Решение № 15617 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2010 г.

Решение № 15617 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД АНД КО" КД, представлявано от Димитър Спасов и процесуален представител срещу решение № 354 от 11.3.2010 г., постановено по адм. дело № 2208 по описа за 2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение на митница Пловдив, обективирано в писмо изх. № 2-2600-6620 от 9.10.2009 г., потвърдено с решение на директор на Агенция митници /РМД/ в писмо рег. № 1-44-12-0739 от 11.11.2009 г., с което е отказано възстановяване на надвнесени митни сборове по две ЕАД от м. 3 и 6 на 2006 г. съответно в размер на 128 лв. и 10279 лв. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба като твърди, че митническите служители следвало сами да направят проверка по процесните суми, а не да се отправя искане, за което съда бил приел, че не е подадено в срок. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответниците - началник митница Пловдив и директор на Агенция Митници, чрез процесуалния представител вземат становище за неоснователност на касационната жалба във факс-молба от 30.11.2010 г. Счита решението за правилно и като такова следвало да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение на митница Пловдив, обективирано в писмо изх. № 2-2600-6620 от 9.10.2009 г., потвърдено с решение на директор на Агенция митници /РМД/ в писмо рег. № 1-44-12-0739 от 11.11.2009 г., с което е отказано възстановяване на надвнесени митни сборове по две ЕАД от м. 3 и 6 на 2006 г. съответно в размер на 128 лв. и 10279 лв. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че не е съществувал спор относно обстоятелството, че тези суми са надвнесени. Спорът бил относно това дали е спазен срокът, до който може да се направи искане за възстановяване на недължимо платените митни сборове. Иска се възстановяването поради изначална липса на основание за плащането им, т. е. в хипотезата на възстановяване на недължимо платени по реда чл. 206 от Закона за митниците. Срокът за отправяне на това искане е 3-годишен от дата на уведомяване за митните сборове. Според данните по делото този срок за жалбоподателя е започнал да тече от датата, на която е станало разрешаването за вдигане на стоката и не е има корекция от митническите органи на декларираните от дружеството суми по ЕАД. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМ - Когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация, има само информативен характер и все още не е приет от митническите органи, последните извършват уведомяването по ал. 1 само ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определения от тях размер. Когато размерът на информативно посочените митни сборове съответства на размера, определен от митническите органи, и при спазване на съответните разпоредби, определени в правилника, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника. Решението е правилно. Според текста на чл. 214, ал. 1 от Закона за митниците възстановяването на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове. Според ал. 2 това става след като се установи, че или не са били дължими или основанието им за плащане е отпаднало. В процесния случай е налице първата предпоставка. Правилно е посоченото от съда, че искането следва да бъде направено в три годишен срок от датата на уведомяване, която в случая се определя по реда на чл. 206, ал. 2 от Закона за митниците. На 24.3.2006 г. е дадено разрешени за вдигане на стоките, молбата за възстановяване е подадена на 25.8.2009 г., т. е. след изтичане на този срок. Поради което изводи на съда са в съответствие с фактите по делото и касационните оплаквания са неоснователни. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение