Решение № 2474 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7717/2019 г.

Решение № 2474 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7717/2019 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Мюсюлманско настоятелство - Русе против решение № 18 от 30.04.2019 г., постановено по адм. д. № 101/2019 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на СГКК гр. Русе не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Община – Русе не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе отхвърля жалбата на Мюсюлманско настоятелство - Русе против отказ от 1.02.2019 г. на началника на СГКК – Русе за извършване на изменение в КК и КР на ПИ с идентификатор 63427.4.301 по заявление на жалбоподателя, с което се иска отделяне на част от последния имот и разделянето му на два имота с проектни идентификатори 63427.4.3049 и 63427.4.3050, като първият да се запише в КР като собственик на жалбоподателя, а вторият на Община Русе. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновава извод за наличие на спор за материално право, поради което прави заключение за законосъобразност на обжалваната заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на СГКК – Русе и в предписаната от закона форма. Законосъобразен е изводът, че при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като заинтересуваната страна е уведомена за започналото административно производство по изменение на КККР относно исканото изменение на КК И КР за ПИ с идентификатор 63427.4.301 и последната депозира писмено възражение. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд, че заповедта, е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът, който жалбоподателят иска да бъде нанесен в КК и вписан в КР като негова собственост е част от имот, нанесен в КК и вписан в КР като частна общинска собственост. В скицата проект за изменение е предвидено да се отдели част от ПИ с идентификатор 63427.4.301 и да се обособят два имота с проектни идентификатори 63427.4.3049 и 63427.4.3050, като първият да се запише в КР като собственик на жалбоподателя, а вторият на Община Русе. В хода на административното производство собственика на ПИ с идентификатор 63427.4.301 депозира писмено възражение срещу исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, като е установено, че ПИ с идентификатор 63427.4.301 е собственост на Община Русе – акт за частна общинска собственост от 12.02.2001 г. При тези данни законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът прави извод за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, а именно налице е спор за материално право, поради което е осъществена хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, която е основание за постановения отказ. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе са одобрени със заповед от 16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Жалбоподателят твърди, че имотът, който иска да бъде нанесен е придобит от него с нот акт № 28/1976 г. и част от него не е нанесен в кадастралната и карта кадастралния регистър, като по делото няма данни същият да е обжалвал заповедтта за одобряването на КК и КР. Подаденото от жалбоподателя заявление от 13.12.2018 г. за нанасяне на останалата част от имота му в кадастралната карта и кадастралните регистри, обосновават наличие на правното основание на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, като останалите случаи, при които е допустимо изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри не са налице. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като нормата е относима при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, а в случая самият жалбоподател не претендира да е собственик на целия ПИ с идентификатор 63427.4.301 и не ангажира доказателства в тази насока. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,