Решение № 5572 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2012 г.

Решение № 5572 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Атанас Иванов Стефанов от гр. Свиленград, чрез адв. Светлана Методиева Нейкова - САК, против решение № 2234/24.04.2012 г. по адм. д. № 11361/2011 г. на Административен съд - София-град, в частта, с която е уважено направеното от Агенция "Митници" възражение за прихващане от общо дължимата сума, на обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл в размер на 2191,80 лв. Обосновава възражение за неправилност на решението в оспорената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на ищеца се дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа. От това обезщетение не следва да се приспадат обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл, поради това че обезщетението по ал. 2 се изплаща по силата на закона и има за цел служителят да намери друга работа, а обезщетението по ал. 4 компенсира времето, през което органът по назначението е длъжен да предизвести служителя за предстоящото прекратяване на служебното правоотношение. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено решението в оспорената му част и бъде уважен предявения иск. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Йорданова. Оспорва касационната жалба и иска да бъде отхвърлена. Правилни са изводите на съда по отношение на обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл. Те обезщетяват едни и същи вреди от оставянето на служителя без работа, поради което се дължат алтернативно, а не кумулативно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, мотивирано и обосновано. Правилно е прието, че обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл е получено на отпаднало основание, а обезщетението по чл. 106, ал. 2 се покрива с това по чл. 104, ал. 1 от закона и би довело до неоснователно обогатяване. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, II отделение, 24-ти състав, е осъдил Агенция "Митници" да заплати на Атанас Иванов Стефанов сумата от 5068,20 лв. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради прекратяване на служебното му правоотношение за периода 23.12.2009 г. до 23.10.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част за размера до 7260 лв., като погасен чрез прихващане. Решението в отхвърлителната му част е постановено след уважено възражение на ответника за прихващане от обезщетението по чл. 104, ал. 1 на ЗДСл на две други обезщетения, които ищецът е получил по чл. 106, ал. 2 от закона в размер на 1461,20 лв. и по чл. 106, ал. 4 от закона в размер на 730,60 лв. Първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон в частта, в която е извършено прихващане с обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Касационното възражение по отношение уваженото от съда искане за прихващане между дължимата на ищеца сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и дължимото обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от закона, е неоснователно. И двете обезщетения произтичат от едно и също фактическо основание - прекратяване на служебно правоотношение и оставяне на лицето без работа. В зависимост от законосъобразността на административният акт е определен и размерът на обезщетението. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, обезщетението е в размер на две месечни заплати (чл. 106, ал. 2 ЗДСл). Когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е прекратено, е отменен, дължимото обезщетение е в размер на десет брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в ред. от ДВ, бр. 95/2003). Изплащането и на двете обезщетения би довело до възмездяването на една и съща вреда два пъти, което би обогатило неоснователно лицето. Неоснователно съдът е уважил искането за прихващане с изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Основанието за заплащане на това обезщетение е неспазването на срока за предизвестие по чл. 106, ал. 1 от ЗДСл от страна на органа по назначаване. Ако предизвестието беше дадено, лицето би работило още един месец, и би получило съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това възнаграждение, поради което е изплатено обезщетението в размер на 730,60 лв. То няма връзка с обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Двете обезщетения се дължат на ищеца на самостоятелно основание и обезщетяват различни по вид вреди. С оглед на това оспореното решение в отхвърлителната част следва да бъде отменено за сумата от 730,60 лв., като в тази част бъде уважена претенцията на ищеца. В останалата оспорена част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,