Решение № 5828 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2008 г.

Решение № 5828 от 07.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11097/2008 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 124, ал. I от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Димитър Атанасов Димитров от гр. София против Заповед № РД-26-369/31.07.08 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. I т. 2 ЗДСл (при съкращаване на длъжността) е прекратено служебното му правоотношение на длъжността "главен експерт по оценка на въоръжение, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи", с ранг III младши, като гражданско лице от Министерството на отбраната. Оспорващият навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед в две направления - поддържа, че тя е нищожна, като издадена от некомпетентен административен орган и алтернативно, че е незаконосъобразна на останалите основания по чл. 146 от АПК . В съдебното производство се представлява по пълномощие от адвокат Веска Волева от АК гр. София, която допълнително мотивира възраженията в жалбата. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът - Министърът на отбраната, чрез процесуален представител юрисконсулт Емилия Николова, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Поддържа становище за правилност на атакувания административен акт. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (чл. 124, ал. 1 ЗДСл), съответства на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. От представените по делото доказателства: Заповед № 583/01.04.04 г. и Заповед № РД-07-124/27.02.08 г. на органа по назначаването; Служебна книжка № 0253; "длъжностна характеристика; Предизвестие от 01.08.08 г.; Длъжностно разписание № ОЩ-7/11.02.2008 г. на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на МО" и писмо изх. № 64/03.02.09 г. (л. 79), издадено от МО, се установява несъмнено, че до издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е заемал по служебно правоотношение длъжността "главен експерт по оценка на въоръжения, техника и имущества на ВВС, друга техника и бракуване" в отдел "Планиране, оценяване, кодифициране и логистична програма" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи", с ранг III младши, в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на МО", с брутно месечно възнаграждение, включително за месец юли 2008 г., от 397.50 лева. С обжалваната Заповед № РД-26-369/31.07.2008 г., Министърът на отбраната на основание чл. 106, ал. I т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, е прекратил служебното правоотношение с Димитър Атанасов Димитров на горепосочената длъжност, считано от 01.08.2008 г. Не е посочил фактическо основание за издаване на заповедта, но в първото заседание по делото (14.01.08 г.) уточнява чрез юрк. Николова, че същото се намира в ПМС № 167/11.07.08 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната. След преценка на събраните доказателства при условията на чл. 235 и чл. 236 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, обсъдени с оглед приложимата нормативна уредба към спорните правоотношения, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Изпълнителна агенция "Държавна собственост на МО", чиито ръководител е бил компетентния орган по назначаването на оспорващия на процесната държавна служба, е създадена по силата на ПМС № 265/30.12.1999 г. (обн., ДВ, бр. 6/21.01.00 г.), с което е приет Устройствен правилник (УП) на ИА "Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество", преименувана през 2001 г. на ИА "Държавна собственост на Министерство на отбраната". Съгласно чл. 2 от УП агенцията е юридическо лице, със седалище в гр. София и се ръководи от изпълнителен директор (чл. 7, ал. I ), който по силата на чл. 7, ал. I т. 6 от УП утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите в агенцията, а съгласно т. 7 - назначава и освобождава главния секретар и държавните служители. С Постановление № 167 от 11.07.2008 г. на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 65/22.07.08 г.) е приет Устройствен правилник на Министерството на отбраната, като с разпоредбата на § 3 е отменен УП на ИА "ДСМО", приет с обсъденото по-горе ПМС № 265/99 г. за приемане на устройствени правилници на изпълнителните агенции към Министъра на отбраната. С нормата на § 15 е постановено, че ПМС № 167/11.07.08 г. влиза в сила от 01.август.2008 г. Преценявайки горните текстове, при буквалното и историческо тълкуване на нормите в обсъдените Постановления на МС, се налага извод, че към 31.07.2008 г. Изпълнителната агенция "Държавна собственост на МО" все още е съществувала и компетентен да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя е бил нейният изпълнителен директор, а не министъра на отбраната. Последният е придобил такава на 01.08.2008 г., поради което издадената от него заповед на 31.07.2008 г. не е била годна да предизвика целената правна промяна, поради липса на компетентност на органа издател. Без правно значение е записването в оспорения акт, че с него се прекратява служебното правоотношение, считано от 01.08.08 г., тъй като компетентността се възлага със закон и се преценява към момента на издаване на административния акт. То би имало значение при преценката на фактическото основание за нейното издаване, но не и при съобразяване на компетентността на органа по смисъла на чл. 6, ал. I от ЗДСл. Предвид тежестта на порока и в съответствие с административноправната доктрина и изрично разписаното правило в чл. 142, ал. I от АПК, обжалваната заповед следва да бъде обявена за нищожна. Извършвайки съдебната проверка съобразно чл. 168 АПК и при изведения по-горе извод за нищожност на атакувания административен акт, както и предвид изрично направеното искане за нейното установяване от съда, се налага извод, че не следва да се обсъждат от настоящия съдебен състав останалите доводи на жалбоподателя, касаещи материалната законосъобразност на заповедта. Доколкото последиците на нищожността се свързват с липса на промяна изобщо на интервюираното служебно правоотношение (с правно нищо), то очевидно основателно се явява искането за присъждане на обезщетение на жалбоподателя в размер на брутната му заплата за цялото време, през което не е заемал държавната служба поради порочната заповед, но за не повече от 10 месеца. Установения по-тежък порок от унищожаемостта на акта, която обуславя отмяната му и възстановяване на висящността на служебното правоотношение с обратна сила, от момента на незаконосъобразното му прекратяване, по аргумент от чл. 104, ал. I ЗДСл, се налага извод за уважаване на заявената имуществена претенция в размера на реално претърпените вреди. Към датата на приключване на устните състезания по делото - 15.04.2009 г., при хипотезата на чл. 142 ал. II АПК, настоящият състав съобрази, че са изтекли 8 месеца и 15 дни, през които оспорващият не е изпълнявал държавната служба поради незаконосъобразната заповед - предмет на настоящия съдебен контрол. Елементът от фактическия състав на претендираното обезщетение за репариране на вреди от незаконно уволнение, свързан с незапочване на работа срещу възнаграждение и липса на доходи от труд, е установен с направена констатация от състава в съдебно заседание на 15.04.2009 г. Съдът е установил, че не са налице последващи записвания в служебната и трудова книжки на жалбоподателя, относно започване на работа по трудово или служебно правоотношение. Това обстоятелство не се оспорва и от ответника в производството, но своевременно е заявено процесуално възражение за прихващане с изплатено вече обезщетение на жалбоподателя в размер на две брутни заплати на основание чл. 106, ал. II от ЗДСл. Възражението за прихващане е основателно, тъй като претендираното обезщетение е релевантно за целия срок по чл. 104, ал. I ЗДСл, но не и при покриване на периоди от него с такива по чл. 106, ал. II ЗДСл, което би довело до неоснователно обогатяване, с репарирането на едни и същи вреди два пъти. По компенсация, на жалбоподателя следва да бъде присъдено обезщетение за 6 месеца и 15 дни, възлизащо общо на 2 583.75 лева, при установения размер на брутната му заплата за месеца, предхождащ прекратяването на служебното му правоотношение - м. VII. 2008 г., от 397.50 лева. При този изход на съдебното производство, основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, които са установени по делото в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита и съдействие серия А, № 0584492/12.08.08 г. Този извод се извежда пряко от нормата на чл. 143, ал. I АПК и не се нуждае от друго мотивиране. Разноските са поискани още с жалбата, постъпила по реда на чл. 152, ал. I АПК при ответника с вх. № 13-00-2350/12.08.08 г. и не са правени възражения по смисъла на чл. 78, ал. V ГПК, поради което и всякакви преценки на неговия размер са недопустими. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. II АПК, Върховният административен съд, Пето отделение