Решение № 15150 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2009 г.

Решение № 15150 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи. Образувано по подадена касационна жалба от Вера Иванова Христова от гр. Костинброд против Решение № 9425 от 13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1476 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. В жалбата са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи в писмено становище прави искане за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в частта относно размера на наказанието. Върховният административен съд - петчленен състав, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалба, подадена срещу Заповед № К-6345 от 11.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ППЗМВР, с която на инспектор Вера Христова - е било наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три година" за нарушение на служебната дисциплина, считано от датата на връчване на заповедта. Съображенията за това са били, че от съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, представляващи части от административната преписка по издаването на оспорената заповед административния орган е стигнал до извода за наличие на фактическите основания за издаване на обжалваната заповед. Изложени са доводи, че жалбоподателката е осъществила нарушение на служебната дисциплина, като спор по това няма. Съдът е приел, че в хода на административното производство дисциплинарното нарушение е установено по време и място и правилно е квалифицирано като такова. Прието е, че не е нарушена разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като на 29.09.2008 г. Христова е дала писмени обяснения, които са приложени към преписката. Крайният извод на съда, обусловил обжалвания резултат, е, за наличие на правното основание, посочено в заповедта за дисциплинарно наказание - чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР , във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 4 ППЗМВР. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е от надлежен съдебен състав, в писмена форма, мотивирано и подписано от всички съдии, като правораздавателната власт е осъществена при наличието на установените от АПК условия за нейното упражняване. Оспореното решение не противоречи на материалния закон и е обосновано, като не са допуснати съществени нарушения на материалния закон при постановяването му, така както се твърди. При касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК е видно, че същото е постановено в съответствие със закона и при пълен подробен анализ на събраните доказателства по делото. С касационната жалба не се представиха други доказателства, които да доведат до промяна на установената фактическа обстановка по делото. Така представените доводи и оплаквания в касационната жалба са били предмет на първоинстанционното съдебно решение. Изложените в тази насока мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. За липсата на умисъл при извършване на деянието са развити подробни съображения в оспореното решение и правилно е прието, че жалбоподателката ясно е съзнавала, че не е спазила изискуемата законова форма за прехвърляне на собствеността на МПС на друго лице. С оглед длъжността която заема касаторката тя е била длъжна да познава в детайли нормативната уредба регламентираща спазване на изискването на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, и да декларира точно и правилно имуществото си. С оглед на това обосновани се явяват, както изводите на административния орган така и изводи на първоинстанционния съд за допуснато от Христова на дисциплинарно нарушение. Поради това сочените оплаквания на касационния жалбоподател за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон са неоснователни. Като е възприел установената фактическа обстановка и е обсъдил събраните доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи, поради което решението му е правилно и обосновано. Спазена е разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР и правилно е преценена тежестта на нарушението, защото за Христова като държавен служител в системата на МВР в по-голяма сила важат изискванията за спазване на законовия ред с оглед задълженията и като служител от системата на МВР да контролира обществото за спазване на законовия ред в страната. Предвид изложеното по-горе настоящият петчленен съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,