Решение № 14546 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2013 г.

Решение № 14546 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 203 от 1.02.2013 г. по административно дело № 4534/2012 г., в производство по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от АПК, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 174 от АПК, Административен съд - гр. Варна, Второ отделение, ХХIХ състав ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо № УТ-1-896/1/30.10.2012 г. на директор на Дирекция "Устройство на територията" при Община Аксаково, за издаване на скица за имот № 762 в м. "Доброглед", землище с. Доброглед, Община Аксаково по жалба на Василка Пеева Петкова, ЕГН ...; ВРЪЩА на Дирекция "Устройство на територията" на Община Аксаково преписка по заявление вх. № УТ-1-896/18.10.2012 г. от Василка Пеева Петкова, ЕГН ..., за издаване скица за снабдяване с констативен нотариален акт за имот пл. № 762, м. "Доброглед" - КП/1988 г., за продължаване на производството по заявлението и издаване на скица в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение и ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на Василка Пеева Петкова, ЕГН ..., разноски по делото и възнаграждение за адвокат в размер на 160 лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба е от ст. юрисконсулт Весела Георгиева Юнакова като процесуален представител на Директор Дирекция "Устройство на територията" при Община Аксаково и в нея се твърди, че решението е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място касаторът заявява, че съдът неправилно е допуснал до разглеждане жалбата, като е приел производството за допустимо, а съгласно трайно установената практика на ВАС по идентични дела, по своя правен характер атакуваното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. На следващо място намира, че неправилно е отменен отказът за извършване на поисканата административна услуга - издаване на скица и в тази връзка са развити обстойни съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Втората касационна жалба е от адвокат Таня Иванова от АК - Варна, процесуален представител на Василка Пеева Петкова и тя е насочена срещу решението на Административен съд - Варна в частта му относно размера на присъдените разноски. Касационният жалбоподател заявява, че договорения и съответно заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 450 лева не е прекомерно висок и е съобразен с полагащото се възнаграждение за това производство, затова моли решение № 203 от 1.02.2013 г. да бъде отменено в частта му за присъдените разноски в размер на 150 лева и бъде постановено присъждане на разноските в пълния им размер - 499 лева. Тъй като срещу решението на Варненския административен съд са постъпили жалби и от двете участващи в процеса страни, ответник по делото няма, а всеки касационен жалбоподател съответно е ответник по касационната жалба на другата страна. В този смисъл по касационната жалба на Директор Дирекция "Устройство на територията" при Община Аксаково е постъпил писмен отговор от Василка Пеева Петкова, а по касационната жалба на Василка Пеева Петкова е постъпил писмен отговор от Директор на Дирекция "Устройство на територията" при Община Аксаково, съответно чрез надлежно упълномощени процесуални представители - юрисконсулт и адвокат. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбите са процесуално допустими, подадени са в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество жалбата на Директора на Дирекция "Устройство на територията" при Община Аксаково е основателна. Решението на първоинстанционния съд е недопустимо като произнесено по недопустима жалба. По своето съдържание оспореното писмо има уведомителен характер, че исканата услуга ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ за местността, в която се намира недвижимият имот. По своя правен характер това писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Следва обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 3 АПК да бъде обезсилено, а жалбата на Василка Петкова срещу писмо изх. № УТ-1-896/1/3040/2012 г. да бъде оставена без разглеждане и производството пред Административен съд - Варна прекратено. Предвид изложеното, жалбата на Василка Петкова е неоснователна. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението (жалбата на Василка Пеева Петкова е в срок с оглед датата на пощенското клеймо - 7.03.13.), от надлежно упълномощени процесуални представители на страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, съдът констатира следното: За да отмени отказа, обективиран в писмо № УТ-1-896/1/30.10.2012 г. на директор на Дирекция "Устройство на територията" при Община Аксаково за издаване на скица за имот № 762 в м. "Доброглед", землище с. Доброглед, Община Аксаково и да върне преписката по заявление вх. № УТ-1-896/18.10.2012 г. от Василка Пеева Петкова за издаване скица за снабдяване с констативен нотариален акт за имот пл. № 762, м. "Доброглед" - КП/1988 г., първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че административният орган не може да откаже извършването на поисканата административна услуга. Скицата е необходима за издаване на констативен нотариален акт, тоест за признаване на твърдяни права /чл. 21, ал. 3 от АПК/. В разпоредбата на чл. 587 от ГПК законодателят е регламентирал реда за установяване правото на собственост върху недвижим имот и в компетентност на нотариуса е признаването и установяването на правото на собственост. Административният орган и съответно административният съд нямат компетентност да се произнасят относно възможността на молителя да придобие правото на собственост по обстоятелствена проверка. Неиздаването на скица за процесния имот, която ще послужи за извършването на обстоятелствена проверка, лишава жалбоподателя да извърши предвиденото охранително производство по чл. 587 от ГПК и това лишава незаконосъобразно жалбоподателя от законоустановени права и в този смисъл административният орган е упражнил превратно властта си, като е встъпил в правата на органа, извършващ нотариалното удостоверяване. Така изложените от съда съображения са принципно правилни. Със Заявление вх. № УТ-1-896/18.10.2012 г. адресирано до Кмета на Община Аксаково, адв. Таня Иванова като пълномощник на Веселина Николова Петрова (и тя от своя страна пълномощник на Василка Пеева Петкова съгласно пълномощно № 534/18.10.12 г.) е поискала издаване на скица за урегулиран поземлен имот № 762 по плана на с. "Доброглед", местност Доброглед, която да послужи за констативен нотариален акт. По това заявление, което безспорно е поставило началото на административно производство, няма произнасяне от кмета на общината. До заявителката е изпратено писмо с изх. № УТ 1-896/1/30.10.2012 г., подписано от инж. Мария Димитрова - Директор Дирекция УТ ("Устройство на територията") при Община Аксаково, Варненска област. По своето съдържание това писмо има уведомителен характер, че исканата административна услуга ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ (плана на новообразуваните имоти) за местността, който е в процес на разработка. По своя правен характер писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Отделно от това, в него не се съдържа властническо волеизявление на компетентния адмнистративен орган, който е кмета на общината, а не директора на дирекция, който е пряко подчинен на Зам. кмет "ОСС и УТ" видно от представената по делото длъжностна характеристика. Затова и жалбата срещу това писмо е била процесуално недопустима за разглеждане по същество. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Същото ще трябва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на Василка Пеева Петкова да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. При това развитие на производството пред касационната инстанция, касационната жалба на Василка Пеева Петкова се явява без предмет, предвид факта, че производството по искане за присъждане на направени в хода на делото разноски никога не е самостоятелно, а е акцесорно и е в зависимост от изхода на делото по основния спор. При положение, че по изложените по-горе съображения не е трябвало да има произнасяне по съществото на спора, не е следвало да има и произнасяне по искането за разноски. Следва да се отбележи, че тъй като само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност, и без да има изрично посочено такова основание, касационната инстанция сама служебно проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно, а в конкретния случай то се явява недопустимо и в частта му за разноските. Задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и затова съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл. Забраната да се влошава положението на жалбоподателя е само когато решението е неправилно, но не и когато е недопустимо. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,