Решение № 12483 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2009 г.

Решение № 12483 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Трендафилов С решение от 7.04.2009 г. по адм. д. № 15834 от 2008 г. Върховният административен съд - II отделение е оставил в сила решението от 21.11.2008 г., постановено по адм. д. № 162 от 2008 г. на Видинския административен съд. С решението на административния съд е отхвърлена жалбата на Иван Любенов Иванов от с. Ружинци против заповед № ДК 02-ДВ-7 от 15.05.2008 г. на началника на РДНСК - Видин, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконна ограда в УПИ I-1699 в кв. 47 по плана на с. Ружинци. В молбата си за отмяна по реда на чл. 239 АПК молителят Иван Любенов Иванов иска да бъде отменено издаденото решение на Върховния административен съд - II отделение по адм. д. № 15834 от 2008 г. Молбата е неоснователна. Отмяна на влязъл в сила съдебен акт е извънреден способ за правна защита при изчерпателно изброени в закона отменителни основания, които са различни от тези за касационно обжалване. Изчерпателното изброяване на отменителните основания в чл. 239 АПК очертава и пределите на компетентност на Върховния административен съд да допусне отмяната. Когато заинтересованата страна се позовава на едно или няколко отменителни основания, тя трябва да ги докаже. От друга страна позоваването на страната на едно от основанията за отмяна не дава възможност на Върховния административен съд да допусне отмяна на влязлото в сила решение или определение на основание, което не се сочи от страната. Или с други думи, Върховният административен съд не може да премине служебно от едно на друго отменително основание по чл. 239 АПК. Това е така, защото в случая не се касае до правни квалификации на материалното отношение, а до предоставена от закона процесуална възможност за правна защита на заинтересованата страна. В конкретния случай молителят не само не сочи конкретно кое от основанията по чл. 239 АПК има предвид, но и от обстоятелствената част на молбата му не може да се разбере на кой фактически състав се позовава. От друга страна, изложената от молителя неправилност при постановяване на атакуваното с молбата за отмяна решение на административния съд - не може да има никакво значение - даже тази неправилност да би се явила оправдана фактически - тъй като молителят не би могъл да черпи аргументи за атакуване на решението на административния съд от неправилности, които имат значение при касационното обжалване. Върховният административен съд не обсъжда наведените съображения в молбата за отмяна, тъй като те касаят не основанието за отмяна, а основания за касационно обжалване поради неправилност на изводите на решаващия съд, което обжалване е недопустимо и към което не може да се премине поради извършената проверка от касационната инстанция с решението по адм. д. № 15834 от 2008 г. на Върховния административен съд, което не подлежи на ново обжалване по касационен ред пред петчленен състав. Молителят не може да сочи в молбата за отмяна съображения, които имат значение за касационното обжалване. Той трябва да изтъкне не касационни мотиви, а новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, независимо от всякакви нарушения, извършени при постановяване на решението от съда. Евентуалното твърдение на молителя в смисъл, че делото е било решено при непълнота на доказателствата, тъй като не било установено наличието на компетентност на административния орган, издал обжалваната заповед, е неоснователно. Съдът решава въз основа на това, което страните са твърдели и доказали в процеса. Задължение е на страните и само на тях да установят с посочени от тях доказателства твърдените от тях обстоятелства. Освен това по делото няма данни, че съдът е отказал да допусне събирането на доказателства за установяване компетентността на административния орган. Ето защо молбата за отмяна по реда на чл. 239 АПК следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,