Решение № 1041 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4936/2010 г.

Решение № 1041 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4936/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница Столична против решение № 96/14.01.2010 г., постановено по адм. д. № 3574/08 г. от Административен съд София-град. С обжалваното решение, по жалбата на "Арома"АД е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 38/14.12.2006 г., издадено от началник на митница София, потвърдено с решение № А-152/22.05.2008 г. на директор на Регионална митническа дирекция-София. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя, направените от последния разноски по делото в размер на 50 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените в нея касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните разпоредби - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу митническото постановление. Ответникът "Арома" АД чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Ответникът директорът на Агенция "Митници" не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна директорът на дирекция "ОУИ" - София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора неправилно съдът е приел, че след като процесният внос представлява последващо митническо направление, вносните митнически задължения следва да се определят на база на елементите за облагане към момента на поставяне на стоките под режим "активно усъвършенстване. Становището на прокурора е, че казусът попада в приложното поле на чл. 2 от ПМС № 262/04 г. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия касационен състав приема следното. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване на първоинстанционното съдебно решение. По основателността на жалбата съдът приема следното: Постановлението, обжалвано пред първата съдебна инстанция е в резултат на извършена от митницата последваща проверка на 11 броя ЕАД. Получател по тези декларации е "Арома" АД, на стока "сорбитол", класирана в тарифен номер 382460190, с произход на стоката от Германия и Франция. Тези обстоятелства са безспорни между страните. Не се спори също така, че първоначално стоката по тези декларации е оформена в митнически режим "активно усъвършенстване с отложено плащане", а износните митнически декларации за тази стока са от м. 09,10,11.2003 г.; м. 01, 03, 04.2004 г. С обжалваното постановление е определено мито и ДДС за вноса на стоката по тези ЕАД, както и законна лихва от датите на възникване на задълженията до датата на окончателното им погасяване. Спорът между страните се е свеждал до приложимата разпоредба за определяне на митническата ставка за вноса на стоката по процесните ЕАД. Според митническия орган, за определяне на митните сборове за вноса по процесните ЕАД приложима е разпоредбата на чл. 3 от ПМС № 262 на МС от 27.09.2004 г. за изпълнение от 1 октомври 2004 г. на задълженията на Република България, произтичащи от новите търговски договорености със страните-членки на Европейския съюз, за преработени селскостопански стоки (наричано за краткост по-долу "постановлението"). Становището на митническия орган е, че тъй като в износните митнически декларации за стоката по процесните ЕАД не е отбелязано изрично, че за стоките не е ползвано право на експортни субсидии, то при вноса на тези стоки в България, митото не следва де е "0%" (по аргумент на противното от чл. 3 от ПМС № 262 на МС от 27.09.2004) . Становището на жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство е, че постановлението е неприложимо за процесните ЕАД (с изключение на ЕАД № 5002/4-434/17.01.2005 г.), тъй като към момента, в който стоките са въведени на митническата територия на Република България, а това е моментът, когато те са поставени в режим "активно усъвършенстване" постановлението не е било в сила. Според жалбоподателя, митото за вноса на стоката по процесните ЕАД (с изключение за ЕАД № 5002/4-434/17.01.2005 г.) с тарифен номер 382460190 е със ставка "0%" по силата на Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна, (наричано за краткост по-долу "споразумението"), тъй като е установен произходът на тези стоки и той е от страни - членки на Общността, а за стоката по ЕАД № 5002/4-434/17.01.2005 г. ставката е нула по силата на чл. 3, вр. чл. 2 от постановлението. Първоинстанционният съд уважава жалбата и отменя обжалваното постановление приемайки следното: в случай като конкретния (когато вносът представлява последващо митническо направление за стоката, след като преди това за нея е оформен митнически режим "активно усъвършенстване ) по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗМ, митническото задължение се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим "активно усъвършенстване"; условието на чл. 3 от постановлението за ползване на тарифни преференции е приложимо към износ и внос, извършени след 01.10.2004 г., а до тази дата, преференциите се ползват по силата на представени доказателства за произход на стоката от Общността, каквито в случая били налице. Съдът е приел, че по тези съображения, коректната ставка за вноса на стоката по 10 от общо 11-те ЕАД в случая е 0%. Според съда единствено спрямо вноса на стоката по ЕАД 5002/4-434/17.01.2005 г. ставката е "0%" по силата на чл. 3 от постановлението, тъй като износната митническа декларация № 300169 е от 25.10.04 г. и в нея е отбелязано на английски език, че не са ползвани експортни субсидии за стоката съгласно Регламент 1676/04 г., т. е. спазено е изискването на чл. 3, ал. 1 от постановлението и то се доказва по начина, предвиден в ал. 2 на същия член. Касационната инстанция преценява като обосновани и правилни в по-голямата част изводите на първоинстанционния съд. Основателно съдът е приел, че размерът на митническото задължение за внесените стоки по процесните ЕАД следва да се определи на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим активно усъвършенстване, т. е, че е приложима разпоредбата на чл. 125 от ЗМ. От доказателствата по делото се установява, а и тези обстоятелства са безспорни между страните, че през периода- месеците 01, 02, 03, 10.2004 г. и 09, 10, 11 и 12.2003 г., по искане на "Арома" АД е разрешен режим "активно усъвършенстване" за чуждестранната стока"сорбитол", участваща в производството на паста за зъби, със срок на валидност за този режим - 12 месеца и при рандеман - 100%. Съпоставката на износните декларации с декларациите за оформяне на стоката под режим "активно усъвършенстване" и на последните с декларациите за внос, които съпоставени със справките за приключване на режим активно усъвършенстване установява, че стоката по декларации за режим "активно усъвършенстване" в рамките на срока, за който този режим е разрешен е използвана при производството на паста за зъби и реекспортът е осъществен само за една част от количеството, въведено на територията на РБългария, а с процесните ЕАД за внос е декларирана разликата ( останалия неизползван в производството сорбитол) до пълния размер на стоката, за която е допуснат режима "активно усъвършенстване". От този анализ следва, че на режим "внос" с процесните ЕАД не се оформят компенсаторни продукти (в който случай би бил приложим чл. 126 ЗМ), получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоката, а част от количеството (останало неизползвано) на самата стока, допусната за усъвършенстване. В този случай според настоящия съдебен състав за определянето на митническото задължение за вноса приложима е разпоредбата на чл. 125 от ЗМ, т. е., релевантните периоди за определяне на митническото задължение за вноса на стоките по процесните ЕАД не са датите на тези декларации, а периодите в които са издадени декларациите за поставяне на стоката под режим "активно усъвършенстване" - месеците 01, 02, 03, 10.2004 г. и 09, 10,11 и 12.2003 г. Правилно административният съд приема, че при определяне на митническото задължение за стоките по процесните ЕАД (с изключение на ЕАД № 5002/4-434/17.01.2005 г.) неприложимо е постановлението. Постановлението е във връзка с Регламент № 1676/2004 на Съвета от 24 септември 2004, установяващ самостоятелни и временни мерки, отнасящи се за някои преработени селскостопански продукти, произхождащи от България и износът на някои преработени селскостопански продукти към България. Съгласно чл. 3 и чл. 8, § 1 от посочения регламент, считано от 01.10.2004 г., преработените селскостопански продукти, изброени в анекс III (измежду които и "сорбитол" с тарифен код 38246019) към регламента, изнесени за България не могат да предоставят право за изплащане на експортна субсидия по силата на Регламент № 1520/2000. Съгласно съображение