Решение № 55 от 27.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 3441/2015 г.

Решение № 55 от 27.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 3441/2015 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по иск на Л. С. К. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 27.07.2015 г. по арб. д. № 152/2015 г. на Арбитражен съд В. - [населено място]. Ищецът въз основа допуснатите от арбитъра нарушения по арбитражното дело сочи, че неправилно същият е приел, че е редовно призован на неговия постоянен адрес, който е бил неточно посочен. Възразява, че не е налице изискването на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, на което решаващият орган се е позовал, тъй като при доставяне на пратката, не е спазена процедурата за щателно издирване на адреса на получателя, липсва удостоверен опит за доставка, което изключва редовност на връчването, а и [фирма] е имало телефонния номер на ответника в арбитражното производство и е могло да се осъществи призоваване по телефона, още повече, че ответникът по арбитражното дело често е отсъствал от страната - обстоятелство, известно на [фирма]. Иска арбитражното решение да се отмени поради ненадлежно уведомяване - чл. 47, т. 4 ЗМТА. Ищецът по основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА излага, че в Договор за посредничество с купувач, липсва арбитражна клауза и при липса на арбитражно споразумение в изискуемата се от закона писмена форма за действителност, неправилно арбитражният съд се е позовал на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, тъй като липсва ефективно участие в арб. дело на ответника, а посочената разпоредба предпоставя редовно призоваване на ответника, известност, че е образувано арбитражно производство, участие в производството, в който случай непротивопоставянето има смисъла на съгласие за обвързване с правните последици на арбитражно споразумение независимо от липса на уговорена начална арбитражна компетентност. Ищецът поддържа и основание по чл. 47, т. 5 ЗМТА по съображения, че решението разрешава спор, съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора - решаващият орган в мотивите е приел, че искът е за сумата 4547.30 лв. - неизплатена част от договорено комисионно възнаграждение, че ищецът претендира неустойка, а в диспозитива на решението - че сумата се дължи на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Ответникът [фирма] - [населено място] оспорва иска, като неоснователен. По основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА възразява, че ответникът по арб. дело е бил надлежно уведомен на посочения в Договора адрес, така, както е уговорено от страните, и отказът на съпругата му да получи поканата за доброволно плащане (л. 13 на арб. дело), има правните последици на редовно връчване. Счита, че обратната разписка за връчване на исковата молба е върната с отбелязване "непотърсена", поради което е изискана справка от Община - В. за постоянния и настоящ адрес на ответника по арбитражното дело и решаващият орган повторно е изпратил препис от исковата молба на настоящия адрес, отново пратката върната с отбелязване "непотърсена" - очевидно ответникът по арб. дело е бил известен за образуването му и не се е явил за получаване на книжата - връчването е било осуетено по независещи от връчителя причини и призоваването не е опорочено, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Оспорва основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА, като счита, че при надлежно уведомен ответник по арб. дело, тъй като същият не е оспорил в срока за отговор компетентността на арбитража, е налице фикцията на чл. 2, ал. 4 от Правилника на АС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното: По допустимостта на иска: Искът е предявен в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид извършеното на 10.09.2015 г. връчване на копие от арбитражно решение на ищеца по настоящото дело и подаване на исковата молба на 03.12.2015 г. в 3-месечния срок от дена, в който ищецът е получил решението. По основателността на иска: В сключения от страните Договор за посредничество с купувач от 10.05.2014 г. не се съдържа арбитражна клауза. С Решение от 27.07.2015 г. на АС Варна при Сдружение за правна помощ и медиация (С. П. П. М.) Л. С. К. - от [населено място] е осъден да плати на [фирма] - [населено място] 4547.30 лв. с включен ДДС - на основание чл. 9 от Договор за посредничество с купувач от 10.05.2014 г., със законната лихва от датата на предявяване на иска 17.03.2015 г. Делото е разгледано от едноличен арбитър в закрито заседание на основание чл. 46 и сл. от Правилник на АСВ. Арбитърът е обосновал компетентност на АС на основание чл. 7, ал. 3 ЗМТА по съображения, че в Договора от 10.05.2014 г. липсва уговорена арбитражна клауза, но ответникът не е направил възражения по предявения иск, като е бил редовно призован - ответникът участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на АС Варна. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: По основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя компетентността на арбитражния съд да разгледа повдигнатия пред него спор. В чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА се съдържа легално определение на арбитражното споразумение, като процесуален договор, както и изискванията, на които следва да отговаря - да е налице писмено съгласие на страните, оформено в отделно споразумение или като клауза в друг договор, с което страните да възлагат на посочения арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. При изрично определени условия законът признава компетентност на арбитражния съд да разгледа конкретен правен спор, въпреки отсъствието на писмено споразумение затова. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗМТА, арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитражния орган. Ако са изпълнени условията на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, арбитражното споразумение се презюмира за съществуващо и постановеното решение не подлежи на отмяна на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА. Когато при липса на писмено арбитражно споразумение на страните, решаващият орган обосновава компетентността да разгледа спора на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 пр. 2 ЗМТА - когато ответникът участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража, за да се приложи фикцията за наличие на арбитражно споразумение при непротивопоставяне от ответника по арбитражното дело в рамките на предвидения в чл. 20 ЗМТА срок, трябва действително страната да е узнала, че е образувано такова производство и да е участвала в него, без да оспорва компетентността на арбитража. Законовата фикция не може да се приложи, както е обосновал в случая компетентността си арбитражният съд, с липсата на възражение от ответника да се разгледа иска. Липсват обективирани действия на ответника по арбитражното дело, демонстриращи знанието му, че е образувано такова производство по предявен срещу него иск, на когото да е била обективно предоставена възможност да упражни правото си да се противопостави на разглеждането на спора от арбитраж, с придадено им от закона значение на мълчаливо съгласие за разглеждане на спора от арбитраж, за да се приеме на основание чл. 7, ал. 3 пр. 2 ЗМТА, че е налице арбитражно споразумение на страните. Неявяването на ответника в арбитражното производство неправилно е прието от решаващия орган за участие в арбитражното производство на ответника, който не оспорвал компетентността на арбитража, затова неправилно арбитражът е счел, че има арбитражно споразумение, съгласно чл. 7, ал. 3 пр. 2 ЗМТА и е постановил решението си по предявения иск. Арбитражното решение следва да се отмени на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА, поради което не следва делото да се връща за ново разглеждане от арбитражния съд. Доказаността на посоченото основание изключва разглеждане на искането за отмяна на арбитражното решение на останалите поддържани от ищеца основания: по чл. 47, т. 4 и т. 5 ЗМТА. Тези основания биха били от значение само при извършено произнасяне от компетентен да разреши спора арбитраж, каквото произнасяне в случая не е налице, предвид основанието по чл. 47, т. 2 ЗМТА. С оглед този изход на делото и съобразно искането, съдържащо се в исковата молба и в Молба на ищеца от 19.04.2016 г. и представения Списък на разноските, следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят на ищеца разноски: 550 лв. - адвокатско възнаграждение и 181.90 лв. - държавна такса - общо 731.90 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение