ЗСП/Д-С-ВР/670/01.11.2017 г. на директора на Дирекция "СП" – Връбница отпускането на претендираната еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП е отказана с мотива, че не е доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Заповедта е оспорена по административен ред и потвърдена с решение № 22-РД06-0250/28.11.2017 г. на директора на РД "СП" - София-град. В хода на съдебното производство са представени амбулаторен лист за извършен амбулаторен преглед, десет броя фактури на обща стойност 121, 40 лева за закупени лекарствени продукти за периода 5.10.2017 г. до 12.10.2017 г.. Приложена е и етапна епикриза, издадена от ГПСМП-ДЛЛОЗ "Светлина" ООД за извършена флуоресцинова ангиография на съдовете на окото, във връзка с намалено зрение от около 10 години. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е потвърдил административния акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 16, ал. 1 ППЗСП, еднократна социална помощ може да се отпуска веднъж в годината за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Заявление-декларацията за отпускане на помощта се подава от пълнолетно лице до Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ по постоянен адрес и след представяне на лична карта или личен паспорт. Заявлението се подава еднократно в рамките на една календарна година (чл. 8, чл. 26, ал. 1-3 ППЗСП). В 20-дневен срок от подаване на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по образец. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес. При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада социалният работник прави предложение за отпускане или отказване на помощта, за нейния вид и размер, както и на потребностите от подкрепа по реда на чл. 16, ал. 5 ЗСП, ако това е необходимо (чл. 27, ал. 7 ППЗСП). В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със заповед за отпускане или за отказ на социална помощ. Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира. Заповедта за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало заявлението, в 14-дневен срок от нейното издаване /чл. 28, ал. 1-2 ППЗСП/. Описаните процедури са спазени в производството по издаване на процесната заповед. Същата е издадена в съответствие с административно производствените правила и при съблюдаване правата и интересите на касатора. Административният орган при подаване на заявлението е изпълнил процедурата по извършване на социалната анкета в дома на молителя и преценка на нуждите му. Административният орган и първоинстанционният съд правилно са приели, че не се установява инцидентно възникнала жизненоважна потребност на лицето, която да е основание за отпускане на исканата помощ, поради което не са установени по безспорен начин предпоставки по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Към датата на депозиране на заявлението –декларация не е установено наличието на инцидентно възникнала жизнено важна потребност. От страна на жалбоподателя не са оспорени установените от социалния работник факти и обстоятелства, както в производството по обжалване на заповедта по административен ред, така и пред двете съдебни инстанции. Не са представени никакви доказателства за инцидентно възникнала потребност /или потребности/, за чието задоволяване се претендира еднократната помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Пред първоинстанционния съд Тодоров е представил доказателства, от които се установява, че е 61-годишен вдовец, с 60 % трайно намалена работоспособност, видно от ЕР на НЕЛК № 0807 от 18.11.2016 г., срок до 1.09.2018 г. и диагноза "Неинсулинозависим захарен диабет и съпровождащи заболявания: хипертония, двустранна радикулопатия и гонартроза. Получава пенсия в размер на 241, 24 лева, не притежава движимо и недвижимо имущество, живее в двустайно жилище собственост на една от дъщерите му и покойната му съпруга при добри битови условия. Има четири дъщери, две от които работят в чужбина, а другите две са регистрирани на същия адрес, но в момента на посещението живее сам. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП недвусмислено предвижда, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. От събраните по делото доказателства не се установява в конкретния случай да са налице такива потребности. Искането за отпускане на помощта е формулирано по следния начин – "за два чифта очила и за лекарство", без да е посочен съответно размера на търсената помощ и без да е обоснован вида и инцидентния характер на потребността. От даденото описание на нуждите в заявлението-декларация може да се направи извод, че по-скоро се касае за постоянни потребности и съответно - постоянно необходими разходи за покриването им. По отношение на такива разходи обаче процедурата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП не е приложима. В случай, че лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на тези свои разходи, то би могло да претендира постоянно подпомагане, при което следва да бъде направена преценка във връзка с нормативното ограничение, свързано с диференцирания минимален доход. /решение № 3484/20.03.2018 г. по адм. д. № 11971/2017 г., VІ отд. на ВАС/. Решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице наведените касационни основания. Решение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение