Решение № 8888 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на служител на Общинско предприятие (ОП) Паркинги и гаражи - Враца К. Д. М. срещу Решение 419 от 05.12.2023 г. по адм. д. 547/2023 г. на Административен съд Враца, с което е отменена принудителна административна мярка преместване на ППС, без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, приложена на 04.09.2023 г. по отношение на лек автомобил, марка Ауди, модел А4 с рег. [рег. номер], собственост на И. П. И. от гр. Враца. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 5, б. б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са били налице, тъй като автомобилът е паркиран в нарушение на изрична забрана за паркиране чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, обратно на посоката на движение и е създавал пречки и опасност за другите участници в движението. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът И. П. И., чрез пълномощник в постъпил по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски в касационната инстанция разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател такива. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 04.09.2023 г. от водач на открита платформа с повдигателно устройство - служител на ОП Паркинги и гаражи - Враца по отношение на лек автомобил рег. [рег. номер], марка Ауди, модел А4, собственост на И. П. И.. За да отмени приложената мярка, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 04.09.2023 г. в 15:20 часа в град Враца преместеното МПС е било паркирано на кръстовище на площад Макгахан, успоредно на оста на пътя, в посока обратна на посоката на движение в нарушение на изискването на чл. 94, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е установил, че автомобилът действително е паркиран в нарушение на правилата на ЗДвП, а именно на чл. 94, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, но мястото не е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство (знак Т.18.1). Приел е и че не е налице третата хипотеза, паркирането да създава пречки за другите участници в движението, между които се включват и пешеходците. Мотивиран е извод, че в случая нарушените правила, които са задължителни за водачите, не са довели до опасност за останалите участници в движението. Съдът е констатирал, че не е спазена и разпоредбата на чл. 168, ал. 2 ЗДвП, тъй като не са указани предварително, чрез съответните знаци, местонахождението на преместеното МПС. По изложените съображения е прието, че ПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата не е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което е отменена. Обжалваното решение валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП предвижда три отделни хипотези за прилагане на принудителната административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите на паркиране в нарушение на правилата за движение и на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Във втората попадат случаите, когато се създава опасност за другите участници в движението, а в третата подадат случаите, когато е невъзможно преминаване на другите участници в движението. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно, тъй като в конкретния случай са налице две от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП: 1. превозното средство е паркирано в нарушение на изрична забрана за паркиране и 2. е създало опасност за другите участници в движението. Основателно е оплакването на касатора относно втората посочена от него хипотеза. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът към момента на прилагане на принудителната административна мярка е бил паркиран в нарушение на правилата за паркиране, в зоната на действие напътен знак В28 срещу посоката на движение. Действително мястото не е обозначено със знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС. Доколкото обаче автомобилът е паркиран в зоната на кръстовище, то същият създава опасност за другите участници в движението, поради необходимостта от неговото заобикаляне в забранена за паркиране зона. Същото е видно и от представения по делото снимков материал и схема, относно местоположението на репатрирания лек автомобил. Ето защо, обратно на приетото от първоинстанционния съд, осъществена е втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт. Предвид изхода на спора на ОП Паркинги и гаражи - Враца юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, се дължат претендираните за настоящата инстанция разноски в размер на 170 лева, от които 70 лева заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение