Решение № 6939 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12168/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директор на ТП на НОИ Русе, против Решение 294/10.11.2023г., постановено по адм. дело 457/2023 година, по описа на Административен съд Русе, с което е отменено Решение 2153-17-72/12.07.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане 2140-17-288/30.05.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване ("ПО") при ТП на НОИ - Русе, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.1 и ал.2, чл. 9а, ал.2 от КСО, по подадено от В. И. Н. от гр. Русе, Заявление вх. 2113-17-806/03.06.2022г. В жалбата се поддържат възражения, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на първоинстанционната жалба, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и ДТ за касационно оспорване. Ответникът по касационната жалба В. И. Н., в писмен отговор по делото оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционния административен съд за правилно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Претендира разноски за пред касационната инстанция, като представя договор за правна помощ удостоверяващ заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за правилен изводът на съда за допустимост на кумулативното прилагане на относимите в случая международни актове, по които Р.България е страна. Иска се отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява неоснователна. С решението си Административен съд Русе е отменил Решение 2153-17-72/12.07.2023г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане 2140-17-288/30.05.2023г. на ръководителя по пенсионно осигуряване ("ПО") при ТП на НОИ - Русе, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.1 и ал.2, чл. 9а, ал.2 от КСО, по подадено от В. И. Н. от гр. Русе, Заявление вх. 2113-17-806/03.06.2022г. Съдът е посочил, че спор по фактите между страните не съществува. Приел е че към датата на подаването на процесното заявление жалбоподателката е имала навършени [възраст], т.е била е налице изискуемата по чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО възраст. Като неспорно между страните е прието и обстоятелството на установен за лицето осигурителен стаж, положен в три държави, както следва: в Р.България- придобит осигурителен стаж от втора категория 8г., 9м.,15д. и от трета категория 9 г., 6м., 27 д., като общия осигурителен стаж, положен на територията на Р.България, превърнат към трета категория е 20г., 6м., и 23д.; придобит в Израел осигурителен стаж в размер на 5г., 8м., 00д. и в Германия в размер на 10г., 9м., 00д, от които 10г., 00м., 00д за право за пенсия. За спорен между страните съдът е приел изводът на административния орган по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 15, т.2 от Спогодбата между Р.България и Държавата Израел за социална сигурност от 2009г. и на чл. 6 от Регламент ЕО 883/2004г., според който липсва предвидена възможност за сумиране на придобития от Н. стаж в РБългария, едновременно с този от Държавата Израел и Р.Германия. Ревизираната съдебна инстанция е приела, че изводите на административния орган не намират опора в разпоредбите на материалния закон, тъй като в чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва, че осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна. Административен съд Русе е анализирал обстоятелството, че Р.България и Р.Германия са държави-членки на Европейския съюз, предвид което е приел, че по отношение осигурителния стаж, положен на територията на Р.Германия от Н. ще се приложат разпоредбите на Регламент ЕО 883/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.2, т.1 от Регламент ЕО 883/2004г., която предвижда приложимостта му към гражданите на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. По отношение периодите на осигуряване, като относима е приета разпоредбата на чл. 6 от Регламента, съобразно която, когато правото на обезщетения по законодателството на една държава-членка зависи от придобиването на определени осигурителни периоди, то компетентната институция на тази държава-членка зачита и осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като основаният принцип на Регламента е, че периодите се зачитат дотолкова, доколкото не се припокриват. С оглед цитираните разпоредби и предвид нормата на чл. 87, ал. 2 от ПЗР на Регламента, съгласно която всеки осигурителен период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава-членка преди датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава-членка, се зачита за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент, ревизираната съдебна инстанция е обосновала своя извод, че при определяне на общия осигурителен стаж на Н. следва да се сумира към стажа, придобит в Р.България, установения осигурителен стаж в Р.Германия. Административен съд Русе е приел, че осигурителният стаж на Н. на територията на Израел, следва да бъде зачетен според разпоредбите на Спогодба между Република България и Държавата Израел за социална сигурност (Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 22.01.2009 г. -ДВ, бр. 10 от 6.02.2009 г. Издадена от Министерство на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 65 от 14.08.2009 г., в сила от 1.09.2009 г.) Като относим относно персоналният обхват на Спогодбата съдът е посочил чл.3 от същата. Съобразно тази разпоредба, нормите на спогодбата са приложими за всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на договарящите страни, както и други лица, чиито права произтичат от правата на горепосочените лица. По отношение периодите на осигуряване е предвидено в чл. 15, т. 2 от Спогодбата, че ако периодите на осигуряване, завършени в България, не са достатъчни за правото на пенсия, българската институция взема предвид до необходимия размер периоди на осигуряване, завършени по израелското законодателство, доколкото те не съвпадат. Като според чл. 34, т. 2 ПЗР при определяне на правото на обезщетения според спогодбата се взема предвид всякакъв осигурителен период, завършен преди влизането в сила на тази спогодба. Предвид липсата на спор между страните за наличие на придобит от Н. осигурителен стаж по нормите на Израелската държава и предвид предвидената с цитираната спогодба възможност този стаж да бъде прибавен към придобития от лицето стаж в Р.България, доколкото не се препокрива с последния, съдът е достигнал до извод, че при определяне на общия осигурителен стаж на Н. следва да се сумира към стажа, придобит в Р.България, установения осигурителен стаж в Държавата Израел. Правилно Административен съд Русе е приел, че в конкретния случай липсва спор по отношение на фактите, както и че спора се свежда до наличието на възможност за жалбоподателката едновременно към придобития в Р.България осигурителен стаж, да се прибави и този придобит в Р.Германия и в Държавата Израел. За да направи извод за липса на законова забрана това да се случи, съдът освен цитираните разпоредби е анализирал и целите заложени в самите международни актове, а именно да гарантират взаимно правата на своите граждани в сферата на социалната сигурност. Разсъждавал е, че националното ни законодателство няма изрична забрана по отношение на лице, спрямо което се прилагат и двата международни акта, разпоредбите им да бъдат приложени в условията на кумулативност, а не на алтернативност, както е приел административния орган. При така възприетата приложимост на цитираните международни актове, и липсата на изрична законова забрана същите да бъдат приложени едновременно при наличие на предпоставки за прилагането поотделно на всеки един от тях, съдът е достигнал до извод, че административният орган незаконосъобразно е отказал зачитане на осигурителен стаж, който е положен в съответствие с основното изискване както в регламента, така и в спогодбата, а именно зачитане на периодите в случай че същите не се припокриват. По тази причина, след като трите периода на положен осигурителен стаж в трите държави не се припокриват, съдът е приел липсата на законова пречка за упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Н. да бъде сумиран общо придобитият осигурителен стаж от Република България, от Държавата Израел и от Р.Германия. Решението на административен съд Русе е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен при нарушение на материалния закон. Напълно се споделят изложените от съда аргументи за приложимост както на Спогодба между Република България и Държавата Израел за социална сигурност, така и на Регламент ЕО 883/2004г. и за липсата на законова пречка за упражняване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Н. да бъде сумиран общо придобитият осигурителен стаж от Република България, от Държавата Израел и от Р.Германия, които не следва да се преповтарят. Видно от данните по делото жалбоподателката В. И. Н. е подала до ТП на НОИ - Русе заявление с вх. 2113-17-806/03.06.2022г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.1 и ал.2, вр. чл. 9а от КСО. В заявлението, Н. е посочила, че има осигурителен стаж придобит в България, Израел и Германия и е приложила наличните документи. В хода на административното производство служебно от органа е събрана осигурителна информация, като с формуляр Р5000 DE от 16.01.2023г. е потвърден стаж от Р.Германия за периода 26.01.2011г. до 19.04.2022г. в размер 10г.09м.00д., от който 10г.,00м.,00д. за право за пенсия. С формуляр IL/BG 5 от 16.01.2023г. е потвърден стаж от Израел за периода 05.08.2001г. - 20.04.2007г. в размер на 05г.08м.00д. С опис на осигурителен стаж, издаден от ТП НОИ Русе се установява, че В. Н. към датата на подаване на заявлението има навършени [възраст] и придобит осигурителен стаж в Р.България от втора категория 08г.09м.15д. и от трета категория 09г.06м.27д., като общия осигурителен стаж, положен на територията на Р.България, превърнат към трета категория е 20г.06м.23д. При така установените факти, административният орган е приел, че към датата на заявлението, В. Н. е имала изискуемата възраст от [възраст], но не е имала изискуемия стаж от 36г.02м., за придобиване право на пенсия при условията на чл. 68, ал.1 и ал.2, вр. чл. 9а от КСО, доколкото е приел липсата на възможност за съобразяване едновременно на придобития от лицето стаж във всяка една от трите държави. Органът е приел, че към стажа от Р.България, може да се прибави или стажа от Р.Германия или този от Държавата Израел, но не и от двете държави едновременно, въпреки, че същите осигурителни периоди не се припокриват. При тези съображения е издадено Разпореждане 2140-17-288/30.05.2023г. на Ръководител ПО ТП на НОИ - Русе, с което на Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1 и ал.2, вр. чл. 9а от КСО, а със същите аргументи последното е било потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-17-72/12.07.2023г. на Директорът на ТП на НОИ -Русе. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. В конкретната хипотеза претендираното право на жалбоподателката произтича от Кодекса за социално осигуряване, Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност, Регламент на Съвета /ЕИО/ 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална сигурност от 25.03.2008г. /обн. в ДВ бр.65 от 14.08.2009г./ и Административното споразумение за прилагането й, в сила от 1 септември 2009г. Видно от приобщените по делото доказателства, към датата на подаване заявлението за пенсиониране В. Н. е имала български стаж приравнен към трета категория в размер на 20г., 06м. До необходимия спрямо възрастта й стаж от 36г., 02м. не може да се достигне при приложение разпоредбата на чл. 9а, ал.2 от КСО. В случая жалбоподателката има осигурителен стаж придобит по законодателството на Р.