Решение № 3217 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2020 г.

Решение № 3217 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Михайлов против решение № 4375 от 03.08.2020 г., постановено по адм. д. № 2531/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на РДНСК – София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Н. Михайлов против заповед № ДК-19-С-1/22.01.2020 г. на началника на РДНСК – София, с която, на основание чл. 178, ал. 5 вр. ал. 1 ЗУТ, е забранено ползването на строеж "вътрешно преустройство – обединяване на две мазета едното под ап. 2 и съседното на него, чрез изпълнение на отвор в стоманобетонна плоча и изграждане на стоманобетонна стълба, изграждане на ВиК и електроинсталации" в жилищна сграда в УПИ І, кв. 11, м. "ГГЦ", зона Г-14, [улица], [населено място]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на събраните по делото доказателства в т. ч. и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, съдът констатира, че е извършено преустройство чрез приобщаване на две мазета, едното собственост на жалбоподателя, а другото с неизвестен собственик, като мазетата са преустроени в трапезария с кухненски бокс и санитарен възел. В стоманобетонната плоча на ап. 2 е направен отвор и до него е изградена стоманобетонна стълба посредством, която се осъществява достъпа до ап. 2, а преустройството е извършено през 1995 г. Съдът приема, че с оглед времето на извършване на строежа същият не е търпим съобразно нормата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ, както и в случая не е нарушен чл. 8 от ЕКПЧОС, тъй като заповедта не засяга жилището на жалбоподателя, а именно ап. 2. По тези съображения съдът прави извод за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно правилото на чл. 178, ал. 5 ЗУТ и предвид факта, че строежът е трета категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Законосъобразен е и изводът, че при постановяването на административният акт не са допусна съществени нарушения на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че от компетентните органи е изготвен констативен протокол, с който е установено, че е извършено преустройство на избени помещения, като са изградени санитарен възел, кухненски бокс и трапезария с прокарана ВиК електроинсталация. Констатирано е, че строежът се ползва като трапезария с кухненски бокс и санитарен възел, без да е въведен в експлоатация. Препис от констативния акт е връчен на жалбоподателя, който депозира възражение, което е обсъдено в оспорената заповед и е счетено за неоснователно. Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е законосъобразен и обоснован. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е извършено преустройство на две избени помещения като са изградени кухненски бокс, трапезария и санитарен възел, като обектът не е въведен в експлоатация. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ, не се разрешава ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Ползването на процесния строеж е в нарушение на цитираната разпоредба, поради което и на основание чл. 178, ал. 5, вр. ал. 1 ЗУТ следва да бъде забранено ползването му, което е сторено с оспорената заповед. Строежите от трета категория подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. Съгласно чл. 177, ал. 2 ЗУТ строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на ДНСК, при условия и ред определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. По делото не е спорно, че процесният строеж не е въведен в експлоатация и за него няма издадено разрешение за ползване, въпреки, че като строеж от трета категория подлежи на такова въвеждане, без оглед на законността му. На въвеждане в експлоатация по чл. 178, ал. 5 ЗУТ подлежат всички строежи, без оглед на законността им. При правилно приложение на закона са направени изводите на съда, че в конкретния случай са налице материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5, вр. ал. 1 ЗУТ, а именно: обектът да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ; да се ползва; и да не е въведен в експлоатация, въпреки, че подлежи на въвеждане съобразно категорията си. При наличие на тези предпоставки, изводите на съда, че оспорената заповед, с която е забранено ползването на строежа на посоченото правно основание, са законосъобразни и обосновани. Неоснователни са доводите на касатора, че констатациите в констативния акт не отговарят на обективната действителност и не са съобразени с нормативната уредба, действаща към момента на извършване на преустройството. Констатациите в акта се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. Неоснователни са и доводите на касатора за търпимост на строежа. Търпимостта би имала значение в случая, ако строежът попада в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Приложимостта на последните изисква строежът да е извършен до 07.04.1987 г. (по § 16, ал. 1) или в периода от обнародване на ЗУТ на 2.01.2001 г. до 31.03.2001 г. (по § 127, ал. 1), които два периода от общо четири по ЗУТ, предвиждат, че строежите не подлежат на забрана за ползване. Процесният строеж не подада в нито един от периодите по § 16, ал. 1 или по § 127, ал. 1, а в периода по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ (8.04.1987 г. - 30.06.1998 г.), като изграден през 1995 г. Разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ не регламентира, че такива незаконни строежи, не подлежат на забрана за ползване. Поради това в случая търпимостта на извършеното незаконно строителство е правно ирелевантна към законосъобразността на оспорената заповед за забрана ползването. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,