Решение № 2962 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2016 г.

Решение № 2962 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9550/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър обжалва Решение № 772/28.07.2016 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 302/2016 г., с което, по жалба на [фирма], е отменена Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастралната карта и регистри за землището на [населено място], [община], област София в частта относно ненанасянето в кадастралната карта и невписването на данни за собственост в кадастралния регистър по отношение на имот "Трансформаторен пост "Г. Б.", представляващ сграда, находяща се в имот пл. № [номер] в землището на [населено място] по плана на [населено място], и преписката е върната на административния орган за нанасяне в КК на имота и вписването на данните за собствеността му в КР.

Ответникът [фирма] е на становище за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

При извършената по повод на допустимата касационна жалба служебна проверка по чл. 218, ал. 2 във връзка с чл. 209, т. 2 от АПК касационната инстанция констатира недопустимост на оспореното решение.

1. а. Отменената от съда заповед е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР и с нея са одобрени първоначални КККР за землището. С изменението на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР (обн. в ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 26.07.2016 г.) се изключи възможността за обжалване на административните актове с посочения предмет. Разпоредбата е от процесуален характер и при липсата на изрично правило, преодоляващо незабавното й действие, тя е приложима и за висящите съдебни производства, образувани по жалби срещу заповеди по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР.

б. Неотносим към допустимостта на разгледаното от административния съд оспорване е § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР, тъй като той урежда довършването по досегашния ред на започнатите към момента на влизане в сила на ЗИД от 2016 г. производства по създаване на КККР, т. е. на административните, а не на съдебните производства. Преходната разпоредба е специална и изключителна и затова не може да се тълкува разширително, съответно – да бъде приложен реда по стария закон и към приключването на производствата по съдебното оспорване на административните актове.

1. Допустимостта на съдебното производство е дължим обект на служебна проверка до момента на приключването му както от първостепенния административен съд, така и от касационната инстанция. Въведената необжалваемост на заповедта е отрицателна процесуална предпоставка на съществувалото до промяната в закона право на оспорване. Доколкото към датата на решението на съда правото на жалба е било вече отречено от закона, жалбата против заповедта е следвало да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а образуваното съдебно производство по повод на подаването й – прекратено. Съдебното решение, разрешаващо въпроса за законосъобразността на последващо (след упражняването на правото на оспорване) обявен за неподлежащ на съдебно-административен контрол акт, е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК.

1. Изложеното мотивира касационната инстанция да обезсили атакуваното решение в неговата цялост (и по отношение на присъдените от административния съд разноски в полза на оспорващия, които са резултат от изхода на спора пред първоинстанционния съд) и да прекрати делото в съответствие с правомощието си по чл. 221, ал. 3 от АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение