Решение № 9634 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2011 г.

Решение № 9634 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Четири сезона - Брезник" ЕООД против решение № 861/24.02.2011 г., постановено от Административния съд София - град по адм. д. № 8651/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 140900285/28.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, офис Перник. Със същото решение дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора правилни са констатациите на съда, че дружеството не е извършвало облагаеми доставки от създаването си и през ревизираните данъчни периоди. Едно от условията за възникване на правото на данъчен кредит е стоките или услугите да се използват за извършването на облагаеми доставки. Извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки следва да се тълкува към момента на получаване на доставките и във връзка с реално осъществяваната икономическа дейност на регистрираното лице, а не хипотетичната възможност за осъществяването на такава дейност в бъдеще. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на I-во отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й приема следното: С РА, индивидуализиран по-горе, на ревизирания субект е отказано правото на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени през месечните периоди от м. 09 до м. 11 от 2009 г. от различни фирми - доставчици. В резултат на този отказ са променяни резултатите по СД за тези периоди, като са увеличавани данъчните основи на получените доставки без право на данъчен кредит. Установено е, че фактурите касаят доставки на строителни материали, вложени в извършения ремонт на сграда, предназначена за изграждане на "Дом за стари хора" в гр. Брезник. Органът по приходите е кредитирал приватизационния договор между ревизирания субект и Община Брезник по силата на който "Четири сезона Брезник" купува сграда на общежитие на СПТУ по селско стопанство-незавършено строителство. Съгласно този договор купувачът се задължава да използва недвижимия имот за създаване на дом за стари хора, чието предназначение ще остане в продължение на 5 години, считано от датата на въвеждането му в експлоатация, която е договорена през м. 08.2010 г. По силата на този договор купувачът се е задължил, да не прехвърля собствеността му в продължение на 5 години. Органът по приходите е отказал данъчния кредит с мотива, че доставките са предназначени за извършване на социални услуги, по смисъла на чл. 36, ал. 3, т. 3 от ППЗСП, които са освободени от облагане по ЗДДС - чл. 40, ал. 1 от закона, поради което за получателя не възниква право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Административният съд е възприел изцяло констатациите и изводите на органа по приходите, като е изложил допълнително съображения в това число е цитирал и практика на Съда на Европейския съюз в подкрепа на развитата теза. Съдът е преценил като хипотетични твърденията на жалбоподателя, че домът за стари хора ще бъде предоставен под наем. Възприет е крайният извод на приходния орган, а именно, че за ревизирания субект не е възникнало право на данъчен кредит по процесните доставки, тъй като те не се използват за икономическата дейност на лицето, представляваща облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Обжалванато решение е правилно. Изводите на съда се обосновани. Те са в съответствие със събраните по делото доказателства, които съдът е преценил и анализирал обективно. Не се спори между страните, че закупените материали по фактурите са вложени в ремонта на сграда, която жалбоподателят е придобил от Община Брезник и която по силата на сключения договор с общината се е задължил да ползва за създаване на "Дом за стари хора". Ремонтираната сграда попада в определението за специализирана институция по смисъл на § 1, т. 5 от ДР на Закона за социалното подпомагане, в която ще се осъществяват социални услуги, по смисъла на т. 6 от същия параграф. Извършването на социални услуги е освободена доставка по силата на чл. 40, т. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 70, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. По делото липсват данни, от които да се формира извод, че тази сграда няма да се използва единствено за социални дейности. Следователно, по процесните фактури жалбоподателят е получател на стоки, които ще се използват за освободени доставки, поради което законосъобразно на осн. чл. 70, ал. 1 от ЗДДС е отказано да се признае правото му на данъчен кредит по процесните фактури. Основателно, съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Посочената разпоредба визира случаи, при които придобитите стоки и услуги първоначално са използвани за облагаеми доставки, но впоследствие са използвани и/или за освободени доставки. Настоящият случай не е такъв, тъй като към момента на придобиване на стоките по фактурите, получателят по тях е знаел, че те ще бъдат вложени в ремонт на обект, чрез който ще се извършват освободени доставки. Решението на административния съд е правилно и следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд