Решение № 1341 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2010 г.

Решение № 1341 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Васил Стоянов Гатов от гр. Пловдив срещу решение № 66 от 14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 908/2009 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № АФ-11 от 04.02.2009 г. на Председателя на Военен съд Пловдив, с която на основание решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 31 от 17.07.2008 г., Заповед № КВ-103 от 23.01.2009 г. на министъра на отбраната на Република България, чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 3 и чл. 234, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС) (отм.) е заповядано да се изплати на о. р. полковник Васил Стоянов Гатов еднократно парично обезщетение за прослужени години на кадрова военна служба във Военен съд Пловдив и еднократно допълнително вещево имущество по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в размер на 42 295,20 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, по наведени доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, както отмени и заповед № АФ-11 от 04.02.2009 г. на Председателя на Военен съд Пловдив и върне преписката на последния за ново произнасяне. Алтернативно моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът, в представена писмена защита излага съображенията си за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд, което счита за правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Гатов срещу заповед на Председателя на ВС Пловдив, с която на основание Решение на ВСС по протокол № 31/17.07.2008 г., Заповед № КВ-103/23.01.2009 г. на Министъра на отбраната на Република България, чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 3 и чл. 234 от Закона за отбраната и въоръжението сили на Република България (ЗОВС отм.) и доклад на главния счетоводител ответникът разпоредил да се изплати на Гатов еднократно парично обезщетение за прослужени години на кадрова военна служба във ВС Пловдив и еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущества по ЗОВС (отм.) в размер на 24 295,20 лв. Така постановеното решение следва да бъде обезсилено, тъй като това т. нар. "обжалване" не може да се разглежда от административен съд, макар съдът да е сторил това въз основа на дадените му задължителни указания в определение от 29.07.2009 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 8652/2009 г. Съгласно трайно установилата се практика след постановяване на посоченото определение от Върховния административен съд, включително възприета и от смесени петчленни състави от съдии от Върховния административен и Върховния касационен съд правото на парично обезщетение (или разликата между новополагащото му се и вече полученото такова) е имуществено право, което възниква съгласно разпоредбата на чл. 225 от закона за съдебната власт при освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност, като съгласно § 14 от ПЗР на ЗСВ за военните съдии, какъвто е и конкретния случай се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно чл. 132 ЗОВСРБ (отм.) на обжалване по съдебен ред подлежи заповедта за освобождаване от кадрова военна служба чрез органа, който я е издал по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С обжалваната заповед е определено дължимото обезщетение по чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 238 и чл. 234, ал. 2 ЗОВС (отм.) в изпълнение на заповед КВ-103 от 23.01.2009 г. на министъра на отбраната за освобождаване от кадрова военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на полковник Васил Стоянов Гатов. Същият обаче не е освободен от длъжност съдия, тъй като с цитираното в обжалваната заповед решение на Висшия съдебен съвет от 17.07.2008 г. е повишен в длъжност - съдия в Апелативен съд Пловдив. Правото на обезщетение и неговият размер произтича по силата на закона, при изпълнение на предвидените в него предпоставки и не зависи от волята на издателя на обжалвания акт, поради което споровете, свързани с това се решават от гражданския съд по реда на общия исков процес. На следващо място в разпоредбата на чл. 128 ГПК изчерпателно са посочени подведомствените на административните съдилища спорове, а именно: 1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 4. защита срещу незаконно принудително изпълнение; 5. обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица; 6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища и 8. установяване неистинността на административни актове по този кодекс. Искането за обезщетение при освобождаване от длъжност, което не представлява вреди от незаконосъобразен административен акт не е от предвидените в цитирания текст. Ето защо настоящият състав намира, че с обжалваното решение Административен съд Пловдив се е произнесъл по недопустим иск. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като жалбата му против заповед № АФ-11 от 04.02.2009 г. на Председателя на военен съд Пловдив следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, като следва да бъде прекратено производството по делото. По изложените съображения и на основание чл. 209, т. 2 във вр. с чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение