Решение № 3598 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2014 г.

Решение № 3598 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9489/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Мария Руменова Харбалиева от гр. Пловдив, чрез процесуален представител, против Решение № 1175 от 9.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2531/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е изменен Ревизионен акт № 161300695 от 29.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 791 от 5.08.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., като е намален размерът на данъка от 5 675.29 лв. на 3 194.30 лв. и е отхвърлена жалбата относно размера на лихвите - 993.64 лв.; в частта за лихвите за задълженията за ЗОВ, като е намален: размерът на лихвата за вноските за ДОО от 821.41 лв. на 400.01 лв., размерът на лихвите за ДЗПО от 315.99 лв. на 153.87 лв., размерът на лихвите за ЗО от 272.22 лв. на 246.16 лв. - за 2009 г. и е отхвърлена жалбата против допълнително установените задължения за вноски за ДОО в размер на 1 248.98 лв., за ДЗПО - УПФ в размер на 494.22 лв. и вноски за ЗО в размер на 790.76 лв. - за 2009 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът необосновано не е кредитирал събраните доказателства за получено от нея през 2005 г. дарение на сумата от 25 000 лв., която е била налична и е следвало да се включи в началното салдо за 2009 г. В тази насока излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него постановяване на ново решение, с което оспорения РА бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, за да се произнесе по валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и по наведеното в жалбата касационно основание, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е изменил размера на установените с Ревизионен акт № 161300695 от 29.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. от 5 675.29 лв. на 3 194.30 лв., както и размера на лихвата за вноските за ДОО от 821.41 лв. на 400.01 лв., за ДЗПО от 315.99 лв. на 153.87 лв., за ЗО от 272.22 лв. на 246.16 лв. и е отхвърлил жалбата срещу начислените лихви за забава върху главницата на данъчното задължение над сумата от 993.64 лв. и допълнително установените ЗОВ - ДОО в размер на 1 248.98 лв., за ДЗПО - УПФ в размер на 494.22 лв. и ЗО в размер на 790.76 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения РА в посочените части, решаващият състав е приел за установено следното: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. То е обосновано от констатираното за 2009 г. превишение на разходваните средства над получените съобразно съставения паричен поток, сочещ недостиг от 33 870.52 лв. След връчване на уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК ревизираното лице е представило декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в която е посочило, че към началото на 2009 г. е разполагало със сумата от 25 000 лв., получена като дарение от нейните баба и дядо след продажба на недвижими имоти съгласно цитираните нотариални актове. Анализирайки представените доказателства органите по приходите са приели, че те не установяват получаването и разполагаемостта със сумата към 1.01.2009 г., поради което не са я включили в размера на началното салдо. След обсъждане на ангажираните доказателства, ревизиращите са пристъпили към формиране на данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК при прилагане на презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в резултат на което са определили размера на допълнително дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и следващите се на основание чл. 124а от ДОПК ЗОВ. В хода на съдебното производство за установяване на действителните продажни цени на имотите, предмет на транслация от бабата и дядото на ревизираното лице по представените нотариални актове и предаването на сумата от 25 000 са събрани свидетелски показания, които не са кредитирани от съда. В тази връзка е проведена и СОЕ за определяне на средната пазарна стойност на всички продадени имоти, която не е възприета от решаващият състав поради неотносимост. Той е приел, че свидетелите обвързват предаването на сумата от 25 000 лв. с продажбата на магазина през 2005 г., но при липсата на доказателства за начина на съхранението й и наличността й към 1.01.2009 г. тези средства обосновано не са включени в приходната част на паричния поток на лицето за 2009 г. Възприемайки констатациите на експерта по проведената ССчЕ съобразно вариант 1 и следващите се корекции съгласно нормата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, решаващият състав е достигнал до извод, че РА е законосъобразен в частта, с която са определени допълнително дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ЗОВ и лихви до горепосочените размери, в съответствие с което е изменил същия и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Основната теза на касатора се отнася до размера на началното салдо за 2009 г. и включването в него на сумата от 25 000 лв., сочена като получено дарение от бабата и дядото на ревизираното лице. В този контекст касационната инстанция споделя решаващите правни изводи на първоинстанционния съд, че съвкупният анализ на ангажираните доказателства не установяват предаването на сумата през 2005 г. и разполагаемостта й към началото на 2009 г. Събраните свидетелски показания обосновано не са кредитирани от съда като неподкрепящи се от други относими доказателства, а в частта им, с които се цели установяване на по - висок размер на продажните цени на имотите от тази, вписани в нотариалните актове, същите са недопустими. По аргумент от чл. 57, ал. 2, т. 3 от ДОПК вр. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК и с § 2 от ДР на ДОПК гласни доказателства не се допускат за опровергаване на съдържанието на официален документ, какъвто е нотариалния акт. Действително, в случаите, при които нотариусът удостоверява само изявлението на страните, че продажната цена е заплатена в предходен момент, той не удостоверява осъществили се пред него, в кръга на службата му факти и в тази се част НА не се ползва с материална доказателствена сила, но това не променя характеристиката на НА като официален документ. След като процесните транслативни сделки не са насочени срещу ревизираното лице по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК и то не е страна по тях, то не са налице и предпоставките за приложение на предвиденото в същата норма изключение, с оглед на което, макар и по други съображения, първоинстанционният съд законосъобразно не е кредитирал показанията в тази им част. Неприложими в този аспект са и разпоредбите на Наредба № Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, които по аргумент от чл. 1 се отнасят до свързани лица за целите на данъчното облагане. Процесните продажби, обективирани в представените НА, са между трети лица, за които освен, че липсват твърдения за свързаност, не са и във връзка с целите на данъчното облагане в конкретното ревизионно производство, поради което обосновано първоинстанционният съд е приел, че заключението по проведената СОЕ е неотносимо. При неустановеност на предаването на сумата от дарителите на надарената и наличността на тази сума към началото на 2009 г., същата правилно не е включена в размера на началното салдо за 2009 г. След като събраните доказателства подкрепят основанието за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, то по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се ползват с презумптивна вярност, която не е опровергана в хода на процеса и законосъобразно е зачетена от съда. В резултат на това той е формирал обоснован извод за дължимост на допълнителен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ЗОВ и лихви за забава в посочените от вещото лице по вариант № 1 размери и изменяйки РА съобразно тези стойности е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение