Решение № 16081 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2012 г.

Решение № 16081 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Областния управител на област с административен център Бургас, представляван от юрк. Недялка Атанасова, срещу Решение № 214 от 17.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1499/2011 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна Цвета Кирова Станкова, чрез пълномощника си адв. Лора Станкова, депозира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на понесените по делото разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил Заповед № РД-20-07 от 10.06.2011 г. на Областния управител на Област с административен център Бургас, с която е отказано признаване на право на допълнително еднократно парично обезщетение за изтърпяна лично незаконна репресия, свързана с изселване на семейството на Цвета Кирова Станкова с административен акт по политически причини и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени му от съда. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 22.03.2011 г. Цвета Кирова Станкова е подала до Областния управител искане за изплащане на еднократно обезщетение съгласно ЗПГРРЛ, към което е приложила декларация, че е получила обезщетение по досегашния ред в размер на 25 000 (неденоминирани) лева; не е подавала искане за допълнително обезщетение и не е получавала такова в пълния размер, за целия период на изтърпяна репресия, съгласно чл. 6 от закона (ред. ДВ, бр. 26/2008 г.). Жалбоподателката е представила доказателства, от анализа на които съдът е установил, че тя е дъщеря, а следователно и наследник, на Киро Димитров Чорелов, който заедно със семейството си - съпругата Злата Кирова Чорелова и дъщеря си - Керана Кирова Чорелова е бил изселен от с. Бръшлян, общ. Малко Търново в с. Жеравна на 20.08.1950 г. и се е завърнал отново в с. Бръшлян на 17.01.1955 г. Дъщерята - Цвета Кирова Димитрова (Чорелова) е родена на 15.09.1950 г., съгласно удостоверение за раждане № 42 от 18.09.1950 г. на Общински народен съвет с. Жеравна (л. 29) и свидетелство за свето кръщение № 12 от 21.11.1950 г. на енорийския свещеник на с. Жеравна, Котленска околия (л. 30). В двата документа като място на раждане е посочено с. Жеравна. Съдът е приел за установено още, че периодът на репресия за семейството, потвърден и с решение на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ е от 28.08.1950 г. до 6.12.1954 г. или общо 51 месеца и 8 дни. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел изводите на административния орган, че като неродена към датата на изселването на семейството на Киро Чорелов - 28.08.1950 г., Цвета Кирова Станкова не е правоимаща, за незаконосъобразни. Съдът е изложил мотиви, че изселването от едно населено място в друго не може да се свързва само с момента на постановяването му, като незаконна мярка, тъй като има своята естествена времева продължителност. По отношение на родителите на ответницата по жалбата то е започнало от 28.08.1950 г. и е продължило до 16.12.1954 г. До момента на раждането си, Цвета Кирова не е била подложена на тази мярка. Тя обаче е започнала да я търпи от раждането си на 15.09.1950 г. до приключването й на 16.12.1954 г. и за този период тя има качеството на малолетно дете на семейството, следователно попада сред кръга на лицата, посочени в § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на Наредбата. За посочения период тя има правото по чл. 6 от закона на обезщетение в пълен размер на изселването. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, последният, на основание чл. 173, ал. 2, пр. второ АПК е изпратил преписката на компетентния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в решението. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Спорният въпрос по делото е дали роденото на 15.09.1950 г. дете на изселените Киро и Злата Чорелови има право на обезщетение по ЗПГРРЛ в лично качество или само като техен наследник с оглед разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ ("Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред" са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство.). Решаващият съд е дал правилен отговор с оглед на конкретните доказателства по правния спор. Не се спори, а и от удостоверение № 180 на община Малко Търново, приложено на л. 35 от делото е видно, че съгласно данните в картотечния регистър семейството на Киро Чорелов е изселено от с. Бръшлян в с. Жеравна на 20.08.1950 г. въз основа на известие с вх. № 3334 от 1.08.1950 г. Като членове на семейството са посочени съпругата Злата, дъщерите Керана и Цвета и сестрата Донка Чорелова. Същите лица са посочени и като членове на домакинството му (л. 36-37). От приложените по делото удостоверение за раждане и свидетелство за свето кръщение се установява, че Киро Чорелов и Злата Въргова са съответно баща и майка на Цвета, следователно е безспорно, че тя е чл. на семейството. Като такава именно и тя е търпяла репресията, ведно с останалите му членове и то за времето от нейното раждане до м. декември 1954 г. (или януари 1955 г., каквито данни има по делото), когато всички са се завърнали в с Бръшлян. При горните съображения касационната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение