Решение № 13550 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2011 г.

Решение № 13550 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от пълномощници на Кмета на Столична община - Район Подуяне и от "Джесика София" ООД, срещу решение на Софийски градски съд от 1.12.2010 г., постановено по адм. дело № 0734/2006 г., с което по жалба на Кирил Захариев и Галина Захариева, е отменена като незаконосъобразна заповед № РД 09-23/07.02.2003 г., с одобрена поправка на кадастралната основа на ПИ № 619 и е образуван нов имот № 1163, кв. 306а по ПУП на бул. "Ботевградско шосе", м. "Левски" - София, по кафявите линии и цифри 1-2-3-4 на приложената към заповедта скица. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание Кметът на Столична община - Район Подуяне не изпраща представител. Вторият касационен жалбоподател, чрез адв. Ценкова, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответните страни - Кирил Иванов Захариев и Галина Михайлова Захариева, лично и чрез адв. Дашина, оспорват жалбите, позовавайки се на влязло в сила определение на ВАС от 17.02.2010 г. досежно качеството им на заинтересовани страни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са депозирани в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си касационните жалби са основателни. От данните по делото се установява, че с определение от 24.03.2009 г., съдът е приел, че жалбоподателите Захариеви не се явяват заинтересовани лица по спора, с оглед което производството е било прекратено. Изложените в него съображения неправилно са били основани на разпоредбите на чл. 135, ал. 1 и чл. 131 ЗУТ, с оглед което, съобразявайки датата на постановяване на заповедта и съдържанието й, с определение от 17.02.2010 г. състав на ВАС го е отменил и върнал на СГС, с констатациите за неприложимост на посочения като основание в акта чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, (визиращ основания за изменение на ПУП) и че "допустимостта на жалбата е следвало да бъде преценена на плоскостта на чл. 86а, вр. чл. 295, ал. 3 ППЗТСУ". По този ред е постановено касираното решение, в което указанията за проверка на допустимостта на жалбата не са изпълнени, съображения досежно основния за спора въпрос - дали жалбоподателите са собственици на съседен на новонанасяния имот не са изложени, а от това зависи и качеството им на заинтересовани по делото лица. Заповедта е издадена на 7.02.2003 г., като, с оглед разпоредбата на § 6, ал. 6 ПРЗУТ, законосъобразността й следва да се преценява по "досегашния ред", т. е. по ЗТСУ и ППЗТСУ. Точното правно основание на акта е чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), вр. чл. 86а ППЗТСУ, а заинтересовани в производството са лицата по чл. 295, ал. ал. 2 и 3 ППЗТСУ (отм.). Изменение на кадастъра е налице когато се попълва същият с нов имот, или се поправя допусната грешка. С оглед на това, активно легитимиран да обжалва заповед, издадена за попълване на кадастрална основа с нов имот, какъвто е настоящия случай, ще е този собственик или носител на други вещни права в недвижим имот, чието право на собственост се засяга от нея, или собственик на съседен имот с нарушени пряко от изменението права, по арг. от ал. 3 на посочената норма. В конкретния случай жалбоподателите претендират засегнат правен интерес, какъвто не са установили по делото. Собственият им имот, видно от графичната част на акта, е разположен диагонално на новопопълнения имот № 1163, като (и с оглед неоспореното заключение на вещото лице), двата имота имат само една допирна точка - т. 4, по приложената към заповедта скица, без навлизане в имота, или отнемане на части от него, същият е с необходимото лице към ул. "Дунавски лебед". Съседни са имотите, които имат обща граница, каквато в случая не е налице. Да се признава допирна точка за граница между два имота, не съответства на смисъла на закона. Легално определение за термините няма, те са ясни и не пораждат съмнения - да граничи, значи да тангира, да има линейно съвпадение/разделение в площите на два имота. В този смисъл е разграничението, дадено в Наредба 14/2001 г. (отм., но действала към 2003 г.), за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР - чл. 6, чл. 9, чл. 12, чл. 19 и т. н., по отношение на начина на установяването на различните граници, с препращане към Приложение I от същата. В последното, а и в сега действащата Наредба № 3/2005 г., начинът на материализиране на различните граници (чл. 5, ал. 4), препраща към табла 2 и 3, а по отношение на точките - към табло 1. Освен това, какво е гранична точка определя § 1, т. 8 от ДР на Наредбата, същият е заложеният от законодателят смисъл и в § 1, т. 5 ДР на ЗКИР, характеризираща площта на ПИ въз основа на геодезическите координати на точките, определящи граници на ПИ. Изводът от казаното е, че за да е налице обща граница между два имота, е необходимо наличието на поне две гранични точки, т. е. тя е хоризонталното разстояние между тях по смисъла на т. 4 от цитираната допълнителна разпоредба на Наредба 14/2001 г. (отм.). С оглед тези съображения, жалбоподателите пред първоинстанционния съд не притежават признат от закона правен интерес за оспорване на процесната заповед, затова и жалбата им е била процесуално недопустима, те нямат качеството на заинтересовани страни в процеса и не са необходими техните подписи в акта по чл. 86 ППЗТСУ. При този изход на процеса, останалите доводи в решението не следва да бъдат обсъждани, същото следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустима жалба, а производството по делото - да се прекрати, с присъждане на "Джесика София" ООД на направените по делото пред СГС разноски в размер на 625 лв. - ДТ и такива по приложения договор за правна помощ на адв. Ценкова - надлежно доказани, претендирани в с. з. от 16.11.2010 г. и пред ВАС, реално заплатени, без направено възражение за прекомерност (разноски по договора от 16.05.2006 г. не се присъждат, тъй като процесуални действия не са извършвани и в с. з. от 23.03.2009 г. същите не са претендирани), поради което и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,