Решение № 6910 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16821/2013 г.

Решение № 6910 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16821/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Радослав Николов - председател на Общински съвет Оряхово, в качеството му на представляващ Общински съвет Оряхово, против решение № 16 от 24.10.2013 г. постановено по адм. дело № 272/2013 г. по описа на Административен съд Враца, с което е обявена нищожността на решение № 353 на Общински съвет Оряхово, прието по протокол № 31/28.03.2013 г. за изменение и допълнение на Наредба № 6 за определяне и администриране на местните данъци, такси и цените на услугите. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила по съображения подробно изложени в касационната жалба. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответникът "Национално сдружение на българските превозвачи", чрез представляващия Александър Чакъров оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Враца е обявил нищожността на решение № 353 на Общински съвет Оряхово, прието по протокол № 31/28.03.2013 г. за изменение и допълнение на Наредба № 6 за определяне и администриране на местните данъци, такси и цените на услугите, с което е добавена нова такса за услуга за поддържане на УПИ 502.950 в гр. Оряхово, свързана с преминаването на моторни превозни средства през Гранично контролно пропускателен пункт (ГКПП) Оряхово по видове превозни средства. Съдът е приел, че въведената с оспореното решение такса "за поддръжката на имот общинска собственост" по същество дублира регламентираната в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) "такса за ползване на пътната инфраструктура", тъй като по силата на законовата делегация на ал. 7 на чл. 10 от ЗП, компетентността да определят размера на таксите по републиканските пътища е възложена на Министерски съвет. Съдът е направил извод, че видно от изложеното общинският съвет не е притежавал специална материална компетентност да приеме оспореното решение, а приемайки го е излязъл извън регламентираната в чл. 21, ал. 1, т. 1-24 от ЗМСМА. Предвид изложеното, съдът е стигнал до извода, че решението на общинския съвет е прието при липса на материална компетентност и в нарушение на материалния закон, поради което го е прогласил за нищожно. Решението е правилно. Общинският съвет, като местен орган на законодателната власт има правомощието съгласно чл. 9 ЗМДТ да определя размера на местните такси и цени на услуги, посочени в ЗМДТ, но не и да въвежда нови видове местни такси, които не са определени със закон по смисъла на чл. 6, ал. 1, ЗМДТ. В чл. 6, ал. 1, б. "а" - б. "к" от ЗМДТ изчерпателно са установени видовете такси, които общината събира: за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги; за технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за притежаване на куче; други местни такси, определени със закон. Правомощието на общинските съвети да определят размера на местните такси и цени на услуги в Наредбата по чл. 9 ЗМДТ касае услугите (правата), предоставяни пряко от общината чрез общинската администрация. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗМДТ за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя само цена. В настоящия случай с обжалваното решение на общинския съвет гр. Оряхово са приети нови разпоредби в Наредба № 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени за услугите, предоставени от община гр. Оряхово, като по същество е определена нова такса, която касае ползване на пътната инфраструктура от моторни превозни средства преминаващи през Гранично контролно пропускателен пункт (ГКПП) Оряхово. Видно от съдържанието на оспорваната разпоредба въведената нова такса, както правилно е приел първоинстанционния съд не може да се приеме, като услуга по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗМДТ. Съдът правилно е приел, че поддръжката на имот независимо, че е общинска собственост, не може да се приеме, като услуга по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, още повече, че в мотивите на вносителя на предложението се твърди, че през процесния имот преминават всички МПС, ползващи услугите на ГКПП Оряхово и съответно може да се направи извод, че този имот или част от него е включен в републиканската пътна мрежа и следва да се прилагат разпоредбите на ЗП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП са регламентирани таксите, за преминаването по отделни републикански пътища, които са включени в трансевропейската мрежа или техни участъци, като може да се въвежда само една от тях- 1) такса за ползване на пътна -инфраструктура винетна такса или 2) такса за изминато разстояние -ТОЛ такса. По делегация на ал. 7 чл. 10 от ЗП, размерът на таксите се определя от Министерски съвет с тарифа. В ЗМДТ не е посочено, че съответната община може да събира местна такса за предоставянето на услуги относно пътната инфраструктура, като освен това и в специален закон не е предвидена тази възможност, за да се приложи препращащата разпоредба на чл. 6, ал. 1, б. "к" ЗМДТ. Компетентността да определят размера на таксите за преминаване по републиканските пътища е възложена на Министерски съвет. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за упражнени правомощия на Общинския съвет по чл. 21 от ЗМСМА . Правилно е и заключението на съда, че приетата разпоредба дублира регламентираната в чл. 10, ал. 1 от ЗП такса за ползване на пътната инфраструктура и въпреки, че е мотивирана с необходимостта от поддръжка на имот общинска собственост, по същество се явява такса за ползване на пътната инфраструктура. В ЗМДТ не се регламентира предоставянето и от страна на общината. С оглед на изложеното, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не съществува възможност с подзаконов нормативен акт съответният общински съвет да въвежда нови местни такси, а може само да определя конкретния им размер и съответно решението на общинският съвет е постановено при липса на материална компетентност, поради което то се явява нищожно. Предвид изложените съображения и при липса на визираните в касационната жалба пороци, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридическите лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. По делото не са представени доказателства в тази насока, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение