Решение № 3131 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11283/2015 г.

са еднакви и в трите приложени финансови отчета. Тази идентичност в идентифициращите правния субект данни налага закономерния извод, че се касае за един и същ търговец, но със сменено наименование. Според съда комисията е била длъжна да осъществи своите функции във връзка с липсата на финансов отчет за 2011 г. на "Е. Е. Т. Р. Р." СРЛ, и представения "в повече" финансов отчет за същата година на ТД А. Д. С. Инмедио ООД, и да изиска разяснения относно представените документи съгласно т. 7.4. от Приложение А към заповед № 486/11.09.2014 г., регламентираща процесуалните правила за провеждане на търга, както и да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както повелява чл. 35 АПК и едва тогава да се постанови акта - чл. 36, ал. 1 АПК. Съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено, доколкото е повлияло не само върху решението на комисията за отстраняване на този участник, но и върху решението на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, поради което е счел, че следва да отмени заповедта не само в частта на т. III, с която жалбоподателят е отстранен от участие в тръжната процедура, но и в частта на т. I, с която друг участник - "Разпространение на печата" АД, е определен за наемател. С оглед този изход на спора, съдът е присъдил на жалбоподателя и направените по делото разноски, като е приел за недопустимо направено възражение за прекомерност от заинтересована страна и е посочил, че това право е предоставено само на главните страни по спора. Така постановеното съдебно решение е правилно. При изключително подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Производството по адм. дело № 2960/2015 г. по описа на Административен съд С. - град е образувано по жалба на ДЗЗД "ЛСТР", със седалище гр. С., бул. "В." ..№..., ет. ..., представлявано от управителя М. Г. Й., против Заповед № 127 от 10.03.2015 г. на изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, гр. С., в ЧАСТТА Й по т. I, с която на основание чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост и въз основа на представени Протоколи, отразяващи работата на комисията и резултатите от търга, е определен за наемател на недвижимия имот - публична държавна собсвеност, а именно: "Два павилиона за продажба на вестници, списания, пакетирани хранителни стоки и цигари № 1 и № 2", с площ и местонахождение съответно: Павилион № 1 - 12 кв. м, намиращ се в обществена зона на салон "Заминаване" на Терминал 1 и Павилион № 2 с площ 11,5 кв. м, намиращ се в зона след митническа и гранична проверка на салон "Заминаване" на Терминал 1 на Л. С., участника в търга "Разпространение на печата" АД и в ЧАСТТА Й по т. III, с която на основание т. 10.3.1 от Заповед № 486/11.09.2014 г. за откриване на тръжната процедура е отстранен от участие участника ДЗЗД "ЛСТР". Изложените от изпълнителния директор на "Л. С." ЕАД, гр. С. мотиви, изцяло възприети от протокола на назначената от него тръжна комисия не съответстват на действителното положение и на вярната фактическа обстановка. Както и първоинстанционния съд, така и настоящия състав намира, че от този отстранен участник са представени изискуемите се документи и по-точно, финансови отчети, за доказване на обстоятелствата по т. 10.1.2 от заповедта за откриване на процедурата, и по-конкретно, участникът да "има положителен финансов резултат от продажбите за последните три години, а именно 2011 г.; 2012 г. и 2013 г., съгласно годишните финансови отчети". Не е спорен факта, че ДЗЗД "ЛСТР" се състои от две дружества: "Е. Е. Т. Р. Б." ЕООД и "Е. Е. Т. Р. Р." СРЛ, които според Договора за учредяване на консорциума от 14.10.2014 г. са наречени "участници". Не се спори, че в съответствие с разяснение на наемодателя, което е дадено като отговор на въпрос № 5 в писмо изх. № 100-17185/10.10.2014 г., е достатъчно финансовите отчети да се представят от само единия от участниците. От "Е. Е. Т. Р. Р." СРЛ са представени финансови отчети за 2012 и за 2013 г. За 2011 г. е представен финансов отчет от ТД А. Д. С. Инмедио ООД. В представения от участника ДЗЗД "ЛСТР" ОПИС на документите, които този участник представя заедно със заявлението си за участие, попълнено по образец, в т. 21 изрично е отразено следното: "Копие от финансов отчет за 2011 г. на ТД А. Д. С. Инмедио ООД (старо наименование на Е. Е. Т. Р. Р. СРЛ - съдружник в ДЗЗД "ЛСТР" - участник в търга), състоящ се от счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите ...". В Заявлението за участие на ДЗЗД "ЛСТР" е представен и финансов отчет в официален превод от румънски език за година 2011 от А. Д. С. Инмедио ООД. Всички посочени данни, които идентифицират едно търговско дружество са абсолютно идентични с тези, които са описани в другите два финансови отчета, представени от Е. Е. Т. Р. Р. СРЛ за 2012 и 2013 г.: освен номер в търговския регистър и единен регистрационен код, още адрес в гр. Б., Румъния и телефон, дори и имената на управителя на дружеството и изготвилия отчета са едни и същи. Следователно и без представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства може да се направи извод, че двете дружества са един и същ правен субект. Извършена е промяна на наименованието на ТД А. Д. С. Инмедио С. Р. Л. (ООД) на ТД "Е. Е. Т. Р. Р." С. Р. Л. и това е станало две години преди откриване на процесния търг. Предишното наименоваие на "Е. Е. Т. Р. Р." СРЛ е ТД А. Д. С. Инмедио ООД и финансови отчети за 2011, 2012 и 2013 г., които се изискват в съответствие с т. 4.8 от Приложение А във връзка с установяване на обстоятелствата по т. 10.1.2. са представени. Няма основание за отстраняване на този участник - ДЗЗД "ЛСТР" от по-нататъшно участие в процедурата. Вярно е, че процедурата по провеждане на търга е строго формална, но това не означава, че тръжната комисия следва да действа формално и без анализ и преценка на представените от участниците документи. С оглед изложеното, постановеното първоинстанционно решение не страда от твърдяните пороци и следва да бъде оставено в сила изцяло. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответната страна се дължат направените и своевременно поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно приложеното по делото споразумение за предоставяне на правни услуги от 01.04.2016 г., възлизат на 1500 лева без ДДС. П. е и преводно нареждане от Банка ДСК за плащане по дело № 11283/2015 г. на сума в размер на 1800.00 лева, както и фактура № 946 от 31.03.2016 г. за плащане на 1800.00 лева с ДДС. Г. е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка". Представен е и Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но е направено възражение за прекомерност от страна на касационния жалбоподател. Съдът намира възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за своевременно направено и основателно. Съгласно тази разпоредба, "ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата". Този законов текст препраща към Наредба, издадена от Висшия адвокатски съвет и това е Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като делото е без определен материален интерес, намира приложение чл. 8, ал. 3 от наредбата, при което минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие е 500 лева. Освен това, делото пред касационната инстанция не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, тъй като всички факти са установени и са събрани доказателства още пред първоинстанционния съд. Затова заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено и тъй като вече няма ограничение за минималния размер в смисъл, че присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата, което е било предвидено в § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г., с оглед прогласяването на нищожност на този текст с решение № 14820 от 10.12.2014 г. по адм. дело № 10395/2014 г. на Върховния административен съд, обн. в ДВ, бр. 10/2016 г., на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.