Решение № 7589 от 4.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ц. Вълчев с адрес гр. Ловеч, [улица], [адрес], чрез адв. Т. Георгиев, срещу чл. 43 от Тарифа 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, одобрена с Постановление на Министерски съвет (ПМС) 175 от 5.08.1998 г., изменена и допълнена с ПМС 293 от 8.11.2016 г., обнародвана в ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г. Иска се отмяна на наредбата поради приемането й в нарушение на процесуални норми, в при противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона основания за оспорване по чл. 146, т. 4-6 АПК. Правния си интерес оспорващият обосновава от приложени по делото удостоверение за наследници и решение на поземлената комисия, от които е видно, че жалбоподателят е собственик на идеални части от земеделски земи. Според жалбоподателя при определянето на таксата по оспорената разпоредба не е спазено изискването на чл. 2, ал. 2, изр. последно от Закона за държавните такси. Сочи и нарушение на чл. 6 АПК. Твърди, че цената на тази услуга е прекомерна, затруднява и създава пречки за гражданите и организациите да упражняват правото си на собственост върху земеделски земи, което противоречи на разпоредбата на чл. 37д, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Твърди необоснованост на изложените в проекта на процесното ПМС по приемане на изменението на тарифата мотиви и съпътстващите ги разчети на административния орган по финансовото обосноваване на цената на услугата. Счита, че незаконосъобразността на чл. 43 се установява при съпоставяне на съдържанието (реквизитите) на удостоверението за характеристика на поземлен имот в земеделска територия с това на кадастралната скица за недвижим имот в неурбанизирана територия. Сочи, че в мотивите на органа е заложено, че Таксата за скица на поземлен имот в неурбанизирана територия е запазена, такава каквато към момента е определена в Тарифа за таксите, събирани от органите по поземлена собственост, приета с Постановление 286 на Министерския съвет от 1997 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 1997 г.). В съдържанието на скицата са включени и специализирани данни за категория на земята, отдел, подотдел. По този начин, след преминаване на обслужването с кадастрална информация от Министерството на земеделието и храните към АГКК, за потребителите на тази услуга няма да настъпят затруднения или финансова тежест . В тази връзка сочи, че няма изложени мотиви относно 3 пъти по-високата цена на удостоверението за характеристика на имот в земеделска територия, след като и самият орган признава, че в скицата са включени част от изискуемите за удостоверението данни - категорията на земята. Прави искане за отмяна на оспорената разпоредба. Претендира разноски по делото по представен списък. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена от съда, като конкретни съображения в подкрепа на становището и искането си излага в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник, в съдебно заседание и в приложени по делото писмени бележки, излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър, чрез пълномощник в съдебно заседание излага мотивирано становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: За да се произнесе по процесуалната допустимост на оспорването, Върховният административен съд, седмо отделение, взе предвид следното: Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 186 АПК, имаща правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК правото да се оспори нормативен административен акт не е обвързано с определен срок, поради което и жалбата следва да се счита за допустима и на това основание. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в настоящото производство е разпоредбата на чл. 43 от Тарифа 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители, одобрена с ПМС 175 от 5.08.1998 г., изменена и допълнена с ПМС 293 от 8.11.2016 г., обнародвана в ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г. Същата се намира в Раздел VI - Такси за предоставяне на услуги по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), и гласи: Удостоверение за наличие или за липса на данни събира се такса в размер, както следва: 1. документ на хартиен носител 20 лв.; 2. електронен документ в PDF формат 14 лв. . Съгласно чл. 75 ал. 2 АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, като в конкретния случай, съгласно §2 от Заключителните разпоредби на оспорената Тарифа, същата е приета на основание чл. 166, ал. 5 и § 3 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, чл. 17 от Закона за техническите изисквания към продуктите и чл. 8, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В чл. 8, ал. 2 ЗКИР е предвидена изрична законова делегация за Министерския съвет да определя с тарифа размера на таксите за предоставяне на услуги от кадастъра, каквато е предвидена в оспорената в настоящото производство разпоредба на чл. 43 от Тарифата. В рамките на тази компетентност Министерският съвет разполага и с правомощие да изменя или допълва вече приетата Тарифа, какъвто е настоящия случай. Следователно прието изменение на Тарифата с ПМС 293 от 08.11.2016 г. е направено от компетентен орган. Видно от събраните по делото доказателства, в т. ч. административната преписка (изрично определена като "представена в цялост"), при приемане на обжалваните в настоящото производство изменения на тарифата, са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, поради неизпълнение на изискванията по чл. 26 и 28 ЗНА, както и на такива по глава Пета, раздел III АПК, касаещи изработването на проекта, публикуването и приемането му, представляващи самостоятелно основание за отмяната на нормативния акт в атакуваната му част. Разпоредбата на чл. 80 АПК препраща към специалните изисквания за издаване на нормативни административни актове по Закона за нормативните актове. В чл. 26, ал. 1 ЗНА са регламентирани основните принципи, които следва да бъдат зачитани при изработване на проекта - необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. С публикуването на проекта на Портала за обществени консултации се открива възможността на заинтересованите лица да представят становище по него. Видно от представената административна преписка, процесният проект на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата, докладът и мотивите към него, са публикувани на 12.10.2016 г., с посочена дата на приключване на консултациите - 26.10.2016 г. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува заедно с мотивите, съответно - доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 ЗНА. Съгласно чл. 28, ал. 4 ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, отговарящ на изискванията на ал. 2 и на предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган. Целта на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването и разгласяването на проекта на акта е начинът, чрез който принципът за откритост и съгласуваност, регламентиран в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица. Нормата на чл. 26, ал. 3 ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 АПК, задължаващ компетентният орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което в случая не е изпълнено. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че императивно уредената от законодателя, процедура, цели спазване на принципите по чл. 26, ал. 1 ЗНА, включително и осигуряването на възможност за излагане на тезите на заинтересованите лица и тяхното обсъждане, преди приемането на подзаконовия нормативен акт, а не след това - при неговото оспорване, с всички произтичащи от това последици. С оглед формулировката на чл. 77 АПК, текстът е относим към всички предложения и възражения, и предполага съобразяване, както с правилото на чл. 28 ЗНА, така и с това на чл. 26 ЗНА. Наред с горното, предвид задължителния характер на изискванията по чл. 77 АПК и чл. 28, ал. 2 ЗНА, неизпълнението на горепосочените процедурни правила винаги представлява съществено нарушение, налагащо отмяната на атакувания нормативен административен акт и само на това основание. По преписката е налице Справка за отразяване на становищата, получени след съгласуване на проекта на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата. В нея са отразени постъпилите предложения и мотивите за приемането/неприемането им. По отношение на процесната разпоредба са изразени становища от страна на Министерството на земеделието и храните, Камарата на геодезистите в България и от Й. Каратерзиян, които не са приети. В мотивите за неприемане на становищата за прекомерност на таксата по чл. 43 не се съдържа конкретни аргументи за неоснователността им, нито обосновка на необходимостта от направената промяна в духа на изложените доводи за нецелесъобразност и прекомерност на регламентираната такса. Не са ангажирани и доказателства за изпълнение на чл. 77 АПК, относно обсъждане на проекта заедно със становищата. Като се има предвид императивната разпоредба на чл. 28, ал. 4 ЗНА следва изводът, че ЗНА придава важно значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. От една страна мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища, а от друга дават представа как е формирана волята на вносителя на акта и доколко изработването на проекта се основава на принципите за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Неспазването на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 3, съответно чл. 28 ЗНА представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК и чл. 15 ЗНА, като нарушението е съществено. Съблюдаването на предвидената процедура по издаване на нормативни административни актове е императивно задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Поради това, без да обсъжда изложените от оспорващия твърдения за противоречия на оспорените текстове с материалноправни разпоредби от по-висок ранг и целта на закона, на основание чл. 196, във връзка с чл. 146, т. 3 и чл. 168, ал. 1 АПК, и с оглед правомощията си по чл. 193 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на седмо отделение, приема, че оспореният по делото подзаконов нормативен акт следва да бъде отменен в обжалваната част. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Същите видно от представените доказателства са в общ размер на 430 лева, от които 10 лева държавна такса, 20 лева такса за обнародване в държавен вестник и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.07.2021 г. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е под минимума определен с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,