Решение № 14051 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2018 г.

Решение № 14051 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Сливен против решение № 10 от 1.02.2018 г., постановено по адм. д. № 206/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "АПИМП-ИП доктор Н. Петкова" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, чрез адвокат Димова, в отговор от 17.10.2018 г. и в открито съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Сливен е отменил Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. № 29-05-109 от 26.06.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Сливен. В мотивите е обсъдено задължението на изпълнителя на медицинска помощ да назначава брой специализирани медицински дейности (СМД) и стойности на медико-диагностичните дейности (МДД) в рамките на определените му от възложителя за съответното тримесечие, съгласно индивидуалния договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, допълнителните споразумения към него, както и двустранно подписаните протоколи, които са неразделна част от индивидуалния договор и подлежат на изпълнение. Разгледани са допустимите превишения. Изрично е посочено, че в чл. 47, ал. 1 и 2 от допълнително споразумение № 2 от 12.05.2016 г. към договор № 200218 от 13.02.2015 г. е регламентирано задължение на "АПИМП-ИП доктор Н. Петкова" ЕООД да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от същия извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, като при извършена по реда на чл. 76а и 76б ЗЗО проверка се съставя протокол за неоснователно получени суми и се издава писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съдът е приел, че през IV тримесечие на 2016 г. цитираното лечебно заведение е надвишило определените му брой специализирани медицински дейности (СМД) със сумата 323 лв. и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) със сумата 579. 22 лв. Но едновременно с това е изложил мотиви, че за да се ангажира отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 76а ЗЗО следва с превишението да е нанесена вреда на бюджета на НЗОК, а такава не е установена от доказателствата по делото. Аргументирал се е, че при изпълнението на регионалните параметри на РЗОК гр. Сливен за разглеждания период, за ПИМП за СМД е налице остатък в бюджета (неусвоени СМД) в размер 4609 броя направления, а по отношение на МДД, остатъкът е в размер на 103 931 лв., които надвишават няколкократно формираната от превишението на "АПИМП-ИП доктор Н. Петкова" ЕООД сума. Направен е окончателния извод, че липсва преразход на бюджетни средства и щета за бюджета на НЗОК, поради което писмената покана следва да бъде отменена. Оспореният съдебен акт е валиден и допустим, но е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки, че е изложил мотиви относно съдържанието на чл. 47, ал. 1 от допълнително споразумение № 2 от 12.05.2016 г. към индивидуален договор № 200218 от 13.02.2015 г., първоинстанционният съд не е съобразил, че отговорността на изпълнителя на медицинска помощ да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от същия извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, е договорна, която е реализирана след извършена по реда на чл. 76а ЗЗО проверка. Тази отговорност е на плоскостта на неизпълнение на конкретния индивидуален договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В чл. 46, ал. 1 от цитираното допълнително споразумение изрично е казано, че до изчерпване на определения общ брой СМД и стойност на МДД, възложителят, т. е. само РЗОК, може да разпределя и преразпределя допълнителен брой на СМД и стойност на МДД, при заявена необходимост с мотивирано искане на изпълнителя, направено преди изтичане на съответното тримесечие. Според алинея втора на същия текст, разпределението и преразпределението по ал. 1 се осъществява в рамките на определените средства в бюджетните сметки за съответното тримесечие на РЗОК за здравноосигурителни плащания, след разрешение на Надзорния съвет на НЗОК и при спазване на ЗБНЗОК за 2016 г. Следователно липсва правно основание изпълнителите на медицинска помощ първо да извършват разходи извън договорно установените с тримесечните протоколи и без съответно разрешение на РЗОК по така цитирания ред, и като краен резултат да черпят права от своето противоправно поведение, само защото в съответната Каса и за конкретното тримесечие има резерв, който да покрие техните непредвидени за бюджета разходи. Видно от протоколи № РД-13-01-97 от 8.06.2017 г. и РД-13-01-98 от 8.06.2017 г., на които се позовава писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. № 29-05-109 от 26.06.2017 г. и представляващи неразделна част от нея, процесната сума се претендира като преразход на бюджетни средства, извършен от "АПИМП-ИП доктор Н. Петкова" ЕООД по конкретния индивидуален договор. В писмената покана изрично е посочено, че сумата се претендира на основание чл. 76а ЗЗО, чл. 41, ал. 1 от индивидуален договор № 200218 от 13.02.2015 г. и чл. 47, ал. 1 от допълнително споразумение № 2 от 12.05.2016 г. Последните два текста са с идентично съдържание и регламентират задължението на изпълнителя да възстанови сумата 902. 22 лв. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. След като неправилно и в отклонение от правилата на индивидуалния договор с дружеството РЗОК е заплатила в противоречие с нормативната уредба недоговорена дейност, направеното от нея плащане се явява лишено от правно основание и недължимо, поради което надплатените средства по аргумент от чл. 76а, ал. 1 ЗЗО подлежат на връщане от ответника по касационната жалба, който ги е получил. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е отменил писмената покана. При допуснатото нарушение на материалния закон постановеният съдебен акт подлежи на отмяна, на основание чл. 209, т. 3 АПК. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на процесната писмена покана липсва нарушение на административнопроизводствените правила, както и че през IV тримесечие на 2016 г. лечебното заведение е надвишило определените му брой специализирани медицински дейности (СМД) със сумата 323 лв. и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) със сумата 579. 22 лв. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, което е в смисъл, че административният орган не е съобразил неусвоените през предходните тримесечия брой СМД и стойности на СМД. В протоколи № РД-13-01-97 от 8.06.2017 г. и РД-13-01-98 от 8.06.2017 г. изрично са посочени остатъците от неусвоени през III тримесечие на 2016 г. СМД и МДД и тяхната стойност, която е извадена от сумата на превишението. Съобразени са също така допълнително отпуснатите с протоколи СМД и МДД, както и допустимите превишения. Така изложените мотиви налагат извод за неоснователност на жалбата на лечебното заведение, което обуславя нейното отхвърляне. При този изход на спора разноски в полза на ответника в касационното производство не са дължими, по аргумент на противното от чл. 143, ал. 1 АПК. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,