Решение № 49 от 18.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2333/2012 г.

Решение № 49 от 18.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2333/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по жалба на подсъдимата С. Д. Ж. против въззивна присъда № 50 от 20.ХI.2012 г. по внохд № 561/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата подсъдимата оспорва авторството на деянието, а в допълнението към жалбата, направено от служебния защитник на подсъдимата, се оспорват още приетия с въззивната присъда пряк умисъл към престъпление и се твърди, че вмененото на Ж. престъпление няма предмет. В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата и допълнението към нея. Искат отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на Ж. Частният обвинител и граждански ищец И. Д. К., и повереникът му искат оставяне на въззивната присъда в сила. В заключението си представителят на ВКПр споделя отчасти основателността на жалбата. Намира за доказани действията на подсъдимата, но счита че се дължат на проявена непредпазливост, даваща основание за преквалифициране на деянието и определяне на по-справедливо наказание. ВКС установи: С присъда № 277 от 3.Х.2012 г. по нохд № 352/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, С. Д. Ж. е призната за невиновна в това, за времето от 12 до 26.VII.2011 г. в местността "Могилата" край с. Щърково, Община Лесичово, Пазарджишка област, умишлено да е допуснала собствените й 115 овце и 2 кози да унищожат находящи се в масив 052 посеви с ечемик върху 2.5 дка в имот 006 и посеви със същата култура върху 3.6 дка в имот 023,собственост на И. Д. К., при което на К. е била причинена имуществена вреда за 864 лв., и е оправдана по обвинението в престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, а предявеният от Ив. Д. К. иск за тази сума е отхвърлен. С обжалваната присъда първоинстанционната е отменена, Ж. е призната за виновна съобразно повдигнатото и поддържано срещу й обвинение, но за причинена вреда в размер на 576 лв., за колкото е уважен и предявеният от Ив. К. граждански иск. На подсъдимата е наложено наказание 1 г. лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за срок от 3 години. Жалбата е неоснователна. Неоснователно-защото преди всичко е невярно-е твърдението за липса на доказателства, подсъдимата и воденото от нея стадо животни да са навлизали в засетите с ечемик и стопанисвани от Ив. К. имоти. Обратното е прието въз основа показанията на четирима очевидци-самият К., Й. С., М. М. и И. М., като последните двама многократно, "всеки ден", са виждали Ж. с животните й в ечемичните насаждения, докато не е "останало нищо от ечемика" и "всичко" е било "изядено" /цитати от показанията на свидетеля М./. Неоснователно-също като невярно-е твърдяното в жалбата във връзка с предмета на престъплението, че дори животните да са навлизали в ечемичните насаждения, "не биха могли да унищожат ечемика", който "вече е погинал". Това твърдение се извежда от "всеизвестният", според защитата, факт, че "всяка земеделска култура...бидейки в беритбена зрялост трябва да се събере, защото бързо погива". Свидетелите И. Ч. и Г. П., обаче, като членове на назначената по молба на К. комисия за оглед на пострадалите ечемични насаждения, сочат, че реколтата действително не е можела "да се жъне", но не поради настъпването на сочения "всеизвестен" факт, а защото е била "унищожена...от животни" /Ив.Ч./. Неоснователно, накрая, е и възражението срещу приетото от въззивния съд, че подсъдимата съзнателно е насочила животните към паша в участъците с неожънат ечемик. Макар това да се твърди само от свидетеля Ив. К., няма основания за съмнение в обективността му, след като никое друго негово твърдение не влиза в противоречие с останалия доказателствен материал, освен с обясненията на подсъдимата и показанията на съпруга й. От казаното от Ж. и Г. М. става ясно, че отношенията между тях и Ив. К. са трайно влошени /не им дал дължимата рента за 2008 и 2010 г., засял без разрешението им част от тяхна нива, допуснал "негов пастир" да "опасе пет декара домати"/, затова и заявеното от К., че на искането му да напусне с животните си имота Ж. възразила, че заради направена "преди години...беля...си го връщала сега", е напълно правдоподобно, съответно и на характера на подсъдимата / справка на л. 48 от досъд. разсл./. С оглед гореказаното, липсата на сочени и подкрепени със съответните им доводи други основания, и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС