Решение № 7445 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9043/2017 г.

Решение № 7445 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9043/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ). Образувано е по касационна жалба на "Зърнени храни - В. Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, ул. "Ц. Ц." .№..., вх. ..., представлявано от управителя М. С. М., против решение № 1029 от 12.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1560/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу неоснователно бездействие на началника на сектор "Пътна полиция (ПП)" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. В. да извърши фактическо действие, изразяващо се във временно спиране от движение на моторно превозно средство във връзка с изпълнително дело № 20157280400119 по описа на частен съдебен изпълнител № *** Д. К. - С., обективиран в писмо УРИ № 819000-19587/12.05.2017 г., издадено във връзка с писмо вх. ...ег. № УРИ 81 9000-5352/09.02.2017 г. С касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При обосноваване на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът изтъква, че съдебният акт е постановен в закрито съдебно заседание. Отделно от това излага доводи, че заключението на съда по спора по същество противоречи на материалноправните разпоредби от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000 г.), тълкувани във връзка с относимите норми от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Счита, че при наличие на издадено постановление на основание чл. 431, ал. 6 ГПК, съдържащо искане за временно спиране от движение на МПС, отправено до началника на сектор "ПП" при ОДМВР - гр. В., органът е длъжен да го изпълни чрез извършване на фактическите действия по спиране от движение на МПС, които са изцяло в неговата компетентност. Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки от процесуалния представител адв. Мандиков. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество с осъждане на ответника да извърши дължимите фактически действия, произтичащи пряко от закона. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на сектор "ПП" при ОДМВР - гр. В. не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на "Зърнени храни - В. Т." ЕООД срещу отказ на началника на сектор "ПП" при ОДМВР - гр. В. да постанови спиране от движение за срок от 3 месеца на запорирано МПС - товарен автомобил марка "Мерцедес", модел 812 Д, с рег. № В **** РН, собственост на длъжника Д. А. К.. С жалбата дружеството е твърдяло, че е взискател по изпълнително дело № 20157280400119 по описа на ЧСИ, рег. № ***, район ОС - В. Т., образувано срещу Д. А. К.. В хода на изпълнителното производство е бил наложен запор върху горепосочения товарен автомобил. Насрочен е бил опис на запорираното имущество, който не се е състоял, т. к. автомобилът не е предоставен. На основание чл. 431, ал. 6 ГПК съдебният изпълнител е сезирал органите на МВР с искане за спиране от движение на автомобила, в отговор на което е постановен оспореният отказ, обективиран в писмо УРИ № 819000-19587/12.05.2017 г. Въз основа на установените факти и анализ на представените от дружеството доказателства съдът е преценил, че жалбата, обективираща искане за осъждане на ответника да извърши процесните действия, се основава на нормата на чл. 257, ал. 1 АПК. При така възприетата квалификация АС - В. е развил мотиви по съществото на правния спор. Приел е, задължението за административния орган по спиране от движение на МПС не следва пряко от нормативен акт, а от обезпечителна заповед (издадена въз основа на постановление на съдебния изпълнител или въз основа на съдебен акт), която поражда и конкретното задължение. Счел е, че разпоредбата на чл. 257, ал. 1 АПК не намира приложение, т. к. в хипотезата на посочената норма е визирано бездействие на административния орган по задължение, което произтича пряко от нормативен, а не от съдебен акт, респ. постановление на съдебен изпълнител. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Защитата срещу неизвършването на фактически действия от страна на административните органи е уредена в Г. петнадесета, Раздел II АПК - "Защита срещу неоснователни бездействия" (чл. 256 - чл. 257 АПК). В случая АС - В. е бил сезиран с иск (неправилно наименуван "жалба") срещу неупражнена компетентност на началника на отдел "ПП" при ОДМВР - В.. По силата на чл. 257, ал. 1 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Анализът на цитираната правна норма сочи, че съдът разглежда иска като прилага съответно регламентацията на Г. десета, Раздел I АПК - "Оспорване на индивидуални административни актове" (чл. 145 и сл. АПК). Безспорно е, че с обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е разгледал спора по същество. В мотивите си АС - В. е обсъдил налице ли е неупражняване на компетентност от страна на административния орган, която следва пряко от нормативен акт. Обосновавайки отрицателен отговор на този въпрос, съдът е формирал краен извод за неоснователност на претендираната от дружеството съдебна защита, приемайки липса на дължимо по закон фактическо действие. Действително това е предметът на спора, но за да се произнесе по същество съдът следва да го разгледа в открито съдебно заседание с участието на страните (Арг.: чл. 143, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК). Само след като проведе производство с участието на страните съдът следва да отговори на основния по делото въпрос - налице ли е фактическо действие, за което органът е задължен по закон, и което той не извършил. Наред с това доказателствата по делото сочат, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 154, ал. 1 АПК за конституиране на страните, нито това по чл. 163, ал. 1 АПК за връчване на препис от жалбата и за разпределение на доказателствената тежест. Видно от представеното на л. 27 съобщение, препис от жалбата и доказателствата към нея са връчени на ответника на 14.06.2017 г., т. е. 2 дни след постановяване на обжалваното съдебно решение. На практика пред АС - В. се е развило едностранно исково съдебно производство, в което съдът е основал решението си на базата на представените само от ищеца доказателства, игнорирайки възможността административният орган да изложи аргументи, установяващи че фактите, изнесени от ищеца не са се осъществили или, че са настъпили правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи факти, включително, че процесното действие е изпълнено, респ. че въпросното МПС е спряно от движение. В тази връзка следва да се посочи, че благоприятното за органа съдебно решение не санира допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото то противоречи на присъщото за исковото производство състезателно начало, каквото е това по Г. петнадесета, Раздел II АПК. Освен това, касае се за нарушения на норми, които са гаранция за попълване на делото с относими и допустими доказателства и за прилагането на последиците от недоказване на релевантните факти, т. е. за правилността на съдебното решение. Потвърждение на интензитета на извършеното процесуално нарушение са данните във връзка с инициираното от "Зърнени храни - В. Т." ЕООД (вероятно продиктувано от мотивите в решението на АС - В.) обезпечително производство с искане за допускане от съда на обезпечителна мярка "спиране от движение" на същия товарен автомобил (виж определение № 468 от 7.11.2017 г. по ч. гр. д. № 820/2017 г. на Окръжен съд - В. Т. - приложение към касационната жалба). Изложеното прави основателно твърдението на касатора за порочност на обжалваното съдебно решение. Като не изпълнил процесуалните си задължения по чл. 9, ал. 4, чл. 154, ал. 1, чл. 163, ал. 1 АПК, по разпределение на доказателствената тежест и не е провел открито съдебно заседание с участието на страните, съдът е постановил съдебен акт при особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който като неправилен, следва да бъде отменен. Делото следва да бъде върнато на съда за провеждане на производство по реда на чл. 257, ал. 1 АПК при съответно прилагане и спазване на процесуалните задължения на съда, посочени в чл. 145 и сл. АПК (Арг.: чл. 257, ал. 1, предл. второ АПК). След конституиране на страните в процеса и връчване на препис от исковата молба на ответника, съобразно разпределението на доказателствената тежест и преценка на доказателствата по делото, съдът следва да отговори на въпроса съществува ли по закон задължение на органа за съответното фактическо действие и с оглед на това да уважи или отхвърли искането. На основание чл. 226, ал. 3 АПК този съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските, направени пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение