Решение № 548 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2009 г.

Решение № 548 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1128/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. Г. П. в качеството му на едноличен търговец "П", седалище Димитровград против решение № 70/8.04.2009 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по гр. д. № 31/2009 г. Касационното обжалване е допуснато по въпросите за допустимост на свидетелските показания при установяване съществуването на трудов договор и за предпоставките за събиране на гласни доказателства в хипотезата на чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.). Те са от значение за постановеното по спора от въззивния съд, като даденото от него принципно разрешение е правилно - писмената форма на трудовия договор, независимо от неговата разновидност, е условие за съществуването му, поради което е недопустимо той да се установява със свидетелски показания, освен в хипотезата на чл. 62, ал. 2 КТ и за срока на нейното действие - ДВ бр. 2/1996 г. -ДВ бр. 120/2002 г., както и във всички случаи на чл. 134, ал. 1 ГПК от 1952 г., отм. /аналогично чл. 165, ал. 1 ГПК от 2007 г./. В последната хипотеза свидетелски показания се допускат, ако е установено, че писменото доказателство /в случая трудов договор/ е бил съставен, но същият е загубен или унищожен, както и липсата на вина у страната, домогваща се да докаже съдържанието на документа. По казуса, обаче, практиката по повдигнатите правни проблеми е неприложима, защото по делото е представен писмения трудов договор, въз основа на който са възникнали трудовите правоотношения между страните. Видно от съдържанието на представеното още в първоинстанционното производство Споразумение, то съдържа съвпадащи насрещни волеизявления на двете страни - А. П. в качеството на представител /президент/ на едноличния търговец и Г. В. В него са посочени лични данни за страните /ЕГН за служителя, адрес на управление данъчен номер и единен идентификационен код на работодателя/, място на работа - "фирмата" или седалището на предприятието съгласно чл. 66, ал. 3 КТ, наименование на длъжността - "технолог-специалист", характера на работата - проучване и замерване, съставяне на анализи, количествени и стойностни сметки за оферти за отчитане на строително-монтажните работи в строителството, месечно възнаграждение - 350 лв., както и допълнителни условия - поемане от работодателя на месечни такси за квартира в размер на 35 лв. Отразена е датата на сключването му - 1.09.2004 г. и началото на изпълнение на договора. Последното е отразено в заповед № 25/1.09.2004 г., а тя е "за назначение" на Г. от търговеца с вписана дата на влизане в сила - 1.09.2004 г. Подписаното от страните споразумение изрично препраща към тази заповед. В договора изрично не е уговорено неговото времетраене, но по силата на чл. 67, ал. 2 КТ следва да се приеме, че е безсрочен. Относно размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднаквия срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор и продължителността на работния ден или седмица, няма нищо изрично уговорено в изследваното споразумение, което значи, че по тези въпроси се прилагат съответните диспозитивни норми от трудовото законодателство /законоустановения минимален размер на платения годишен отпуск съгласно чл. 155-156а КТ, срока за предизвестие по чл. 326, ал. 1 и по чл. 328 КТ, нормалната продължителност на работното време според чл. 136 КТ/. В заключение, настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 3 ГПК. Въззивният съд неправилно е приел, че документът от 1.09.2009 г., наречен "Споразумение" е само индиция за наличието на трудов договор и е пристъпил към събиране на доказателства за осъществяване условията по чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.), съответно за съдържанието на трудовия договор, а приложената съдебна практика е неотносима. По касационните оплаквания: Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 134, ал. 1 и чл. 133, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Иска неговата отмяна и отхвърляне на иска. Ответникът по касация Г. В. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение взе предвид следното: С обжалваното решение, като е потвърдено това на първостепенния Димитровградски районен съд е установено, че между Г. Г. и Е. "П", седалище Димитровград е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор в периода 1.09.2004 - 9.05.2007 г. при уговорено трудово възнаграждение от 350 лв. и задължение за поемане на разходи за наем на жилище. Установено е още, че Г. е започнал изпълнение на трудовия договор според уговореното в него и е престирал труд през целия исков период. Работодателят е останал задължен за сумата 2810 лв. - трудови възнаграждения за периода 1.01.2006 г. - 9.05.2007 г. и за сумата от 568,35 лв. - поети с договора социални разходи. Съдът е присъдил лихва за забава в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване, както и съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца. Осъдил е работника да заплати дължимите държавни такси. Решението е правилно. Оплакванията, свързани с нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, чл. 134, ал. 1 и чл. 133, ал. 1, т. "а" ГПК, отм., както стана ясно в отговора по чл. 291 ГПК, нямат отношение към спора, а и са неоснователни. Правилата по чл. 63, ал. 2 КТ уреждат задължения на работодателя и ако той е допуснал до работа служителя преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 КТ, това негово нарушение не рефлектира върху съществуването на трудово правоотношение, нито върху валидността на трудовия договор. В случая, освен това, Г. Г. е получил своя екземпляр от подписания между страните трудов договор /споразумение от 1.09.2004 г./. Работодателят не му е предоставил копие от уведомлението за сключения трудов договор до съответната териториална дирекция, защото не е сторил такова, а никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Съдебният експерт не може да дава правни заключения, поради което и неоснователен е доводът на касатора, че от съдебносчетоводната експертиза било установено наличието на облигационно, а не на трудово правоотношение. Мнения и заключения, дадени от органи на Областна инспекция по труда и от Димитровградската районна прокуратура, не обвързват съда, а и това е недопустимо, защото съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.) той преценява всички доказателства по делото /допустимите и събрани по реда, предвиден в ГПК / и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него в гражданския процес при гарантирано участие на насрещните страни, за установени обстоятелства по делото и върху закона. В заключение следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. То следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение