Решение № 3621 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2020 г.

Решение № 3621 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13593/2020 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по две касационни жалби против решение № 714 от 21.09.2020 г., постановено по адм. дело № 395/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, подадени съответно от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. в Министерство на труда и социалната политика и от [фирма]. Всеки от касаторите оспорва съдебния акт в неблагоприятната за него част с искане за отмяната му и решаване на спора по същество, с присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ръководителят на УО, представляван от упълномощен юрисконсулт, поддържа оплаквания за неправилност на решението в отменителната му част, поради нарушение на материалния закон и противоречие с доказателствата по делото. Релевира идентични на изложените в частично отменения от съда административен акт съображения за неправомерност на поставеното от бенефициера изискване кандидатите в процедурите за избор на изпълнител да притежават сертификат BS OHSAS 18001 или еквивалентен. [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител, отрича правилността на решението в отхвърлителната му част, обосновавайки наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществени процесуални пороци сочи липсата на мотиви относно причинена реална или предполагаема вреда за бюджета на ЕС като елемент от фактическия състав на твърдяната нередност, произнасяне по въпрос извън предмета на спора и необсъждане на свидетелските показания по делото и на доводите му досежно обема и сложността на поръчките. Противно на възприетото от съда становище счита, че заложеното условие към кандидатите за извършени минимум 5 сходни с предмета на поръчката строителни дейности за последните 3 години от датата на подаване на офертата, с приложена препоръка за добро изпълнение за всяка от тях, не представлява ограничително изискване, поради което отсъства основание за наложената му финансова корекция. В депозиран писмен отговор оспорва жалбата на ръководителя на УО като недопустима, евентуално – неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира за правилна преценката на съда, че поставеното от възложителя изискване в период от три години кандидатите за процесната обществена поръчка да са изпълнили общо пет обществени поръчки, съответстващи по вид обем, стойност на процесната, съответно придружени с препоръки за добро изпълнение, преценено в съвкупност за конкретния случай е непропорционално, поради което представлява ограничително условие, водещо до нарушаване на свободната конкуренция. Споделя и изводът, че изискването кандидатът да разполага с международен стандарт за система за управление на здравето и безопасността при работа, касаещ система за управление на процесите по осигуряване на здравословни условия за труд не е ограничително, т. к. стандартът е приложим за всяка организация, във всеки индустриален и икономически сектор, независимо от конкретния вид дейност. Касационните жалби са допустими. Несъстоятелно е възражението на [фирма] за липса на правен интерес за ръководителя на УО от оспорването на непроменящата размера на финансовата корекция частична отмяна на постановения от него административен акт. Обективираният в решението отменителен диспозитив засяга неблагоприятно издателя на административната мярка, независимо че като краен резултат корекцията запазва определената й от административния орган стойност. Процесната финансова корекция е наложена за нередност, изразяваща се в установени от органа две ограничаващи конкуренцията условия (сходен опит и сертификация) в проведените от бенефициера процедури за избор на изпълнител на финансираните със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) дейности. Отменяйки акта по отношение на едно от фактическите основания за налагането й - нарушението на чл. 3, ал. 13, т. 6 от ПМС № 160 от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициери на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 г.), съдът се е произнесъл в полза на адресата на мярката в тази част на оспорването му. За ръководителя на УО е налице правен интерес от иницииране на касационен контрол на първоинстанционното решение в отменителната му част, т. к. при евентуална негова неправилност в цялост, в т. ч. в отхвърлителната му част, респ. – при промяна на постановения правен резултат, недопускането на жалбата му до разглеждане по същество би лишило страната от право на защита. Да се приеме обратното означава отрицание на правилото за двуинстанционност на защитата (чл. 131 АПК) и нарушаване на принципа на равенство (чл. 8, ал. 1 АПК), доколкото стеснявайки неправомерно предмета на касационната проверка само до едното от фактическите основания за налагане на финансовата корекция се дава необосновано предимство в настоящото производство на дружеството-касатор. Като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационните жалби за неоснователни по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решение № BG05 M90 P001/008-2056/8 от 27.02.2020 г., издадено от ръководителя на УО на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. в МТСП, с което за нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ вр. с чл. 3, ал. 13, т. 2 и т. 6 и ал. 14 от ПМС № 160/2016 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ вр. с т. 11, б. "а", колона № 4 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата) на [фирма] е наложена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на допустимите разходи по договори с [фирма] № Д II-187/05.11.2018 г. с предмет "Изграждане на климатични инсталации за осигуряване на благоприятен микроклимат" в два обекта - Главна понизителна подстанция и Руднична подстанция и № Д II-27/8.02.2018 г. с предмет "Изграждане на прахоулавяща система в помещенията на "Изследователска лаборатория", съответно на стойност 29 858, 07 лв. и 47 999, 20 лв. без ДДС. От фактическа страна по делото е установено, че дружеството в качеството му на бенефициер на безвъзмездна финансова помощ е възложило на [фирма] изпълнението на предвидени във финансирания със средства от ЕСИФ проект строителни дейности – изграждане на климатични инсталации и на прахоулавяща система, след провеждане за всяка от дейностите на процедура по чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ за избор на изпълнител с публична покана, в чиято т. III. 2. 4. Технически възможности и квалификация, са формулирани спорните минимални изисквания към кандидатите и необходимите документи и информация за доказването им, както следва: изпълнение на минимум 5 строителни дейности, сходни с предмета на поръчката, за последните 3 години от датата на подаване на офертата, като за всяка сходна поръчка следва да е приложена препоръка за добро изпълнение и притежаване на валиден към датата на подаване на офертата Сертификат за внедрена Система за управление на здравето и безопасността при работа BS OHSAS 18001 или еквивалентен. За установяване на съответствие с цитираните условия кандидатите следва да представят списък с изпълненото строителство за визирания период, съдържащ данни за стойността, датите и мястото на изпълнение, получателите (възложителите), придружен от препоръки за добро изпълнение за всеки един от посочените договори, съответно - заверено от кандидата с подпис, печат и текст "Вярно с оригинала" копие на сертификата. Изискването за сходен опит с дефинираното от бенефициера негово съдържание е преценено от ръководителя на УО като непропорционално на предмета и обема на възлаганите дейности и необосновано ограничаващо участието на заинтересованите лица, предвид заложения прекомерно голям брой изпълнени сходни дейности за неоправдано съкратен референтен период, в нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 3, ал. 13, т. 2 и ал. 14 ПМС № 160/2016 г., а условието за наличие на сертификат BS OHSAS 18001 е прието за противоречащо на разпоредбите на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ вр. с чл. 3, ал. 13, т. 6 и ал. 14 ПМС № 160/2016 г. с аргумент, че същото не е необходимо за изпълнение на поръчката, не е съобразено с предмета и сложността на дейностите и препятства възможността за участие на стопанските субекти, които в действителност разполагат с необходимата квалификация, опит и персонал за извършването им, но не и с процесния сертификат, още повече, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е задължение, произтичащо пряко от нормите на ЗБУТ. Квалифицирайки констатираните отклонения при избора на изпълнител като нередност по смисъла на т. 11, б. "а", колона № 4 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, с решение № BG05 M90 P001/008-2056/8 от 27.02.2020 г. ръководителят на УО е наложил на бенефициера финансова корекция в нормативно предвидения размер С атакуваното решение съдът е отменил индивидуалния административен акт в частта, с която е установено нарушение на чл. 3, ал. 13, т. 6 ПМС № 160/2016 г. и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата й част, потвърждавайки законосъобразността на приложената административна мярка за нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ вр. с чл. 3, ал. 13, т. 2 и ал. 14 ПМС № 160/2016 г. Частичната отмяна на обжалваното волеизявление е мотивирана с неправилност на преценката на органа, че въведеното изискване за притежаване на сертификат BS OHSAS 18001 ограничава конкуренцията. Анализирайки характера, съдържанието и целите на международния стандарт, съдът е извел заключение, че системата за управление на здравословни и безопасни условия на труд съставлява система за управление на качеството в обхвата на чл. 3, ал. 13, т. 6 ПМС № 160/2016 г., чието внедряване предполага ефективно и по-качествено изпълнение на поръчката. Счел е, че съобразно конкретния предмет на възлагане – строителни дейности, изискваният от бенефициера сертификат или негов еквивалент е свързан с изпълнението на поръчката, поради което не е налице соченото от ръководителя на УО нарушение. Изводът за правомерно наложена финансова корекция е обоснован с осъществяването на фактическия състав на нередност, изразяваща се в поставянето на ограничително условие за сходен опит в разрез с правилото на чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС № 160/2016 г. Според съда възложителят може да определи по-кратък период от време в рамките на нормативно установения максимален петгодишен период, поради което в случая редуцирането му на 3 години не е незаконосъобразно. Приел е, че ограничителният характер на процесното изискване произтича от въведения минимален брой на извършените строителните дейности, сходни с предмета на поръчката, за референтния период и от задължението за представяне на препоръка за добро изпълнение за всяка една от строителните дейности. Преценил е, че условието необосновано препятства достъпа до участие в процедурите на кандидати, които могат да докажат извършени сходни дейности за визирания времеви диапазон, но техният брой не достига заложения от възложителя минимум, респ. – могат да представят препоръки за добро изпълнение към списъка с изпълненото строителство, но тези препоръки не се отнасят до всеки един от договорите. Посочил е, че разпоредбата на чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС № 160/2016 г. не дефинира изисквания за брой предишни изпълнени поръчки, нито за брой препоръки за добро изпълнение за всяка една от тях, поради което поставеното от възложителя условие в противоречие със закона има разубеждаващо въздействие спрямо заинтересованите лица. Заключението за потенциална възможност за настъпване на вреда за бюджета на ЕС в резултат от нарушението е мотивирано със следващото от незаконосъобразното изискване ограничаване на конкуренцията, доколкото участието и на други кандидати в процедурата би довело до по-ефикасно разходване на предоставените публични финансови средства. Счел е, че установеното нарушение законосъобразно е квалифицирано от ръководителя на УО като нередност по смисъла на т. 11, буква "а", колона № 4, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата, а размерът на финансовите корекции е коректно определен при точно прилагане на релевантния пропорционален метод. Решението е правилно като краен правен резултат. Касационната проверка констатира липса на заявените в жалбата на [фирма] съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат, включително относно наличието на възможен неблагоприятен финансов ефект върху разходваните публични средства от ЕСИФ като елемент от фактическия състав на нередността. Неоснователно е твърдението за произнасяне на съда извън обхвата на сезирането му - изискването за представяне на препоръки за добро изпълнение не е разгледано или изведено като отделно нарушение, а е коментирано единствено в контекста на преценката за съответствието на процесното условие за успешен сходен опит с правилото на чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС № 160/2016 г, бидейки част от същото. Действително, свидетелските показания, както и част от инвокираните в първоинстанционната жалба на дружеството възражения (относно промяна в нормативната регулация на възлаганите дейности; естеството и сложността на дейността, предполагащи работа с високо напрежение без прекъсване на електрозахранването; доброволно прилагане на процедурата по чл. 49, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ без това да е дължимо, предвид прогнозната стойност на всяка от поръчките под нормативния минимален праг), не са обсъдени от съда. Липсата на произнасяне в съдебния акт по тези въпроси обаче не рефлектира върху изхода на спора поради тяхната неоснователност, от една страна, а от друга - обсъждането на показанията на разпитания свидетел е безпредметно, с оглед неотносимостта им към спорното правоотношение. В този смисъл, макар мотивите на съда да не кореспондират в пълна степен на нормативно очертаното от чл. 172а, ал. 2 АПК тяхно съдържание, доколкото констатираното опущение не засяга постановения правен резултат, то същото се явява несъществено. Спорът по делото не е по фактите, а по тяхната правна оценка. Разрешаването му се концентрира върху отговора на въпроса допуснати ли са от бенефициера нарушения в проведените по реда на чл. 50 и сл. ЗУСЕСИФ процедури за избор на изпълнител с публична покана чрез въвеждането в т. III. 2. 4. "Технически възможности и квалификация" от поканата на описаните по-горе минимални изисквания към кандидатите досежно наличен сходен с предмета на поръчките опит и притежаване на сертификат за внедрена Система за управление на здравето и безопасността при работа. По силата на чл. 50, ал. 1 ЗУСЕСИФ определянето на изпълнител в процесния вид процедура се осъществява при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Функция от това общо правило е забраната по чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ, съгласно която бенефициерите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, насочваща към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им се добавят думите "или еквивалентно". Според разпоредбата на чл. 3, ал. 13 ПМС № 160/2016 г. в случай, че в публичната покана са включени изисквания за технически възможности и/или квалификация на кандидатите, бенефициерът може в зависимост от характера, количеството и обекта на процедурата да изиска от тях да представят един или няколко от следните документи: списък на изпълненото строителството, сходно с предмета на поръчката, най-много за последните 5 години от датата на подаване на офертата в зависимост от датата, на която кандидатът е учреден или е започнал дейността си, придружен от препоръки за добро изпълнение; тези препоръки посочват стойността, датата и мястото на строителството, както и дали то е изпълнено в съответствие с нормативните изисквания (т. 2); сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата със стандарти за системи за управление на качеството, като се посочват системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти или еквивалентни сертификати, издадени от органи, установени в други държави членки, или други доказателства за еквивалентни мерки за осигуряване на качеството или за опазване на околната среда (т. 6). При всички случаи изискванията за икономическото и финансовото състояние и за техническите възможности и/или квалификация, които се определят от бенефициера, трябва да са съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват - чл. 3, ал. 14 ПМС № 160/2016 г. Несподелимо е оплакването на [фирма] за неяснота относно приложеното от съда материално право, черпено от погрешното изписване в част от мотивите на съдебния акт на наименованието на ПМС № 160/2016 г. и на цифровото обозначаване на разпоредбата на т. 2 от чл. 3, ал. 13. Съдържанието на приложимите правни норми е коректно възпроизведено, а допуснатите очевидни фактически грешки не будят съмнение за относимия към казуса подзаконов нормативен акт, съответствието на фактическите констатации с който е обхванато от съдебната проверка. Непротивопоставима е и изхождащата от ниската прогнозна стойност на двете поръчки защитна теза на дружеството за недължимо провеждане на процедура за избор на изпълнител с публична покана. След като не попада в изрично регламентираните изключения по чл. 50, ал. 4 и ал. 5 ЗУСЕСИФ и по аргумент от разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗНА вр. с чл. 20, ал. 9 ЗОП - щом е възложил конкретна обществена поръчка по процедура, приложима за по-високи стойности, възложителят е длъжен да прилага всички правила, валидни за избрания от него ред. Обосновано и при правилно приложение на материалния закон съдът е достигнал до верен извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт в частта, с която изискването за представяне на сертификат BS OHSAS 18001 или еквивалентен е прието от ръководителя на УО за нарушение на чл. 3, ал. 13, т. 6 ПМС № 160/2016 г. В настоящия случай бенефициерът е въвел посочената система за управление на здравословна и безопасна работна среда при осъществяваната от него дейност в областта на тежката промишленост. Като титуляр на процесния сертификат, оправдано и закономерно е, възлагайки дейности на външен изпълнител в обекти на предприятието, да изисква от кандидатите прилагането на същите или на равнозначни мерки, доказаното внедряване на които е гаранция за спазването му. Необходимостта кандидатът да разполага със сертификат BS OHSAS 18001 (или еквивалентен) е обусловена от спецификата на конкретните възлагани дейности – изграждане на климатични инсталации и на прахоулавяща система, чието изпълнение включва работа с високо електрическо напрежение без прекъсване на електрозахранването. След като посоченият стандарт е свързан със здравето и безопасността при работата на лицата, пряко ангажирани с извършването на строителни дейности с повишен риск, изискването му от бенефициера е правомерно, т. к. касае осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнение предмета на поръчката. Условието за притежаване на сертификат BS OHSAS 18001 (или еквивалент) не нарушава границите на предоставената на бенефициера оперативна самостоятелност да въвежда такива изисквания към кандидатите, които ще му гарантират по-качествено изпълнение на възложените работи, нито ограничава необосновано достъпа на заинтересованите икономически оператори в процедурите, доколкото наличието на внедрена система за управление на здравословни и безопасни условия на труд по самата си функция предопределя по-висок стандарт на качество, дължим при осъществяване на възложената дейност. Не опровергават този извод разпоредбите на ЗБУТ, на които се позовава ръководителят на УО. Очертаната от цитирания закон обща нормативна рамка на принципите, изискванията и задълженията на страните в работния процес в контекста на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд не изключва възможността в разглежданата процедура възложителят да постави условие към кандидат-изпълнителите да разполагат със спорния сертификат. Основен акцент на стандарта BS OHSAS 18001 е непрекъснатото идентифициране на опасностите, оценка и управление на рисковете, с цел намаляване на възможността за инциденти, свързани със здравето и безопасността при работа. Стандартът е приложим към всяка организация, която желае да намали рисковете, свързани със здравето и безопасността на работното място за персонал, доставчици, клиенти и други имащи достъп до него лица. Характеристиките, предназначението, изискванията и целите на стандарта сочат, че системата за управление на здравословни и безопасни условия на труд по своя характер представлява "система за управление на качеството" по смисъла на чл. 3, ал. 13, т. 6 ПМС № 160/2016 г., респ. попада в обхвата на допустимите според нормативната уредба изисквания и необходимите документи за установяване на съответствие, т. к. прилагането й предпоставя по-висока степен на ефективност и качество при изпълнение предмета на поръчката. Ето защо, като е отрекъл неправомерния характер на поставеното условие, съдът се е произнесъл законосъобразно. Настоящият състав намира за уместно да изтъкне, че изоставя досегашната си практика, обективирана в решение № 1110/28.01.2021 г. по адм. дело № 13724/2019 г. и занапред ще се придържа към изложеното по-горе тълкуване на относимата правна уредба. Правилно е като резултат и заключението му за допуснато нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ вр. с чл. 3, ал. 13, т. 2 и ал. 14 от ПМС № 160/2016 г., осъществяващо състава на нередност съгласно т. 11, буква "а", колона № 4, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата (в относимата към казуса редакция) вр. чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, макар и по различни от изложените в проверяваното решение мотиви. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС № 160/2016 г. дава правомощие на възложителя да определя изисквания за техническите възможности на кандидатите, свързани с наличието на сходен с предмета на поръчката опит. Анализът на цитираната норма сочи, че съдържателно условието обема три взаимно свързани компонента, формиращи в съвкупност едно изискване за актуален и успешен професионален/технически опит, а именно - изпълнени идентични или подобни на възлаганите дейности (списък на изпълненото строителство); времето, в което са изпълнени (най-много за последните 5 години от подаване на офертата); оценка на начина на изпълнение (препоръка за добро изпълнение). Доколкото не излиза от рамката на нормативно зададения максимален петгодишен период, няма пречка възложителят да фиксира по-кратък такъв. Съобразявайки редакцията на разпоредбата, която не дефинира брой предходни сходни дейности, обратно на възприетото от съда становище, настоящият състав счита, че възложителят по своя преценка може да определи количеството изпълнени строителни работи, което приема за достатъчно обосноваващо наличието на дължимия опит. Що се отнася до броя на необходимите препоръки, с оглед тяхната функция същият е обусловен от броя на извършеното строителство, т. е. всяка препоръка е "привързана" към съответната изпълнена дейност. Прилагането на препоръки за добро изпълнение не е отделно изискване, а средство за доказване на поставеното условие в частта му относно оценка на изпълнението в контекста на заложеното от ПМС № 160/2016 г. нейно съдържание. Видно от съпоставката на конкретно формулираното от бенефициера изискване с разпоредбата на чл. 3, ал. 13, т. 2 ПМС № 160/2016 г., реферирането на изискуемите препоръки към съответния договор не изключва хипотезата няколко дейности да са изпълнени в рамките на един договор. Оперативната самостоятелност на възложителя при въвеждането на процесното изискване обаче не е безгранична и безконтролна. Неин коректив и критерий за законосъобразност е съответствието на поставеното изискване с принципите, ограниченията и забраните по чл. 50, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 ЗУСЕСИФ, респ. - чл. 3, ал. 14 ПМС № 160/2016 г. Самата норма на чл. 3, ал. 13 ПМС № 160/2016 г. обвързва възможността на възложителя да поставя изисквания за техническите възможности на кандидатите с характера, количеството и обекта на процедурата. Елементите от съдържанието на изискването – минимален брой изпълнени сходни строителни дейности, придружени със съответна препоръка за всяка от тях и релевантен период на изпълнението им, не следва да се разглеждат поотделно и сами за себе си, а в съвкупност и функционално единство. В случая изискването за най-малко 5 извършени строителни дейности в рамките на последните 3 години от подаване на офертата сочи на несъразмерност на предвиденото условие. Залагането на прекомерно количество изпълнени предходни поръчки в съчетание с почти наполовина редуциран референтен времеви диапазон не намира оправдание в стойността и предмета на възлагане, нито в обема и сложността на подлежащите на изпълнение дейности. Естеството на възлаганите строителни работи не разкрива особена или изключителна специфика, която да не може да бъде изпълнена от всеки опериращ в разглежданата сфера стопански субект и съответно упражняващ по занятие подобна дейност. По начина на формулирането му условието за сходен опит е необосновано завишено и препятства участието на повече заинтересовани лица в процедурите. Индиция за недопустимо ограничаване на лоялната и свободна конкуренция и за нарушаване принципа на равнопоставеност е факта на подадена само една оферта и по двете процедури от един и същ кандидат, определен за изпълнител, с когото видно от представената документация (списък с изпълненото строителство, придружен от съответни препоръки) бенефициерът има предходни правоотношения в качеството му на възложител на други сходни с предмета на поръчката дейности. Поставянето на неадекватно на предмета, сложността и стойността на поръчката условие компрометира конкуренцията в изследваните възлагателни процедури, в които евентуално биха могли да участват и други стопански субекти с икономически по-изгодни предложения. Налице е нарушение на правилата за избор на изпълнител, изразено чрез включване в публичната покана на неправомерно минимално изискване, което макар и да е свързано с предмета на поръчката, не е пропорционално и водейки до ограничаване достъпа на кандидатите до конкретните процедури на възлагане би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от ЕСИФ – чл. 70, ал. 1, т. 9 вр. т. 11, буква "а", колона № 4, Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата. Правилна е преценката на съда, че с оглед потенциалния характер на вредоносния резултат и невъзможността да бъде определено количественото изражение на финансовите последици от нарушението, прилагайки пропорционалния метод за изчисляване размера на корекцията за установената нередност, ръководителят на УО е постановил мярка съобразно закона. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационните жалби отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора присъждането на претендираните от страните разноски се ограничава само до сторените в касационната фаза на процеса такива. Съотнасяйки неуспешно проведеното от касаторите, защитаващи противоположен интерес, оспорване с качеството на всеки от тях на ответник по неоснователната касационна жалба на насрещната страна, заявените деловодни разходи подлежат на възстановяване в половин размер, както следва: В полза на МТСП се дължат разноски на стойност 59, 64 лв. (петдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки), от които 9, 64 лв. (1/2 от 19, 28 лв.) за платена държавна такса и 50 лв. (1/2 от 100 лв.) за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума [фирма] следва да бъде осъден да заплати. Дължимите на [фирма] разноски са в размер на 369. 76 лв. (триста шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) – 9, 76 лв. (1/2 от 19, 52 лв.) за внесена държавна такса и възлизащ на 360 лв. (1/2 от 720 лв.) адвокатски хонорар, отговорността за заплащане на които следва да бъде възложена на МТСП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение