Решение № 6538 от 19.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Първанов от гр. Велико Търново, чрез процесуалния му представител адв. В. Тончев, срещу Решение 272 от 16.01.2023г., постановено по адм. дело 11421/2021г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед 18-9814/02.09.2021г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-гр. София. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение. Твърди се, че не е налице спор за материално право. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се потвърди оспорената заповед, в частта относно нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор 68134.1970.4666, в съответствие с границите на УПИ IV-364б, кв. 32 по действащия регулационен план на гр. София, м. в. з. Киноцентъра-1" и в частта относно нанасянето на улица тупик за достъп до имота, чрез включването й в границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.28, предназначен за второстепенна улица. Претендира разноски. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър-гр. София, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Министерство на регионалното развитие и благоустройството, областен управител на област София град, Столична община район Витоша, Е. Панов, З. Драгнев и Л. Кузманова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. В писмена молба Л. Кузманова изразява съгласието си с така одобреното изменение в оспорената заповед. Ответниците А. Драгнев и Д. Панова-Балевска, се представляват от адв. Балева, която в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на А. Драгнев и Д. Панова-Балевска, срещу Заповед 18-9814/02.09.2021 г., издадена от началника на СГКК - гр. София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и 3 и чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, район Витоша, ЕКАТТЕ 68134, общ. Столична, одобрена със Заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, посл. изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот със Заповед 18-2019/19.02.2021 г. на началника на СГКК - София, съгласно скица - проект 15-1195593/31.12.2020 г., състоящо се в нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.1970.4666 с границите на УПИ IV-364б, кв. 32 по действащ регулационен план на местност "в. з. Киноцентъра-1 част", одобрен със Заповед РД-50-09-82/16.03.1990 г. на Председател на ИК на СНС; Заповед РД-09-383/10.09.1993 г. на кметски наместник на ТОА Витоша, в съответствие с проект на правоспособно лице по ЗКИР и приложени документи; промяна на идентификаторите на сградите в съответствие с идентификаторите на поземлените имоти, в които се намират. За да отмени оспорената заповед, първоинстанционния съд приема, че тя е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът установил от фактическа страна, че е налице непълнота в КК, тъй като попълненият с проектен идентификатор 68134.1970.4666 не е бил нанесен в КК в съответствие с документите за собственост, както на заявителя, така и на жалбоподателите, нито в съответствие с данните за него в кадастралната основа и РП, действащ към момента на одобряването КК. Но в същото време по делото са налице както документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост върху имот с проектен идентификатор 68134.1970.4666, представляващ УПИ IV-364б, така и засягане на съседния УПИ III - 364в, кв. 32 по действащ регулационен план, представляващ ПИ с проектен идентификатор 68134.1970.4667, който е съсобствен на Д. Панова. Заявителят в административното производство В. Първанов се легитимира с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и делба от 27.12.2006 г., с който К. Петрова е призната за собственик на УПИ ІV-364б от кв. 32 м. в. з. Киноцентъра 1-ва част, с площ от 648 кв. м и удостоверение за наследници, което го легитимира като неин единствен наследник по закон. Жалбоподателите в съдебното производство Д. Панова и А. Драгнев се легитимират като собственици на същия имот със завещание от 10.09.1993 г., извършено от А. Кузманов, обявено с протокол на нотариус на 6.11.2020 г. и вписано в СлВп. Едновременно с това имот с проектен идентификатор 68134.1970.4667, с площ от 1363 кв. м. не съвпада с площта на УПИ ІІІ-364в от кв. 32, с площ от 1561 кв. м., собственост на Д. Панова и А. Драгнев. Границите на имота не съвпадат с границите на УПИ III - 364в от кв. 32, който е с площ от 1561 кв. м Разликата е при източната, западната и южните граници на имота, т. е. налице е и засягане на съседен имот. По делото е установено още, че сега нанесеният в КК ПИ с идентификатор 68134.1970.364, в който се нанася процесният имот с проектен идентификатор 68134.1970.4666 и по този начин се образуват нови три ПИ от ПИ с идентификатор 68134.1970.364, е ограден от всички страни с ограда, видимо на повече от 30 години, като целият имот се ползва от собствениците на ПИ с проектен идентификатор 68134.1970.4667, а именно - Д. Панова-Балевска и А. Драгнев. При така установената фактическа обстановка, съдът извел правни изводи, че е налице спор за материално право, чието съществуване е отрицателно материалноправно условие, по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до решаването му по съдебен ред. По отношение на възражението на заявителя в адм. производство, че още през 1968 г. във връзка с направената делба всички съсобственици са се съгласили с прокарването на тупик и са декларирали за целите на производството, че няма да изискват заплащане на цена, като това съгласие обуславяло непосредствено действие на регулационния план е възражение по собствеността, съдът е приел, че това възражение е меродавно в рамките на спора за собственост, който би следвало да се разреши и е още едно потвърждение за наличието на спор за материално право. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки и отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче е свързано със спор за материално право, се отстранява след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР). Следователно сочената разпоредба изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за материално право между заявителя и някои от заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. Следователно нанасянето върху вече нанесен имот, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР изисква постановяване на отказ за допускане на приемането на КККР. Нормата сочи, че приемането е допустимо едва след решаване на спора за материално право по общия исков ред. Основание да се одобри приемане на КККР би възникнало или с влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право чл. 53а, ал. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни. В тази връзка изводите на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед са били съответни на изискванията на материалния закон, тъй като пред него са били налични доказателства както за дублиране на носителите на право на собственост върху имот с проектен идентификатор 68134.1970.4666, представляващ УПИ IV-364б, така и за засягане на съседния УПИ III - 364в, кв. 32 по действащ регулационен план, представляващ ПИ с проектен идентификатор 68134.1970.4667, който е съсобствен на ответната страна Д. Панова. А наличието на спор за материално право, неприключил с влязло в сила съдебно решение, е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Възражението, че след като праводателите на страните са образували по взаимно съгласие парцелите XI 263, XIа 263 и III 263, достъпът до които се осъществява чрез тупик, то спор за собствеността на тупика не съществува, е неотносимо в това производство. Обстоятелството, че още през 1968 г., във връзка с направената делба всички съсобственици са се съгласили с прокарването на тупик и са декларирали, че нямат претенции за заплащане на цена по същността си, отново е относимо към спора за собственост, който следва да се разреши в отделно производство и е още едно потвърждение за наличието на спор за материално право. Не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора, за присъждането на разноски, е неоснователно. На ответниците по касационната жалба - Д. Панова-Балевска и А. Драгнев искането за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4, предл. второ от АПК, като се съобрази с направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за правна помощ от страна на процесуалния представител на касатора, с правно основание в чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, което е основателно. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на спора намира, че то следва да бъде редуцирано реално заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с включено ДДС, до минималния размер, предвиден с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което В. Първанов следва да бъде осъден да заплати на Д. Панова-Балевска и А. Драгнев сумата в размер на 1250 лева без ДДС, представляваща възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,