Решение № 435 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5337/2013 г.

Решение № 435 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5337/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение от 29.04.2009 г. по гр. д. № 3037/2008 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 13.09.2010 г. при условията на чл. 296, т. 3, пр. I-во ГПК с постановяване на определение № 953 по гр. д. № 1872/2009 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от И. И. Г. от [населено място] против Т. Х. К. и С. Х. К., двамата от [населено място] за сумата 3290 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди и 1000 лева за неимуществени вреди от деликт. С молба вх. № 8081 от 15.09.2011 г., подадена от И. И. Г. се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по гр. д. № 3037/2008 г. Поддържа се, че след постановяване на решението, молителят се е снабдил с нови писмени доказателства, от съществено значение за делото - констатация на санитарен инспектор към ХЕИ по повод извършена проверка на 17.02.1998 г. по жалба на домоуправителя на сградата на [улица], [населено място], молба вх. № К-94-00-568 от 12.08.1998 г. до Столична община от председателя на домсъвета и домоуправителя на жилищната сграда на [улица], [населено място] и акт № 68 от 24.08.1998 г. на ТОА "Красно село", [населено място], поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение. Ответниците по молбата за отмяна Т. Х. К. и С. Х. К. считат, че същата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Претендират съдебни разноски. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представените към молбата за отмяна писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито са от значение за изхода на спора. За да постанови решението, чиято отмяна се претендира, съдът е приел, че наследодателят на ответниците Х. К. е живеел на първия партерен етаж в сградата на [улица], [населено място], където непосредствено под прозорците му е бил паркиран в продължение на повече от четири години товарен автомобил "Зил 131" с рег. № С 2706, собственост на ищеца, спрян от движение и ползван от неизвестни лица за складиране на строителни и битови отпадъци. Поради естеството на отпадъците, от автомобила се е разнасяла неприятна миризма и прах директно към прозорците на К., който многократно се е опитвал да сезира надлежните органи да задължат ищеца да премести автомобила от това място. Със заповед на заместник кмета на район "Красно село" е било наредено автомобила да бъде преместен за сметка на собственика на превозното средство със съдействието на органите на СДВР. Прието е, че с действията си наследодателят на ответниците не е увредил ищеца; действал е правомерно, в рамките на гарантираната за гражданите възможност да подават молби за защита на законните си права и интереси до компетентните органи, а принудителното преместване на товарния автомобил е в резултат на противоправно поведение на ищеца, който го е паркирал в нарушение на установените правила и не го е преместил в срока, определен в надлежно връчено му предписание на компетентен орган. Предявените искове за обезщетение за имуществени вреди от заплащане от ищеца на паркинг за автомобила и за неимуществени вреди от претърпени неудобства и лишения са отхвърлени като неоснователни. Представените към молбата за отмяна доказателства копие от акт № 68 от 24.08.1998 г. на ТОА "Красно село", [населено място] и молба вх. № К-94-00-568 от 12.08.1998 г. до Столична община от председателя на домсъвета и домоуправителя на жилищната сграда на [улица], [населено място] не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Акт № 68 от 24.08.1998 г. на ТОА "Красно село", [населено място] е приложен в първоинстанционното производство по делото - гр. д. № 2000/2005 г. на Софийски районен съд на л. 185, а молба вх. № К-94-00-568 от 12.08.1998 г. е приложена на л. 186 гр. д. № 2000/2005 г. на Софийски районен съд. Тези доказателства са представени от ищеца по делото И. И. Г., поради което представянето им като нови в производство по отмяна на влязлото в сила решение е в нарушение на принципа по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права. Представеното копие от документ Уч. ф. 153 2-96 с констатация на санитарен инспектор към ХЕИ по повод извършена проверка на 17.02.1998 г. по жалба на домоуправителя на сградата на [улица], [населено място] не е от значение за изхода на делото. В документа е отразена констатация на санитарен инспектор, че пред сградата е паркиран камион с отпадъци, т. е. констатация идентична с представените по делото доказателства, въз основа на които са формирани изводите за фактите във влязлото в сила съдебно решение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по молбата за отмяна Т. Х. К. следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 700 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 05.11.2013 г. с адвокат З. М. от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение