Решение № 4295 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 305/2009 г.

Решение № 4295 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 305/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Парвиз Бабаи Чегини, гражданин на Иран, против решение № 13323/4.12.2008 г. на ВАС - тричленен състав по адм. дело № 700/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 740/18.12.2007 г. на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди, че обжалваното от него решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че оспорения административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Развива подробни съображения, че са налице необходимите материалноправни условия, за да му бъде предоставен бежански и хуманитарен статут, като привежда конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи съществуването на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. По-нататък касаторът заявява, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС за минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от нея. Моли решението да бъде отменено със законните от това последици. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател - редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на ВАС, трето отделение е правилно. Постановено е при изяснени фактически и правни обстоятелства, обосноваващи законосъобразността на процесното решение на Председателя на ДАБ. Установена е липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. По отношение на жалбоподателя не е доказано наличието на условията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Основателно съдът е кредитирал извода на административния орган за необоснованост на изявленията относно страх от преследване от страна на държавни органи на основание религиозната му принадлежност. Отчетено е, че в страната не е налице въоръжен конфликт по смисъла на международноправните критерии, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Касационната жалба (наименована само "жалба") е депозирана от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебното решение е неблагоприятно, в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК и даден от съда 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 13323 от 4.12.2008 г. по адм. дело № 700/2008 г., в производство по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Трето отделение отхвърля жалбата на Парвиз Бабаи Чегини - гражданин на Иран, срещу Решение № 740/18.12.2007 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Съдът е констатирал, че правилно административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на кандидата, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Бежанската му история е крайно противоречива и твърденията му за преследване на основание религиозната му принадлежност не могат да бъдат приети за достоверни. Иранският гражданин може да се завърне в държавата си по произход, тъй като информационните източници не сочат лицата, приемащи себе си за "йезиди", да са подложени на преследване от страна на държавата или на други религиозни общности. Така постановеното съдебно решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, които да налагат неговата отмяна. Следва да се отбележи, че оплакването, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила не представлява касационно основание за отмяна на съдебно решение, защото административнопроизводствени правила може да наруши само административен орган, а съдът нарушава съдопроизводствени правила. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 740/18.12.2007 г. Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Парвиз Бабаи Чегини. Законосъобразни са изводите на тричленния състав на ВАС, че по отношение на иранския гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Изтъкнатите от чужденеца причини, обосноваващи основателен страх от преследване в държавата му по произход, не са подкрепени от безспорни доказателства. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода поради религиозната му принадлежност към групата на "йезидите" се опровергават от крайно противоречивата му и непоследователна бежанска история. Всички тези противоречия са обсъдени подробно от тричленния състав на ВАС, а също така и данните от информационните източници, според които няма данни лицата, приемащи себе си за "йезиди", да са подложени на преследване от страна на държавата или на други религиозни общности. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иранския гражданин. Не могат да се приемат доводите в касационната жалба, че ситуацията в Иран е нестабилна и реално не функционират институции в състояние да гарантират основни човешки права. Видно от представените официални справки на Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" при ДАБ, няма данни за преследване на "йезидите" в Иран, нито че обстановката застрашава конкретната личност, т. е. в държавата си тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и по-конкретно на т. 3 - "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт", разпоредба, която изцяло е съобразена с чл. 15 "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно поради противоречие с посочената разпоредба на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Според разпоредбата на § 1а от допълнителните разпоредби на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на редица конкретно изброени директиви на Съвета на Европейската общност, включително и Директива 2004/0083 (ЕО) на Съвета. В чл. 15 "в" от същата са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е възприета в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, където се посочва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Цитираните текстове от Директивата и от ЗУБ не са различни в смисъла на направеното тълкуване в касационната жалба, поради което възражението се явява неоснователно. Касае се за лични заплахи срещу живота или личността, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Следователно не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. С оглед изложеното и като се има предвид, че при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира обжалваното пред касационната инстанция решение на тричленния състав на Върховния административен съд да е нищожно или недопустимо, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,