Решение № 177 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2013 г.

Решение № 177 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 333 от 14.02.2013 г., постановено от Административен съд-гр. Варна по адм. д. № 2002 по описа на същия съд за 2012 г., отменящо Ревизионен акт /РА/ № 181103874/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 25/6.03.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Иванка Николова-Ники" със седалище в гр. Русе и адрес на управление бул. "Цар Освободител" № 86, вх. 3, ет. 6, ап. 6, ЕИК по Булстат: 827236470, е отказано право на данъчен кредит в общ размер 23950,19 лв. по фактури, издадени от "Айвънтрейд" ЕООД и са начислени лихви от 2681,84 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват извода на ревизиращия орган за липса на действително извършени доставки на стоки. Касаторът намира, че представените в тази връзка документи не установяват реални стопански операции и настоява, че не е доказано настъпването на данъчно събитие. Касационният жалбоподател моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Иванка Николова-Ники" - в с. з. чрез адв. Ненов оспорва същата и моли за оставяне на обжалваното решение в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е описал фактическата обстановка по делото. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от решаващия състав и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от Съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Съдът е установил, че през ревизирания период дружеството е декларирало дейност по търговско посредничество и търговия с метали. Съгласно установеното от първоинстанционния съд, на ответника по касация е отказано спорното право по фактури, издадени от "Айвънтрейд" ЕООД: № 10...68/02.09.2010 г. с ДДС 5951,92 лв. и предмет студено валцовани рулони с дебелина 0.9х1250; № 0.. 336/14.09.2010 г. с ДДС 5675,80 лв. и предмет ламарина СВ с дебелина 1.0х1250 рулон 3 бр.; № 10.. 70/30.09.2010 г. с ДДС 2131,80 лв. и предмет СВ рулон с дебелина 1.5х1000; № 365/07.10.2010 г. с ДДС 5218,29 лв. и предмет ламарина СВ с деб. 0.9х1250 рулон 2 бр. и ламарина СВ с деб. 1.2х1250 рулон 1 бр.; № 393/27.12.2010 г. с ДДС 4973,10 лв. и предмет ламарина СВ с деб. 0.9х1250. При извършената му насрещна проверка доставчикът е представил CMR, фактури от предходен доставчик, договор за наем на склад, амортизационен план, разчетно-платежни ведомости, банкови извлечения за извършени плащания по фактурите, както и счетоводни документи, от които е установено, че стоките по процесните фактури са заприходени и изписани в счетоводството му по сметки 304-Стоки и 411-Клиенти. При проверката е установено, че през ревизирания период доставчикът е имал работници, наети на трудов договор. Съгласно обясненията на доставчика предходен такъв е "Принтамат" ООД, като стоките са транспортирани за сметка на доставчика директно до гр. Русе, тези по фактура № 393/27.12.2010 г. са транспортирани от склада на доставчика до гр. Русе за негова сметка. При извършената му насрещна проверка предходният доставчик "Принтамат" ООД е представил писмени обяснения, инвойс фактури, ЧМР и счетоводни документи. За да откаже на жалбоподателя спорното право, ревизията е приела, че фактурите са безстокови, не обективират реално извършени доставки, поради което данъкът по тях е начислен неправомерно и за ревизираното лице не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е подробно описано и анализирано от Съда. ССЕ дало е отговор на поставените въпроси относно отказаното право на данъчен кредит - за осчетоводяването на данъчните документи, за счетоводното заприходяване на стоката при жалбоподателя и отписването й при доставчика, за отчитане на приходи при последния, за начина на разплащане по фактурите, за последващата реализация на стоката. В хода на съдебното производство по реда на чл. 192 ГПК от третото неучастващо по делото лице "Айвънтрейд" ЕООД са представени фактури от предходен доставчик, ивойс-фактури, международни товарителници, спорните фактури с приложени към тях приемо-предавателни протоколи между него и жалбоподателя, заявки от ревизираното лице за извозване до склад, договор за спедиторска услуга и фактура за вътрешен транспорт. От третото неучастващо по делото лице "Принтамат" ООД са представени външнотърговски фактури, транспортни документи, кантарни бележки и сертификати. От третите неучастващи по делото лица "ЕМ комерс 10" ЕООД, "Профил" ООД и "Доминекс-про" ЕООД са представени фактури и информация за закупени от жалбоподателя СВ рулони, счетоводни справки, складови разписки. От ТД на НАП-гр. Видин е представен РА, издаден на доставчика "Айвънтрейд" ЕООД, който не обхваща ревизирания период на жалбоподателя. В с. з., проведено на 3.09.2012 г. жалбоподателят чрез пълномощника си е представил документите, по които е работило в. л. по ССЕ за изготвяне на заключението, сред които дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС на доставчика "Айвънтрейд" ЕООД, складови разписки между него и "ЕМ комерс 10" ЕООД; а в с. з., проведено на 1.10.2012 г. - превод на документите, представени по делото на чужд език. Представените документи са приети от съда, като нито един от тях не е оспорен от страните по делото. Първоинстанционният съд не е споделил тезата за нереалност на фактурираните доставки. Съдът е подложил на обстоен анализ събраните по делото доказателства. Изводите, до които е достигнал решаващият състав, намират опора в закона, порди което касационната инстанция ги споделя изцяло. Административният съд правилно е очертал спорния по делото предмет - налице ли са действително извършени доставки на горива и аксесоари за автомобили като предпоставка за възникване правото на данъчен кредит за жалбоподателя и настоящ касатор. За това право е релевантно възникването на данъчно събитие, което според чл. 25, ал. 2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. В конкретния случай е безспорно установено, че налице прехвърляне на собственост върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на стоката срещу определена цена. За продажбата на родово определени вещи не е необходима писмена форма както за действителност, така и за доказване. Следва да се приеме, че между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет. Тези сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък. В случая са фактурирани родовоопределени вещи и съгласно правилото на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху тях се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Такова съгласие е постигнато със съставянето на приемо-предавателните протоколи, които не са оспорени и тяхната доказателствена сила не е разколебана, което позволява да се приеме, че родовоопределените вещи са индивидуализирани. Обстоятелството, че като адрес за доставка е посочен адрес на чужд склад, не води до противния извод, доколкото е позволено от закона (чл. 330 от Търговския закон). Това е и в съответствие с установената от Съда дейност на дружеството - търговско посредничество и търговия с метали. Ето защо следва да се приеме за обоснован и материално законосъобразен правният извод на първоинстанционния съд за реалност на фактурираните доставки. Всички доказателства са подробно обсъдени от решаващия състав поотделно и в съвкупност, в резултат на което е формиран правилният извод, че е установено реалното осъществяване на доставки по спорните фактури. Правилно е кредитирано заключението на ССЕ, която е установила следните важни обстоятелства: че при жалбоподателя получените стоки по фактурите са заприходени, а при тези стоки са съответно изписани, като изписаното количество съответства на продаденото, посочено във фактурите; че по въпросните сделки при доставчика е отчетен приход в размер на данъчната основа по фактурите; че жалбоподателят е извършил последващи доставки на процесните стоки, като в. л. е категорично, че има идентичност между доставените на ревизираното лице и проданите от него. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено плащане по спорните фактури, извършено по банков път. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват. Съдът правилно се е позовал и на практиката на Съда на Европейския съюз в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на СЕС е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. Предвид гореизложеното решението на Административен съд-гр. Варна не страда от пороците, посочени в жалбата, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като не са поискани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,