Решение № 15044 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2009 г.

Решение № 15044 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Кюстендил против Решение № 150/07.05.09 г., постановено по адм. д. № 103/09 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е изменено Решение № 46/03.10.07 г. на Началника на Митница Кюстендил за определяне на митническа стойност на внесена стока - четириколесен мотоциклет, потвърдено с Решение № РМ-4405-0118/08.01.08 г. на Директора на Регионална митническа дирекция-София, като е намалена митническата стойност на внесената стока на 230лв. и е намален размерът на дължимите митни сборове съответно: мито - 115,03 лв. и ДДС - 99,76 лв. и митницата е осъдена да заплати на "Шарлот"ЕООД деловодни разноски в размер на 135 лв. В касационната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице нарушение на материалния закон при постановяване на административния акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично се оспорва решението и в частта относно разноските с доводите, че в разпоредбата на чл. 143 от АПК не е предвидена възможност за осъждане на ответника при изменение на обжалвания административен кат. Касаторът иска се отмяна на съдебното решение. Не претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът "Шарлот" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното № 150/07.05.09 г., постановено по адм. д. № 103/09 г. по описа на АС - Кюстендил по жалба на "Шарлот" ЕООД е изменено Решение № 46/03.10.07 г. на Началника на Митница Кюстендил за определяне на митническа стойност на внесена с ЕАД № 07BG005500Н0038827/29.08.07 г. стока - четириколесен мотоциклет, потвърдено с Решение № РМ-4405-0118/08.01.08 г. на Директора на РМД - София. Със съдебното решение е намалена митническата стойност на внесената стока от 2980 лв. (с включени безспорни 300 лв. транспортни разходи) на 2300 лв. (с включени безспорни 300 лв. транспортни разходи) и е намален размерът на дължимите митни сборове съответно: мито - 115,03 лв. и ДДС - 99,76 лв. Административният съд е обосновал правните си изводи за наличие на основание за изменение на обжалвания пред него административен акт с фактите, приетите за установени въз основа на неоспореното от страните заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Според заключението на вещото лице Никола Велков справедливата пазарна цена на стоката е 2000 лв., която сума съдът е приел като "действителна стойност" при определяне на митническа облагаема стойност съобразно принципите на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и са прибавени транспортните разходи в размер на 300 лв. При така изчислената митническа облагаема стойност са коригирани и размерите на дължимите мито и ДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е съобразил указанията на Върховния административен съд, изложени в мотивите на Решение № 1167/27.01.09 г. по адм. д. 11297/08 г. и правилно е приел, че при издаване на обжалвания пред него административен акт не е допуснато съществено нарушение на чл. 102 от ППЗМ, което да е от естество, само по себе си, да прави издадения административен акт незаконосъобразен. При разглеждане на спора по същество решаващият съд е съобразил приложимата за случая нормативна уредба на Регламент ЕИО № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на митнически кодекс на общността - чл. 29 - 31 и съответстващите им разпоредби на чл. 34 - 39 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 65 -79 от Правилника за приложение на Закона за митниците (ППЗМ). Обосновано е приел, че представеното пред съда заключение за съдебно-автотехническа експертиза, при липса на доказателства за плащане на "договорената стойност", както и на стойност на идентични или сходни стоки, внесени в същия момент, определя справедлива пазарна цена на внесената стока, която следва да се вземе предвид при определяне на митническата облагаема стойност. Съобразена е забраната на чл. 37, ал. 2, т. 3 от ЗМ цената на внесената стока да се определя по цената й на вътрешния пазар на страната на износа. Доводите в касационната жалба, че следва да бъде взета предвид стойността, посочена от експерта, назначен в административната фаза на производството, фактически представляват оспорване на заключението на съдебната автотехническа експертиза след определения в процесуалния закон срок, което е процесуално недопустимо. Съдът не е допуснал нарушение на материалния или процесуалния закон като е възприел неоспореното от страните заключение на вещото лице Велков за справедлива пазарна цена, която е използвал при определяне на митническата облагаема стойност. При правилно определена митническа облагаема стойност съдът не е допуснал нарушения при изчисляване на дължимите митни сборове и със съответните стойности е изменил обжалваното пред него решение на митническия орган. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Основателно е оплакването за частична неправилност на решението в частта за разноските. Направените от адресата на митническия акт разноски за цялото съдебно производство са в размер на 135 лв. Обжалваният административен акт е изменен, а не отменен изцяло и на жалбоподателя не е следвало да се присъжда цялата сума на направените разноски, а само съобразно уважената част на жалбата. Материалният интерес на отменената част на митническия акт е в размер на 217,6 лв. и съобразно тази част, при общ материален интерес по делото в размер на 432,39 лв., на жалбоподателя е следвало да се присъдят разноски в размер на 68 лв. Решението, в частта му за разноските, с която е присъдена сума над този размер следва да се отмени като неправилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Първо-А отделение