Решение № 9407 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15211/2009 г.

Решение № 9407 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15211/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 145 АПК. "Овергаз Юг" АД моли да бъде отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № УДВ-18/26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с който е установено публично държавно вземане от годишни лицензионни такси за отчетните 2005 г. и 2006 г. Поддържа, че актът е незаконосъобразен и не съответства с целта на закона. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Ответникът по жалбата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ по съображения в писмена защита моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С АУПДВ № УДВ-18/26.10.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) на "Овергаз Юг" АД е установено публично държавно вземане за годишни лицензионни такси в размер общо на 1955,24 лв., дължими през 2006 г. и 2007 г., ведно с 28,48 лв. лихви. Вземането е установено на жалбоподателя като правоприемник на "Газоснабдяване Първомай"АД. На жалбоподателя са издадени две лицензии: № Л-167-08/17.12.2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и № Л-167-12/17.12.2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ" за територията на община Първомай. За да издаде оспорения акт ДКЕВР е взела предвид изготвените от Дирекция "Газоснабдяване" справки за размера на годишните такси за 2006 г. и 2007 г., които са въз основа на годишните финансови отчети за 2005 г. и 2006 г. В справките на Дирекция "Газоснабдяване" подробно са описани дейностите, които осъществява дружеството. От представените от него годишни финансови отчети за 2006 г. и стр. 143 от делото в отчета за 2005 г. е видно, че за оспорваните допълнително начислени такси дружеството е посочило в графа "Други разходи и приходи от основна дейност", които включват приходи от такса присъединяване; приходи от продажба на други услуги, приходи от продажба на свързани лица, приходи от договори под ключ, приходи от продажба на МЗ. В годишните финансови отчети за 2005 г. и 2006 г. са посочени приходи от лизингови вноски, приходи от лихви, финансови приходи. От справките към акта е видно, че в изчисленията на годишната такса са включени приходи от продажба на природен газ, приходи от такси присъединяване, приходи от продажба на свързани лица, приходи от договори под ключ и други приходи, приходи от лихви по лизинг и финансови приходи, а за 2006 г. са включени и приходи от продажба на други услуги и приходи от продажба на МЗ. По чл. 29, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) годишната лицензионна такса се изчислява на базата на "разходи за регулаторната дейност по лицензията". По чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗЕ лицензиантите заплащат годишна лицензионна такса, включваща разходи за регулаторната дейност по лицензията за съответната година., а по ал. 5 тя се определя в зависимост от извършваната лицензионна дейност и се диференцира по критерии определени с тарифата по чл. 28 ЗЕ. По чл. 28, ал. 2 ЗЕ размерът на лицензионните такси, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от МС. По чл. 3 от Тарифата за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за енергетиката (Тарифата) за всяка издадена лицензия се събира годишна лицензионна такса. По чл. 37 от ЗЕ жалбоподателят следва да води отделна счетоводна отчетност за всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон. От представените доказателства е видно, че дружеството не е спазило разпоредбата на чл. 37 ЗЕ като не са посочени приходи по видове регулирани дейности, съгласно издадените му от ДКЕВР две лицензии. След издаване на оспорения акт с писмо от 20.11.2009 г. /л. 137 от делото/ жалбоподателят е представил справки за приходите по години за лицензираните дейност разпределение и снабдяване като отново приходите не са разграничени по отделните лицензии, нито е посочено, че дейността - разпределение, която е транспортна, няма самостоятелни приходи без снабдяването с природен газ, което не може да се осъществи без нея. Въпреки дадената възможност на жалбоподателя да ангажира счетоводна експертиза, която да установи приходите свързани с двете лицензии, техния размер и да изчисли дължимата такса, жалбоподателят направи изявление, че не разполага с други доказателства. Съгласно § 1, т. 49 ЗЕ "разпределение" е транспортиране на природен газ през разпределителните мрежи", а § 1, т. 16 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ дава дефиницията на цена за "доставка или снабдяване" като цена, отразяваща разходите за отчитане, фактуриране и инкасиране на природен газ. Задължение на жалбоподателя е да води счетоводството си така, че да могат да бъдат отделени приходите от дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ", така както изисква чл. 3, ал. 2 от Тарифата. При липса на отделна счетоводна отчетност следва да се приеме, че по отношение на приходите на дружеството за 2005 и 2006 години е необходима проверка в счетоводството на жалбоподателя от съдебно счетоводна експертиза, а жалбоподателят изрично заяви в съдебно заседание, че не желае изслушване на такава. С оглед на изложеното са недоказани доводите на жалбоподателя за неправилно включване на някои приходи в базата за изчисление на годишната такса. Неоснователно е и възражението, че годишната лицензионна такса по процесните лицензии следва да бъде определена в размер на базовата сума от 2000 лв. Дружеството не е посочило размера, върху който да се изчисли за двете лицензии годишната лицензионна такса поотделно, съгласно Тарифата, а е взело приходите общо за двете лицензионни дейности, прехвърляйки ги към годишната такса по дейността "разпределение на природен газ". Годишната лицензионна такса е определена съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 2 от същата Тарифа, като постоянната й величина е в размер на 2000 лева за една лицензия плюс 0.055 на сто от годишните приходи на дружеството за съответната лицензионна дейност по годишния финансов отчет за предходната година и отчетната информация по видове дейности по чл. 38, ал. 1 ЗЕ. Приетите в съдебно заседание писмени доказателства не променят извода на съда поради липсата на счетоводна експертиза, която да установи свързаните с дейността по двете лицензии приходи, по които да се изчисли прогресивната компонента от годишната лицензионна такса. В този смисъл са решенията на 5-членен състав на ВАС по адм. д. № 5672/2007. и № 5673/2007 г. От факта, че не са спазени изискванията на чл. 37 ЗЕ за водене отделно счетоводство на приходите по отделните лицензионни дейности не следва, че те не могат да бъдат изчислени в съдебната фаза на спора със счетоводна експертиза, каквато по делото жалбоподателят не поиска, въпреки дадените му указания. Предвид на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,