Решение № 199 от 6.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 793/2019 г.

Решение № 199 от 6.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 793/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Окръжния прокурор на ОП гр. Разград за възобновяване на внчхд № 123 от 2018 г. на Разградския окръжен съд на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Претендира се отмяна на постановената по делото присъда и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа искането и излага съображения за оставянето му без уважение поради липса на законовите предпоставки за възобновяване на делото. Осъденият Е. З. И. не се явява и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда № 23/23.04.2018 г. по внчхд № 123/18 г. Разградският окръжен съд отменил присъда № 7/13.02.2018 г. по нчхд № 81/17 г. на РС гр. Исперих, с която подсъдимият И. е бил оправдан и вместо това го признал за виновен в това, че на 12.11.2016 г. причинил лека телесна повреда на К. М. М., с което осъществил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. На осн. чл. 78а от НК освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Осъдил подс. И. да заплати на гражданския ищец М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, както и направените от него съдебни и деловодни разноски. Присъдата не подлежи на касационно обжалване и е влязла в сила от деня на постановяването й. Искането на окръжния прокурор /именувано "предложение за възобновяване"/ е неоснователно. В обстоятелствената част на процесуалния документ окръжният прокурор възпроизвежда диспозитивите и част от мотивите на два първоинстанционни и два въззивни съдебни акта, постановени по две наказателни производства от частен характер, отнасящи се до инцидент на 12.11.2016 г., развил се по време на футболен мач в [населено място], обл. Р.. Първото нчхд № 81/17 г. е образувано на 24.04.2017 г. в РС гр. Исперих по повод подадена тъжба от К. М. срещу Е. И. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Делото е приключило с оправдателна присъда, която е била отменена с присъда по внчхд № 123/18 г. на ОС гр. Разград и подс. И. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Второто нчхд № 100/2017 г. е образувано на 11.05.2017 г. в РС гр. Исперих по подадена тъжба от Е. И. срещу К. М. и е приключило с осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, изменена само в санкционната й част с решение по внчхд № 301/18 г. на ОС гр. Разград. Сравнявайки двата въззивни съдебни акта окръжният прокурор е изложил съображения, че присъдата на ОС гр. Разград по внчхд № 123/18 г. се основава на неистински доказателства /показания на четирима свидетели/ и е постановена при неизяснена фактическа обстановка /допълнителен разпит на пети свидетел/. Изразява становище, че неистинските доказателства са били в основата на фактическия извод относно авторството на деянието в лицето на подс. И., поради което намира наличие на основанията за възобновяване на делото, визирани в нормата на чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Върховният касационен съд не споделя доводите на окръжния прокурор на ОП гр. Разград. Възобновяването на наказателни дела е извънреден способ за проверки на влезли в сила присъди, решения, определения и разпореждания и е допустимо само при наличието на посочените в закона основания. Първото основание за възобновяване на делото, предвидено в чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК е когато някои от доказателствата, върху които се основава съдебния акт, се окажат неистински. Доказателствата, като факти от обективната действителност, пряко влияят върху установената от съда фактическа обстановка и ако бъдат изключени поради тяхната неистинност, това би довело до различни фактически констатации и до неправилност на постановения съдебен акт. Процесуалният закон изисква неистинските доказателства да бъдат установени с влязла в сила присъда, приемайки, че те са такива в резултат на извършено престъпление. Когато срещу лицето, извършило престъплението не може да се проведе наказателно производство по юридически или фактически причини, законът допуска неистинността на доказателствата да се установи чрез разследване / чл. 422, ал. 2 от НПК/. В настоящия случай твърдението на окръжния прокурор, че авторството на престъплението в лицето на осъдения Е. И. е установено от Разградския окръжен съд по внчхд № 123/18 г. въз основа на неистински доказателства е напълно голословно. То не почива нито на влязла в сила присъда, нито на проведено разследване, а е резултат от интерпретацията, която прокурорът прави на събраните по двете наказателни производства доказателства и по неясно какви причини приема за неправилно осъждането на Е. И., а не на К. М. / по внчхд № 301/18 г. / Такава интерпретация не само е извън правомощията му и не е основание за възобновяване на внчхд № 123/18 г., но и не държи сметка на обстоятелството, че двата окончателни съдебни акта само привидно са противоречиви. От мотивите към тях е безспорно, че двамата подсъдими- М. и И. са осъдени, защото взаимно са си разменили удари по време на един и същ инцидент и всеки от тях е причинил на другия лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Липсва основание за възобновяване на делото, поради което искането на окръжния прокурор следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение