Решение № 6365 от 14.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от СТАР ПОСТ ООД, чрез процесуален представител адв. Николов и от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез гл. юрк. Христова, срещу решение 5448 от 15.09.2022 г. по адм. дело 11661/2020 г. по описа на Административен съд-София-град. С обжалваното решение по жалба на СТАР ПОСТ ООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22222519007494-091-001/03.08.2020 г., издаден от С. Георгиева - орган, възложил ревизията и Л. Ранкова - ръководител на ревизията, в частта, с която е начислен допълнително данък върху добавената стойност в размер общо на 251 568.59 лв. и са начислени съответни лихви; отхвърлена е жалбата на ревизираното лице срещу РА в останалата част; НАП е осъдена да заплати на СТАР ПОСТ ООД разноски по делото в размер на 7 000 лв.; СТАР ПОСТ ООД е осъдено да заплати на НАП сума в размер на 5 000 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът - СТАР ПОСТ ООД обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон, като излага доводи и за необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решението е немотивирано. Според касатора от събраните по делото доказателства и от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), може да се направи еднозначен извод, че доставките са реално осъществени и са надлежно доказани всички обстоятелства, при наличието на които законът предвижда възникване на право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по спорните фактури. Касаторът твърди, че единственият мотив на първоинстанционния съд да приеме, че правомерно с обжалвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит са констатациите за непредставяне на доказателства от страна на доставчиците. По делото е доказано последващото използване на получените доставките за независимата икономическа дейност на дружеството. Счита, че с приемане на стоките, заплащане на пълната стойност на доставките, получаване на фактурите ревизираното лице е положило дължимите (съгласно правилата на добрата търговска практика) усилия да се снабди с всички необходими документи, доказващи осъществените доставки. Съдът на Европейсия съюз категорично приема, че не следва да възлага на ревизираното лице доказателствена тежест откъде и как прекият доставчик се е снабдил с продадените стоки. Направения извод за нереалност на доставките е в противоречие и с постоянната практика на СЕС. Изложени са съображения, че решението е неправилно и по отношение на начисления данък и отказаното право на данъчен кредит по ВОП на лек автомобил и мебели, както и по отношение на отказаното право на данъчен кредит за леки автомобили, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че придобитите от СТАР ПОСТ ООД автомобили се използват за икономическите цели и дейност на дружеството - куриерски услуги. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касаторът - директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен РА, както и в частта на присъдените разноски. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се решаващият извод на съда за осъществявани от ревизираното лице освободени доставки по чл. 49, т. 2 ЗДДС. Този касатор твърди, че универсалната пощенска услуга и услугите, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга , са услуги с различни характеристики, задоволяващи различни потребности на обществото. Касторът счита, че съдът неправилно е третирал осъществените доставки като освободени, поради което иска първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък (л.29).

Ответникът - СТАР ПОСТ ООД в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбите процесуално допустими като подадени от легитимирани страни, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото им съобрази следното:

По делото е установено, че през ревизирания период СТАР ПОСТ ООД е извършвало куриерски и пощенски услуги на територията на цялата страна. По делото не е било спорно, че дружеството е притежавало лицензии, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС): 1. Индивидуална лицензия за предоставяне на територията на Република България на универсална пощенска услуга по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 4, без услугата пощенски парични преводи 2-008/09.06.2009 г.; 2. Индивидуална лицензия за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България 2-003/25.03.2010 г. Не е било спорно и обстоятелството, че СТАР ПОСТ ООД притежава Удостоверение 0065-04/ 16.07.2018 г., че дружеството е вписано в регистъра по чл. 59, ал. 5 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) за извършване на следните неуниверсални пощенски услуги: приемане на съобщения, предадени във физическа или електронна форма от подателя, обработването и предаването им чрез електронни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки; куриерски услуги; приемане, пренасяне и доставяне на пряка пощенска реклама.

Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил РА, с който на задълженото лице за данъчни периоди 01.12.2013 г. - 31.12.2015 г. допълнително са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 525 769,82 лв. и са начислени лихви в размер на 297 221,17 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта, с която е начислен допълнително данък върху добавената стойност в размер общо на 251 568,59 лв. и са начислени съответни лихви във връзка с издадените фактури от ревизираното лице с предмет на доставка: пощенски пратки, пощенски пратки с известие за доставка, препоръка, международни пощенски пратки, куриерски услуги, наложен платеж, застрахователна премия, СТАР ПОСТ ООД; РА е потвърден в останалата част, с която на ревизираното лице: е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 140 059,41 лв., по фактури на СТОУН ХАУЗЕС ЕООД, К. ШУМАРОВ ТРАНС ЕООД, МИСКО АРТ ЕООД и ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН ЕООД; начислен е ДДС общо в размер на 32 289,97 лв. за извършените и недекларирани ВОП на лек автомобил Ауди A4 с peг. [рег. номер] от BHG Autohandelsgesellschaftmb Hzentrale Verwaltung, VINDE272013132 през м.12.2015 г. и мебели от IDEE PER ARREDO SRL c VINIT04239270269; отказано е право на данъчен кредит в размер на 58 991.42 лв. (по фактури подробно описани на стр. 239-242 от РД) по лизингови вноски за покупка на леки автомобили Мерцедес, Р. Ровър, Ф. Тигуан, БМВ ХЗ; отказано е право на данъчен кредит в размер на 4 358,17 лв. по фактури издадени от ТРАФИКМАКС ООД, КАПИТОЛИЯ ТРЕЙДИНГ ООД, БАЛКАН СТАР РИТЕЙЛ" ЕООД, МОТО ПФОЕ ЕООД, ИВД-АУТО ЕООД, във връзка с използването на горепосочените автомобили; отказано е право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 41 651,93 лв. по фактури за доставки на стоки и услуги, описани в таблица на стр. 244-247 от РД, за които е установено, че не се използват за извършване на икономическа дейност, нито се намират в стопанисвани от него обекти.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба.

За да отмени РА, в частта на начислен допълнително данък върху добавената стойност в размер общо на 251 568,59 лв., по фактури, издадени от ревизираното лице с предмет на доставка: пощенски пратки, пощенски пратки с известие за доставка, препоръка, международни пощенски пратки, куриерски услуги, наложен платеж, застрахователна премия, съдът е приел, че с РА незаконосъобразно са установени задължения за ДДС във връзка с посочените доставки. Съдът е взел предвид, че СТАР ПОСТ ООД притежава лиценз за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и доколкото не се спори, че процесните доставки са с предмет услуги от кръга на посочените в чл. 34 ЗПУ, същите се явяват освободени на основание чл.49, т.2 ЗДДС. Съдът е приел за основателни оплакванията на ревизираното лице, че е нарушен принципът на оправданите правни очаквания. Според съда, извършваните доставки на услуги не са били изрично разглеждани от приходните органи и преценявани от гледна точка на определянето им като освободени или облагаеми, тъй като ревизията по дефиниция е насочена към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА в останалата част, първоинстанционният съд е приел, че РА е законосъобразен.

Съдът е обсъдил представените доказателства и заключението на ССЕ, във връзка с издадените фактури от доставчиците СТОУН ХАУЗЕС ЕООД, К.ШУМАРОВ ТРАНС ЕООД, МИСКО APT ЕООД, ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН ЕООД И ММ и А ЕООД и въз основа на тях е приел, че доставките не са реални.

Съдът е приел, че за лек автомобил Ауди A4, закупен през м. 12.2015 г., и мебели от IDEE PER ARREDO SRL не са съставени протоколи по чл. 117 ЗДДС, поради което законосъобразно е начислен ДДС съгласно чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 84 ЗДДС за извършените и недекларирани ВОП. Според съда по делото не са представени никакви доказателстъва, че придобитите мебели са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице. В случая не е доказано и наличието на мебелите в търговски обекти на дружеството.

Съдът е приел, че по отношение заплатените лизингови вноски за автомобили към УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ АД, ДСК АУТО ЛИЗИНГ ЕООД и ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ ЕООД не са налице изключенията посочени в чл. 70 ал.2 ЗДДС. Съдът е приел за недоказано, че автомобилите са използвани единствено за извършване на куриерски услуги, каквато е основната дейност на жалбоподателя, поради което на задълженото лице правилно е отказано право на данъчен кредит.

За правилна е приета и преценката на органите по приходите за липса на право на приспадане на данъчен кредит за процесните МПС, свързаните с тях разходи за ремонт и експлоатация, както и придобитите стоки и услуги, несвързани с икономическата дейност на жалбоподателя.

По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП:

Касационната жалба е неоснователна.

Основателно административният съд е приел, че правният спор се отнася до режима на данъчно третиране на осъществените от ревизираното лице доставки на пощенски пратки, пощенски пратки с известие за доставка, препоръка, международни пощенски пратки, куриерски услуги, наложен платеж и застрахователна премия, СТАР ПОСТ ООД. Съдът обосновано е приел, че спорно е било дали извършените от ревизираното лице услуги са част от универсалната пощенска услуга (УПУ).

Според чл. 32 ЗПУ универсална е пощенската услуга, която се извършва постоянно в рамките на определено работно време с качество, отговарящо на нормативите по чл. 15, ал. 1, т. 7, на достъпни цени и възможност за ползването от всеки потребител на територията на страната независимо от географското му местоположение. Особеният правен режим на УПУ включва изискванията към съдържанието(чл. 33, 35 и 36 ЗПУ), обхвата (чл. 34 ЗПУ), качеството (чл. 32 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗПУ) и начинът на формиране на цената и нейното обявяване (чл. 65, ал. 2-6, чл. 66 и чл. 68 ЗПУ), както и лицензионният режим по чл. 39, т. 1 ЗПУ. Минималните изискванията към съдържанието на УПУ включват време на осигуряване на услугата; едно събиране на пощенски пратки във всеки работен ден от точките за достъп и една доставка на получателите; брой и разположение на точките за достъп; особен режим на промяна на броя на точките за достъп. В обхвата на УПУ по чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗПУ е приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки. Приемането на пощенски пратки е дефинирано с § 1, т. 1 ЗПУ като дейност на пощенските оператори по получаване на пощенските пратки, подадени от подателите в точките за достъп, а точка на достъп според § 1, т. 4 от ДР на ЗПУ е стационарна или мобилна пощенска станция, пощенско агентство или изнесено пощенско гише, където подателите предават и операторът приема пощенските пратки и пощенските парични преводи, както и пощенски кутии и други устройства за обществено ползване, поставени на достъпни за подателите места.

Неуниверсалната пощенска услуга включва пряка пощенска реклама, хибридна поща, куриерските услуги и пощенските парични преводи (чл. 38 ЗПУ). За неуниверсалната услуга режимът не е разрешителен, а регистрационен (вж. чл. 59, ал. 1 и ал. 5 ЗПУ). Куриерската услуга, като елемент от неуниверсалната пощенска услуга, представлява пощенска услуга с добавена стойност над услугите по чл. 4, т. 1 и 2 ЗПУ, която гарантира по-голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получателя, както и предоставянето на всички или на някои от следните допълнителни услуги: събиране от адреса на подателя; доставяне до определена дата; възможност за смяна на направлението и получателя в движение; уведомяване на подателя за получаването на пратката; контролирано наблюдение и проследяване на пратките; персонални услуги на потребителите и извършване на услугата a la carte (по избор) по необходимия начин и в необходимото време ( при поискване и по договор ) (така дефиницията по § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ).

Първоинстанционният съд правилно е приел, че процесните доставки са с предмет услуги от кръга на посочените в чл.34 ЗПУ, поради което те са освободени на основание чл.49, т.2 ЗДДС. По делото не е било спорно, че според издадената от КРС лицензия ревизираното лице е извършвало услуги, включени в обхвата на УПУ и изброени в чл. 34, ал. 1 ЗПУ в приложимата редакция, и е безспорно също така, видно отново от лицензията, че то предоставя тези услуги при спазване изискванията на чл. 32 и чл. 33 при цени, формирани според правилата на чл. 66, т.е. услугите са извършвани при спазването на определени нормативно регламентирани правила, залегнали в издадената от КРС индивидуална лицензия, гарантиращи непрекъснатото предоставяне на пощенски услуги с определено качество, във всички места на територията на страната, на цени, достъпни за всички потребители в съответствие с определението за УПУ в чл. 32 ЗПУ.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че частен пощенски оператор, предлагащ пощенски услуги, отговарящи на основните нужди на населението и представляващи изцяло или част от универсалната пощенска услуга по определението в чл. 3 от Директива 97/67, при нормативно установени правила, залегнали в издадения му лиценз, осъществява освободени доставки по смисъла на чл. 132, пар. 1, б. а) от Директива 2006/112. От представените по делото доказателства е видно, че ревизираното лице е предоставяло УПУ при спазване на нормативно установени правила, залегнали в издадения му лиценз, поради което правилно е декларирал услугите като освободени от ДДС съгласно чл. 49, т. 2 ЗДДС.

Дали определена сделка се облага с ДДС или е освободена не зависи от квалификацията й в националното законодателство (виж решенията на СЕС от 16 октомври 2019 г. по съединени дела С-4/18 и С-5/18, JUREX и DIREKTexpress, т. 44; от 14 юни 2007 г. по дело С-445/05, Haderer, т. 25 и от 26 май 2005 г., Kingscrest Associates и Montecello, C-498/03, т. 25). В тази връзка следва да се съобразят решения на СЕС, даващи тълкуване на чл. 132, пар. 1, б. а) от Директива 2006/112. В тези свои решения СЕС приема, че:

1.Предвиденото в чл. 132 от Директива 2006/112 освобождаване на определени доставки има за цел да насърчи някои дейности от обществен интерес като услугите на обществените пощенски служби, посочени в параграф 1, буква а), а по-специфичната цел е да се предложат на по-ниски цени пощенски услуги, които отговарят на основните нужди на населението. Това съответства на целта на Директива 97/67 да се предлага универсална пощенска услуга (виж решение на СЕС от 23 април 2009 г., TNT Post UK, C-357/07, т. 33 и т.34, както и т. 49 от цитираното по-горе решение по съединени дела С-4/18 и С-5/18). От изложеното следва, че освобождаването от облагане с ДДС на УПУ по смисъла на Директива 97/67 съответства на чл. 132, пар. 1, б. а) от Директива 2006/112, а чл. 49, т. 2 ЗДДС точно транспонира посочения текст от директивата за ДДС.

1. С оглед изложеното в т. 1 обществените пощенски служби по смисъла на член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 трябва да се считат за оператори, независимо дали са обществени или частни, които се задължават да предлагат пощенски услуги, отговарящи на основните нужди на населението, и следователно на практика да гарантират изцяло или част от универсалната пощенска услуга в дадена държава членка съгласно определението в член 3 от Директива 97/67 ( решение от 21 април 2015 г., Комисия/Швеция, C-114/14, т. 28, както и т. 36 от решението по делото TNT Post UK).

1. Спрямо операторите, които осигуряват изцяло или отчасти универсалната пощенска услуга, се прилага особен правен режим, включващ специфични задължения, поради което разликата между обществените пощенски служби и другите оператори се дължи не на естеството на извършваните услуги, а на факта, че спрямо тях се прилага такъв режим (в този смисъл точки 37 39 от решение на СЕС по делото TNT Post UK, решение от 21 април 2015 г., Комисия/Швеция, C-114/14, т. 33, както и т. 55 от решението по съединени дела С-4/18 и С-5/18).

Изложеното потвърждава, че частен пощенски оператор, предлагащ пощенски услуги, отговарящи на основните нужди на населението и представляващи изцяло или част от универсалната пощенска услуга по определението в чл. 3 от Директива 97/67, при нормативно установени правила, залегнали в издадения му лиценз, осъществява освободени доставки по смисъла на чл. 132, пар. 1, б. а) от Директива 2006/112. Данните по делото сочат, че жалбоподателят е предоставял УПУ в пълния й обем при спазване на нормативно установени правила, залегнали в издадения му лиценз, поради което правилно е декларирал услугите като освободени от ДДС съгласно чл. 49, т. 2 ЗДДС.

В същия смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд (вж решения по адм.д.8582/2921г. и 11852/2021г.).

С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на СТАР ПОСТ ООД:

Първоинстанционното решение е правилно и в останалата част.

Неоснователно е касационното оплакване за немотивираност на решението в тази обжалвана част. Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства, заключението на вещото лице по ССЕ и възраженията на странитв във връзка със спорните обстоятелства и въз основа на тях обосновано е приел, че РА е законосъобразен в тази част.

Неоснователно е оплакването на касатора, че единственият мотив на първоинстанционния съд да приеме, че правомерно с обжалвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури от СТОУН ХАУЗЕС ЕООД, К.ШУМАРОВ ТРАНС ЕООД, МИСКО APT ЕООД, ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН ЕООД И ММ и А ЕООД са констатациите за непредставяне на доказателства от страна на доставчиците. Съдът е обсъдил подробно представените доказателства във връзка с всяка от спорните фактури и заключението на ССЕ и въз основа на тях е приел, че доставките не е доказано да са реални.

Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че във връзка с автотенекеджийски и бояджийски услуги по издадените фактури от СТОУН ХАУЗЕС ЕООД К.ШУМАРОВ ТРАНС ЕООД не може да се направи извод, че доставките са реални от представените договори с приложение и сервизни карти, тъй като видно от сервизните карти всички автомобили са предадени за ремонт на две дати, ремонтирани и върнати същия ден, което е житейски неправдоподобно. По делото не са представни никакви доказателства за да се изясни как, при какви критерии и въз основа на какво е избран въпросният доставчик за извършването на услуги от вида на процесиите, при полижение, че ревизираното лице е имало дълготрайни отношения с други доставчици, от които са извършвани услуги от вида на процесните. Допълниотелно основание в тази насока е и обстоятелството, че на едни и същи автомобили, в един и същ времеви диапазон, са извършвани идентични на описаните ремонти от регулярните доставчици на услугите. Представянето на доказателства в тази връзка е било изцяло във властта на ревизирания жалбоподател и той е имал възможност за това, с оглед мотивите на потвърждаващото решение на ДДОДОП и указаната пред първоинстанционния съд доказателствена тежест.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че фактурата, издадена от ММ и А ЕООД, с предмет по договор за изработка не документира действително получени стоки или услуги, тъй като по делото не е представено посоченото в представения договор приложение 1, което би следвало да специфицира вида и формата на съответните рекламни материали. Във връзка с тази доставка не може да се определи конкретния предмет на доставката, а и не е доказано плащане по фактурата.

Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя изложените мотиви на съда по същество във връзка с издадените фактури за стоки от доставчиците МИСКО АРТ ЕООД, и ЕВРОТРЕЙД ДИЗАЙН ЕООД, поради което препраща към тях и не следва да ги повтаря. По делото е установено, че за стоки от вида на процесните, ревизираното лице има дълготрайни отношения с други, регулярни доставчици, а получаването на процесните стоки не е доказано от ревизираното лице.

Неоснователно е касационното оплакване, че по делото е доказано последващото използване на предмета на процесните доставки в независимата икономическа дейност на дружеството. Установено е, че стоки и услуги от вида на процесните, са закупувани и извършвани от регулярни доставчици на дружеството, поради което по делото не може да се установи, че предмет на последваща реализация са били именно тези, предмет на спорните фактури.

За да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получателя по облагаема доставка, следва да са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, както и да не са налични ограниченията визирани в чл. 70 ЗДДС. Настоящият състав намира, че само въз основа на заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява счетоводното отразяване на фактурите при ревизираното лице и доказателства за плащане по част от доставките, не са достатъчни за възникване на право на данъчен кредит, а е необходимо като задължително условие и наличие на реално осъществена облагаема доставка.

В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., Genius H C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Съобразно тълкуването на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (аргумент от т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките, което в случая не е сторено.

Действително, не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице доказателствена тежест откъде и как прекият доставчик се е снабдил с фактурираните стоки, но получателят като страна по сделката следва да разполага с категорични доказателства за получаване на стоките и реалност на доставките.

На следващо място, първоинстанционният съд правилно е приел, че на ревизираното лице законосъобразно е начислен данък и е отказаното право на данъчен кредит по ВОП за лек автомобил Ауди A4, закупен през м. 12.2015 г., и мебели от IDEE PER ARREDO SRL, тъй като за тези доставки не са били съставени протоколи по чл. 117 ЗДДС, поради което законосъобразно е начислен ДДС съгласно чл. 86 от ЗДДС във връзка с чл. 84 ЗДДС за извършените и недекларирани ВОП. По делото не са представени никакви доказателстъва, че придобитите мебели са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице. В случая не е доказано и наличието на мебелите в търговски обекти на дружеството.

Накрая, решението е правилно и по отношение на отказаното право на данъчен кредит за леки автомобили Мерцедес, Ровър, Ф Тигуан, БМВ ХЗ, във връзка със заплатените лизингови вноски към УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ АД, ДСК АУТО ЛИЗИНГ ЕООД и ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ ЕООД. От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че автомобилите са използвани изцяло и единствено за независимата икономическа дейност на ревизираното лице, поради което на задълженото лице правилно е отказано право на данъчен кредит.

По изложенвите съображения, правилно е прието от съда, че ревизираното лице няма право на приспадане на данъчен кредит и за свързаните със спорните МПС разходи за ремонт и експлоатация, както и придобитите стоки и услуги, несвързани с икономическата дейност на ревизираното лице.

Разноски:

При този изход на процеса на страните следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в зависимост от материалния интерес на оставените в сила части на първоинстанционното съдебно решение като се вземе предвид, че възражението на дружеството за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и че дружеството касатор е доказало разноски за касационната инстанция единствено за държавна такса. При това Стар Пост ООД следва да заплати на Националната агенция за приходите разноски по компенсация в размер на 10 647,59лв.

Водим горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,