Решение № 10959 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Х.Е.Л.А. ХИМ ООД против решение 9799 от 13.11.2024 г., постановено по адм. д. 364/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на службата по геодезия картография и кадастър гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Ответникът община Пловдив, в писмени становища, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Х.Е.Л.А. ХИМ ООД против отказ от 05.02.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, изразяващо се в обединяване на сгради с идентификатори 56784.536.32.1 и 56784.536.940.2 в една новообразувана проекта сграда с идентификатор 56784.536.940.2, поради наличие на спор за материално право. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че исканото изменение е на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 вр. чл. 54, ал. 1 ЗКИР, като същото не е в съответствие с представения от дружеството документ за собственост. Приема, че Х.Е.Л.А. ХИМ ООД придобива собствеността върху сграда с идентификатор 56784.536.940.2 със застроена площ 292кв. м. така, както същата е отразена в действащата към момента кадастрална карта, а внесеният проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е за обединяване на сгради с идентификатори 56784.536.940.2 с площ 292 кв. м. и 56784.536.32.1 с площ 470 кв. м., като предвижда новообразуваната сграда да бъде с идентификатор 56784.536.940.2 и проектна площ 762 кв. м., а за разликата в площта не е представен документ за собственост от дружеството-жалбоподател. Приема, че част от ПИ с идентификатор 56784.536.32, е предвиден за улична регулация и е публична общинска собственост и съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС не подлежи на актуване, а останалата част от имота, за който е отреден УПИ VI-536.32 обществено обслужващи дейности, кв. 6 по регулационния план на ЮИЗ III част е общинска собственост и е започната процедура по съставяне на акт за общинска собственост. Посочва, че изразеното несъгласие от община Пловдив е достатъчно, за да се приеме, че е налице спор за материално право. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на спор за материално право относно собствеността на сграда с идентификатор 56784.536.32.1. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в кадастралната карта и кадастралните регистри ПИ с идентификатор 56784.536.32 е вписан като публична общинска собственост с НТП за първостепенна улица, а сграда с идентификатор 56784.536.32.1. е вписана като общинска собственост без документи за собственост. Жалбоподателят се легитимира като собственик на сграда с идентификатор 56784.536.940. 2 с нотариален акт за собственост, в който е посочено, че същата е с площ от 292 кв. м. и се намира в ПИ с идентификатор с 56784.536.940. Сградата е нанесена в действащата КК и КР в последния ПИ с площ от 292 кв.м. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че между двете сгради съществува вътрешна преграда тулена стена, в която е монтирана транспорта врата за връзка между двете части, както и че квадратурата на двете сгради е с площ от 762 кв.м. Следователно правилно съдът приема, че между дружеството заявител и община Пловдив е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 ДР на наредбата, тъй като в проекта за изменение на кадастралната карта, сграда с идентификатор 56784.536.32.1, находяща се в ПИ с идентификатор 56784.536.32, който ПИ не е собственост на касатора, не съответства на правата на собственост на дружеството, съгласно представените и събрани в административното производство доказателства. В разглежданата хипотеза исканото от Х.Е.Л.А. ХИМ ООД изменение предвижда обединяване на две сгради, като едната попада изцяло в имот, който не е собственост на дружеството и за която същото не се легитимира като такъв. Община Пловдив е вписана в КК и КР като собственик на сграда с идентификатор 56784.536.32.1, находяща се в ПИ с идентификатор 56784.536.32. Заявителят не се легитимира като собственик нито на сградата, нито на имота върху, който е построена, поради което е налице спор за материално право с вписания в КР собственик на сградата. Освен това община Пловдив се позовава и на чл. 92 от Закона за собствеността съгласно, който собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В случая тази законова презумпция не е оборена с допустимите за това доказателства в административното производство. Съгласно § 1, т. 16 ДР от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "спор за материално право" е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Следователно в случая тази хипотеза е налице. Ето защо като отхвърля жалбата първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпореждане 2748 от 22.03.2024 г., постановено по делото, съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се осъди Х.Е.Л.А. ХИМ ООД да заплати на община Пловдив сумата 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,