Германия и Израел, които стаж на основание чл. 37, ал.2 от НПОС следва да бъде зачетен. Последната разпоредба повелява осигурителния стаж, придобит извън страната да се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Органът обаче е приел, че следва да се сумира българския стаж или с този от Р.Германия или с този от Държавата Израел но не и със стажа от всяка една от тези държави, доколкото нито Спогодбата с Израел, нито Регламент (ЕО) 883/2004г. предвиждат възможност за сумиране със стаж от трета държава. Съдът при обсъждане наличието на материалните предпоставки във връзка с възникване правото на лицето се е позовал както на националното право така и на предвидения в посочените международни актове персонален обхват на лицата спрямо които се прилагат, като няма спор че като гражданин на България и съответно и на ЕС, В. Н. попада под регламентацията както на Спогодбата с Държавата Израел, така и на Регламент (ЕО) 883/2004г. Съгласно чл. 6 от Регламента, когато правото на обезщетения по законодателството на една държава-членка зависи от придобиването на определени осигурителни периоди, то компетентната институция на тази държава-членка зачита и осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като основаният принцип на Регламента е, че периодите се зачитат дотолкова, доколкото не се припокриват. Разпоредбата на чл. 5б от Регламента на свой ред предвижда когато, съгласно законодателството на компетентната държава-членка, правните последици са резултат от настъпването на някои факти или събития, тази държава-членка взема предвид подобни факти или събития, настъпили във всяка друга държава-членка, като настъпили на нейната територия. Така цитираната разпоредба е с оглед застъпения в общностното право принцип на равно третиране. Съобразно на чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 ДФЕС всеки гражданин на ЕС, като такъв има призната свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки. Последното дава равни права и възможности за упражняване правото на труд на всеки гражданин на ЕС и социална сигурност за зачитане на осигурителния му стаж за така престирания труд при равностойни условия с останалите граждани на съюза. Принципът на ефективност на правото на ЕС и равнопоставеност на гражданите на ЕС изисква да не се ограничават правата на българските граждани, свързани с упражнено право на труд на територията на друга държава-членка на ЕС и произтичащото от този факт право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, сравнено с правата на онези български граждани които са придобили същия този стаж, но само на територията на Р.България. Независимо, че част от стажа на жалбоподателката е положен в друга държава членка на ЕС- Р.Германия, този факт следва да бъде преценяван по силата на чл. 5б от Регламента като все едно е настъпил на територията на Р.България. Ето защо този осигурителен период не може да бъде възприет като такъв настъпил в трета страна, така както е тълкувано от органа и следва да бъде кумулиран с придобития от лицето стаж в Държавата Израел при равни условия със стажа от Р.България. Съобразно принципът на равнопоставеност на гражданите на ЕС не следва да се приеме, че за българските граждани, за които правопораждащите правото факти са се осъществили изцяло на територията на Република България, спрямо българските граждани положили труд в друга държава-членка на ЕС, ще съществува по- благоприятна възможност за сумиране на тези периоди с осигурителни периоди от трудов стаж положен при условията на законодателството на Държавата Израел, сравнено с онези граждани които освен на територията на Р.България са полагали труд и на територията на друга държава в рамките на Европейския съюз. Трудът положен в която и да е друга държава в рамките на ЕС освен, че следва да се зачита за възникване на правото на пенсия за ОСВ, следва и да се преобразува по реда на чл. 104, ал. 2 и ал. 9 КСО. Противното разбиране, би нарушило не само правото на ЕС и неговите принципи, но и основен принцип на осигуряването, заложен в чл. 3, т. 3 КСО, а именно принципа на равнопоставеност на осигурените лица, гарантиращ и произтичащите от това равни права при реализиране на правото на социално осигуряване, съответно придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното, правилно първоинстанционния съд е посочил, че не е налице законова пречка за кумулиране осигурителните периоди, които следва да бъдат зачетени на Н. съобразно приложимостта както на Спогодбата с Държавата Израел, така и на Регламент (ЕО) 883/2004г. , като се сумира придобития от същата стаж в Държавата Израел и Р.Германия, с този от Р.България. С оглед липсата на възможност първоинстанционния съд да приложи сам тези разпоредба и да се произнесе по подаденото от Н. заявление за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал.1 и ал.2, вр. чл 9б от КСО, правилно след констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е отменил същия и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. С оглед изхода на правния спор, правото на разноски принадлежи на касационния ответник, като такива трябва да бъдат присъдени в доказания им размер от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение