Решение № 6851 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2021 г.

Решение № 6851 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4028/2021 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Т. от гр. Шумен, подадена чрез пълномощник, против решение № 38 от 26.02.2021 г., постановено по адм. д. № 443/2020 г. на Административен съд - Шумен, с което съдът е отхвърлил подадената от Т. жалба срещу заповед № 307 з-448/29.10.2020 г. на началника на РУ - Нови пазар при ОД на МВР - Шумен. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби предвид приетите фактически установявания. По подробно изложени възражения иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, с което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на РУ - Нови пазар, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил и подробно обсъдил релевантната фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Безспорно е между страните, че касаторът С. Т. и И. Т. са наследници на К. Т., починал на 27.02.2019 г. Наследодателят е притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, между които едноцевка "ИЖ", 12 калибър с № 11329; успоредка "МР-43 Е", 12 калибър с № 1611845 и пистолет "Макаров", калибър 9 х18 мм с № 1 К381826. Наследникът И. Т. е предал в РУ - Нови Пазар наследените огнестрелни оръжия и боеприпаси на 5.03.2019 година, като датата на фактическото предаване е отразена в изготвения приемо-предавателен протокол от 7.03.2019 г. Със заявления от 14.03.2019 г. и от 6.04.2019 г. И. Т. е изразил намерението си да продаде два броя карабини, останали от наследодателя, за което С. Т. е изразила изрично писмено съгласие. Със заявление от 3.06.2020 г. наследникът И. Т. е заявил намерение за продажба на процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси на С. Т.. По делото няма данни да е извършено реално прехвърляне на собствеността, за което да е уведомен органа, нито за тези оръжия - едноцевка "ИЖ", успоредка "МР-43 Е" и пистолет "Макаров" да са издадени разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. С. Т. е подала отделно заявление на 9.06.2020 г. за придобиване на 2 броя дългоцевно огнестрелно оръжие "по наследство", за което на 15.07.2020 г. е издадено разрешение за придобиване, съхранение и употреба, но без да бъде попълнен контролния талон за опис и съответствие на огнестрелното оръжие от служител на "КОС". Пред административния орган е образувано производство за отнемане в полза на държавата на представените за съхранение оръжия на наследодателя К. Т., за което жалбоподателката е уведомена на 12.10.2020 г. Същата е депозирала възражение пред органа, което не е уважено. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 307 з-448/29.10.2020 г. началникът на РУ - Нови пазар е отнел в полза на държавата дългоцевно оръжие с гладкостенна цев - едноцевка "ИЖ", 12 калибър с № 11329; дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев - успоредка "МР-43 Е", 12 калибър с № 1611845; късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев - пистолет "Макаров", калибър 9 х18 мм с № 1 К381826 и 45 броя боеприпаси от калибър 9 х18 мм от наследниците С. Т. и И. Т., на основание чл. 213, ал. 5, във вр. с чл. 213, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗОБППВИ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Подробно изложените мотиви на първоинстанционния съд съответстват на релевантната фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон, поради което и касационният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Съдът подробно е обсъдил всяко от възраженията на жалбоподателката, които повторно се излагат и в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ. Т. е. препращането към тази разпоредба не се отнася до материалноправните предпоставки, а визира компетентния орган - органът, издал разрешението. Правната последица, настъпваща при реализиране хипотезата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ, законодателят е свързал с конкретни срокове и препращането към алинея 2 е само досежно определените в тази разпоредба преклузивни срокове. Поради това е неоснователно касационното възражение за допуснато от съда разширително тълкуване на нормата на чл. 213, ал. 1 ЗОБВВПИ. Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана със съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия, е направил пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени обстоятелства и несбъдването на определени условия, на които лицето трябва да отговаря. В съответствие с нормативната уредба и данните по делото първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод, че оспореният административен акт е постановен при наличието на посочените в него фактически и правни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху оръжията и боеприпасите в срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване. При изтичане на посочения срок компетентният орган извършва проверка дали в рамките на този срок лицето е подало заявление за издаване на ново разрешение. Предпоставка за издаване на заповедта за отнемане в полза на държавата на процесните оръжия в случая е изтеклият едногодишен срок, считано от датата на предаване на оръжията и липсата на акт на разпореждане със собствеността върху оръжията, както и липсата на подадено заявление за издаване на разрешение за съхранението им в този срок. В конкретния случай срокът за наследниците, считано от датата на предаване на огнестрелните оръжия и боеприпаси в РУ, е изтекъл на 5.03.3020 г. Ирелевантно е обстоятелството кой от двамата наследници фактически е извършил доброволното предаване, тъй като задължението е за всички наследници. Неоснователно е касационното възражение, че съдът не е съобразил обстоятелството на издадено и неотнето на С. Т. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие от 15.07.2020 г. Съдът е анализирал същото и е посочил, че в заявлението на Т. не са индивидуализирани огнестрелните оръжия и боеприпаси, предмет на оспорената заповед. Също така е останал непопълнен от съответния служител контролния талон към разрешителното, с който се удостоверява конкретното оръжие, за което е издадено. Също така подаденото от С. Т. заявление от 15.07.2020 г. е извън преклузивния едногодишен срок, посочен в закона. Съдът правилно е определил приложимия материален закон, като е съобразил относимата правна норма досежно сроковете за упражняване на субективните права, предмет на регламентация с оспорената заповед. Като е преценил всички събрани по делото доказателства, съдът е направил обосновани фактически изводи и ги е подвел под вярната правна норма. Достигнал е до правилния извод, че към датата на издаване на оспорената заповед правото на касатора да прехвърли собствеността върху отнетото оръжие на друго лице или да поиска издаването на ново разрешение се е погасило, което прави издадената заповед за отнемане на оръжието в полза на държавата законосъобразна. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт, в полза на РУ - Нови пазар следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд