Решение № 11976 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2015 г.

Решение № 11976 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 112/24.03.2015 г. по адм. дело № 103/2015 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: "Агро - Стад - 2006" ЕООД, гр. Монтана, редовно призовано, не се явява и не се представлява. От същото, чрез процесуалния му представител - адв. Гено Генев, са постъпили писмени бележки, с които оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-12-1401540-091-01/14.11.2014 г. на ТД на НАП -Велико Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение № 30/23.01.2015 г. на директора на Д"ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, част, като незаконосъобразен и е осъдил Д"ОДОП" - В. Търново да заплати на оспорващото дружество-"Агро-Стад-2006" ЕООД, гр. Монтана, разноски по делото, в размер на 700 лева. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че по делото няма спор по фактите, а само по правото. Спорен е бил въпроса за наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО /ред. Д. в. бр. 105/2006 г./, към 31.12.2011 г. като основание за отказ от приложение на чл. 189б, ал. 1 и 2 от ЗКПО, а именно за преотстъпване /намаляване/ на дължимия от дружеството корпоративен данък за 2011 г. Спрямо установените по делото факти за наличие на публични държавни вземания за данъци, от страна на ревизираното лице-"Агро-Стад-2006 " ЕООД към 31.12.2011 г., а именно: ДДС за внасяне в размер на 2 981,15 лв. по справка-декларация за д. п. м. 11.2011 г.; вноски към фондовете на ДОО за м. 11.2011 г., в размер на 32,73 лв. по декларация-образец № 6; здравни вноски за м. 11.2011 г., в размер на 54,87 лв. общо по декларация-образец № 6; вноски за ДЗПО за м. 11.2011 г., в размер на 9.09 лв. общо по декларация - обр. № 6; авансови вноски за 2011 г. в размер на 2 694,47 лв. и лихви върху такива за 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 808,08 лв.;, съдът е приел, че не е налице отрицателната предпоставка на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, възпрепятстваща правото на данъчно облекчение по чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. Според него подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е само това задължение по отношение на което е образувано изпълнително производство и са приключили процесуалните действия по доброволно изпълнение, каквото производство и действия в случая не са установени. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 209, ал. 2, т. 1 - 7 от ДОПК, относно изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение, като е посочил, че в случая задълженията за данъци не са установени с РА по т. 1 и тъй като няма и покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК, е направил извод, че непогасените в срок публични вземания към оспорващото дружество не са подлежали на принудително изпълнение към 31.12.2011 г. Решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. В случая спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на корпоративен данък /КД/ по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. За да са изпълнени условията за преотстъпване на КД, който е годишен, трябва ДЗЛ към 31.12. на съответната година / в случая 31.12.2011 г./, за която се дължи този вид данък и се ползва предимството за намаляването му, да няма подлежащи на принудително изпълнение публични вземания. В случая такива публични вземания са налице, тъй като видно от информационната система на НАП, ответното дружество не е заплатил в срок задължения по: ДДС за д. п. м. 11.2011 г., въз основа на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, в която само е посочило основата и размера на дължимия данък; по ДОО, по ЗО, по ДЗПО за същия данъчен период - м. 11.2011 г., на основание декларации-образец № 6; задължения по авансови вноски за такива данъци, както и лихви върху такива. Същите са платени, но след изискуемия по закон срок за плащане. Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от ДЗЛ с изчислени от него задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от което следва, че тези задължения, установени с декларации, подлежат на принудително изпълнение, противно на приетото от съда. Наличието на такива публични задължения към 31.12.2011 г. от ревизираното дружество е факт, който елиминира възможността за ползване на данъчното облекчение по чл. 189б, ал. 1 и 2 от ЗКПО, тъй като не е налице предпоставката на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Нормата не визира идентичност между предприети действия по изпълнението и подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Задълженията следва да са определени по размер, а в случая - те са, въз основа на годно изпълнително основание - подадени декларации по чл. 105 от ДОПК, в които ДЗЛ само начислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски. В случая с подадените от ответното дружество справка-декларация по ЗДДС, и декларации - обр. № 6 по Наредба № Н-8/2005 г., са определени посочените публични задължения за д. п. м. 11.2011 г. и не е било необходимо издаването на акт от административен орган за определянето на тези задължения, както е при други видове данъци /напр. по ЗМДТ/. Нормата на чл. 167 ЗКПО не съдържа изискване да е започнала процедура по принудително изпълнение и да са предприети действия по чл. 182 ДОПК за такова изпълнение. Установяването на фактически действия по принудително изпълнение на дължимите публични вземания е неотносимо към приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Важното за случая е, че такова принудително изпълнение може да бъде предприето въз основа на декларация по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, а не дали реално е предприето. Като не е съобразил изложеното и е направил обратни на направените изводи съдът е нарушил материалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно, същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго-по същество, с което жалбата на ответното дружество срещу РА, в частта потвърдена с решение на директора на Д"ОДОП"-Велико Търново, а именно в частта, с която на същото са установени задължения по ЗКПО за 2011 г- - корпоративен данък в размер на 10 847,17 лв. и лихви в размер на 2 901,19 лв., бъде отхвърлена като неоснователна. Това следва от изложеното по-горе, във връзка с отсъствието на условия за признаване на правото на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. по чл. 189б, ал. 1, вр. с чл. 167, ал 1, т. 1 от ЗКПО и чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. С оглед уважената касационна жалба и изхода по спора, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес по отхвърлената жалба, в размер на 942,45 лева, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение