Решение № 13375 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2015 г.

Решение № 13375 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1115 от 29.05.2015 г., постановено по адм. д. № 974/15 г. Пловдивският административен съд, 16-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р-24-1402950-091-01/19.12.2014 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 244 от 27.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, като е осъдил последната да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 250 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Живков Арнаудов в качеството му на директор на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалба срещу оспореният РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответният по касационната жалба едноличен търговец "Гендис - Гено Генов - Дамян Генов" не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отменил ревизионен акт № Р-24-1402950-091-01/19.12.2014 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 244 от 27.03.2015 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който на ЕТ"Гендис - Гено Генов - Дамян Генов" - гр. Стара Загора, представляван от Дамян Генов Генов, са определени задължения за данък общ доход в размер на 9 432,31 лв. и лихви за забава в размер на 2 537,61 лв. Първоинстанционният съд е описал подробно процесуалните действия по извършване на ревизията, с предмет установяване на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г. - извършваната дейност от лицето като регистриран земеделски производител, подадената данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и ползваното право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 9 432,31 лв., т. е. 60% от начисления от търговеца данък в размер общо на 15 720,51 лв.; обстоятелството, че закупените активи съответстват на изискванията на чл. 189б от ЗКПО; представеното удостоверение за наличие или липса на задължения от 05.012012 г., според което със СД по ЗДДС за данъчен период 09/2011 г. лицето е декларирало ДДС за внасяне в размер на 93,58 лв. със срок за плащане до 14.10.2011 г., който данък е внесен на 10.01.2012 г., като за забавата са начислени и лихви, заплатени на 17.01.2012 г.; основанията на органа по приходите, поради които приема, че не са изпълнени изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО, поради което неправомерно е ползвана отстъпка като регистриран земеделски производител за данък общ доход, в резултат на което са определени задължения за такъв данък в размер на 9 432,32 лв. и лихви в размер на 2 537,61 лв. При тази фактическа обстановка решаващият съд е приел, че спорът между страните е правен и се свежда до това какво следва да се разбира под "задължения, подлежащи на принудително изпълнение" по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО. Посочено е, че от доказателствата по делото се установява, че към 31.12.2012 г. жалбоподателят е имал задължения към държавата, но спорът е дали тези задължения подлежат на принудително изпълнение. Първоинстанцият съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, като систематизирани, аргументите му се изразяват в следното: - само по себе си наличието на публични задължения не обуславя директно хипотезата по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, която касае само тези публични задължения, които са годни за принудително изпълнение; принципът за законоустановеност на данъчните задължения приложен в неговата цялост, въвежда ипредварителна изискуемост на тези задължения, включително и в производството по обжалване на актовете, с които те са установени, като законът не се интересува от тяхната ликвидност или безспорност; различно от едно ликвидно и изискуемо публично задължение обаче е това, което подлежи на принудително изпълнение по определения в ДОПК ред; не са тъждествени понятията "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение"; основателно е оплакването на жалбоподателя, че "задължение, подлежащо на принудително изпълнение" е само това задължение, за което е изтекъл срокът за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК. На база на изложеното е направен краен извод, че независимо че справка-декларацията по ЗДДС е изпълнително основание, по преписката липсват данни за невнесени в срок задължение да е връчена покана по чл. 182 от ДОПК, поради което жалбата се явява основателна и ревизионният акт следва да бъде отменен. В мотивите е направено и позававане на съдебна практика - отделни решения на ВАС. Основните оплаквания на касатора за допуснати нарушения на материалния закон, както и за необоснованост. В жалбата се излагат аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел оплакването на ревизираното лице, че задължение, подлежащо на принудително изпълнение, е само онова задължение, за което е изтекъл срокът за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК и за което има изпратена покана за доброволно изпълнение. Посочва се, че изискванията за данъчното облекчение по чл. 179 от ЗКПО, в това число и общите изисквания на чл. 167 от ЗКПО са императивни, като намаляването, преотстъпването и освобождаването от облагане с корпоративен данък представлява отклонение от общия режим на облагане и се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби, поради което в случая е определящо обстоятелството, че ревизираното лице има неизпълнени публични задължения към 31.12., поради което не отговаря на изискванията на чл. 167 от ЗКПО. По направените оплаквания настоящата касационна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. В хода на ревизията е установено, че едноличният търговец е регистриран като земеделски производител, че за 2011 г. е извършил преотстъпване на данък общ доход по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 189б от ЗКПО в размер на 9 432,31 лв., както и че към 31.12.2011 г. ревизираното лице е имало задължение по СД по ЗДДС за данъчен период м. 09/2011 г. в размер на 93,58 лв., който данък е внесен на 10.01.2012 г., като са начислени и лихви за забава, внесени на 17.01.2012 г. Основният спорен въпрос, формулиран от първоинстанционният съд, е дали са изпълнени условията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО, както отговорът на въпроса предполага тълкуване на понятието "задължения, подлежащи на принудително изпълнение". По изложените по-горе мотиви първоинстаницонният съд е дал отрицателен отговор относно това налице ли са хипотези по чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО. Настоящата съдебна инстанция не споделя това виждане и намира, че същото е изградено при неправилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Според чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ / в редакцията за 2011 г./ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишнатата данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1, съответно т. 3 за лихвите, от ЗКПО изисква лицето, които иска да ползва преотстъпването, да няма към края на данъчния период на подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения. В случая такива са налице, след като към 31.12.2011 г. лицето е имало незаплатено задължения по декларация по ЗДДС, ведно със съответната лихва за забава. Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че не може да се прави знак за равенство между "задължение, чийто срок е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, а според чл. 86, ал. 1 от същия закон, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК разпорежда, че принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Казано по друг начин, задължение, установен с подадена по силата на закон декларация, подлежи на принудително изпълнение. Наличието на такова задължение към 31.12.2011 г. елиминира възможността за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не е налице изискването на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО/ както и на това по т. 3 на същата разпоредба поради наличието на лихви за забава на заплащане на главницата/. Разпоредбата не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на дължимата по декларация сума. Достатъчно е задължението само да е определено по размер, което в случая е станало с подаването на декларацията по ЗДДС, като не е необходимо издаването на нарочен акт на приходния орган. След като разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващите задължения, то е безпредметно да се обсъжда въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК. Дали ще се предприеме или не действие по принудителното събиране на задължението по декларацията е въпрос, който е неотносим по приложението на чл. 167 от ЗКПО. Същата само поставя изискване да не е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение. В тази насока следва да бъде споделено изложеното най-накрая в касационната жалба на Д"ОДОП"-Пловдив, че процесната разпоредба е императивна, тъй като с нея се допуска отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби. Определящото обстоятелство в случая е, че ревизираното лице е имало данъчно задължение към 31.12.2011 г., което попада в хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗКПО и изключва преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. За приложението на разпоредбите е без значение по какви причини не е било внесено дължимото публично задължение, както и какъв е бил размерът на същото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че след като към 31.12.2011 г. едноличният търговец е имал изискуемо публично задължения за ДДС и съответни лихви за забава, същият не е имал право да извършва преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г., поради което с ревизионният акт органът по приходите правилно му е определил задължения за данък общ доход в размер на преотстъпения данък от 9 432,31 лв. и лихви за забава в размер на 2 537,61 лв. Като е приел друго и е отменил процесния ревизионен акт, Административен съд - гр. Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова по същество на спора, с което жалбата на "Гендис - Гено Генов - Дамян Генов" - гр. Стара Загора, представляван от Дамян Генов Генов, против ревизионен акт № Р-24-1402950-091-01/19.12.2014 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 244 от 27.03.2015 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора едноличният търговец следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 889,10 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,