Решение № 15478 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 381/2020 г.

Решение № 15478 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 381/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и на "Електроразпределение Север" АД против решение № 6898 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. № 7677/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 720 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с отмяната на наказателно постановление № НП-452/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2016 г., а в останалата част до пълния предявен размер от 1356 лв. за всяка от инстанциите исковете са отхвърлени. Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. Касаторът обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел установените по делото обстоятелства, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума с ДДС, тъй като за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Касаторът "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, чрез процесуалните си представители твърди, че решението в отхвърлителната му част е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в решението на АССГ липсват конкретни мотиви за това кои факти и обстоятелства са мотивирали съда да стигне до изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/16 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, касаеща невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Релевират се доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Република България, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. Излагат се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по–нисък размер на обезщетението. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната част и уважаването им в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС – Свищов по нахд № 455/2015 г. на наказателно постановление № НП – 452/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с решение № 51/21.03.2016 г. по нахд № 455/2015 г. по описа на РС – Свищов, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен над уважения размер от 360 лева до пълния предявен размер от 1356 лева и КЕВР е осъдена да заплати разноски във връзка с този иск в размер на сумата от 136, 77 лева; КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Велико Търново по кнахд № 10164/2016 г. при съдебна защита срещу отмененото наказателно постановление № НП – 452/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР с решение № 51/21.03.2016 г. по нахд № 455/2015 г. по описа на Районен съд – Свищов, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът е отхвърлен над уважения размер от 360 лева до пълния предявен размер от 1356 лева и КЕВР е осъдена да заплати разноски във връзка с този иск в размер на 136, 77 лева. Административният съд приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР, но исковете са частично основателни по размер. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и с влязло в сила съдебно решение, след двуинстанционно производство, наказателното постановление е отменено. В съдебните производства пред районния съд и пред административния съд са представени пълномощни за процесуално представителство, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. За сумите от адвокатското дружество са издадени фактури. Плащанията са осъществени по банков път. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните /дати, наредител, получател, основание/ в посочените по-горе писмени доказателства - фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка. Поради това съдът е счел, че макар и да не са били представени в производството по административно-наказателното дело, договорите за правна защита и съдействие касаят именно тези производства. Съдът обаче е счел за основателни доводите на ответника за намаляване размера на обезщетението. Приел е, че адвокатските хонорари, заплатени по административно-наказателните дела са прекомерни и ги е намалил до 300 лв. за всяка инстанция. Към тези суми е прибавил и 20% ДДС, като е приел, че се касае за облагаема доставка. Касационните жалби са неоснователни. Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: "За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност". При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Неоснователни са съображенията на КЕВР, че обезщетение не се дължи, тъй като дружеството разполага с юрисконсулти. Всеки правен субект има право на адвокатска защита, включително търговци, които имат назначени на трудов договор служители с правно образование. Размерът на адвокатския хонорар не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата и с обема на извършените процесуални действия. Съдебните производства по административно-наказателните дела са с ниска фактическа и правна сложност, като за целта съдът отчита броя на проведените заседания, извършените процесуални действия и характера на спора. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Изводите на съда, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Доводите на касатора КЕВР, че за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит, първо, не са подкрепени с доказателства и второ, са неотносими, тъй като при формиране размера на обезщетението за имуществени загуби съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на страните не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се отхвърля касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта срещу решение № 6898/14.11.2019 г. по адм. дело № 7677/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта за осъждането й да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение общо в размер на 720 лева за имуществена вреда, причинена вследствие на издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-452/17.12.2014 г. ведно със законната лихва. Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-452/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. В НАХД № 455/2015 г. по описа на Районния съд - Свищов, образувано по жалбата на "Енерго Про Мрежи" АД (предишно търговско наименование на "Електроразпределение Север" АД) срещу наказателно постановление № НП-452/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие с друго пълномощно адвокат Лясков преупълномощава адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД в производството по НАХД № 455/2015 г. по описа на Районния съд-Свищов до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, адвокат Андреев е защитавал дружеството пред Районния съд-Габрово. Той е представлявал дружеството и в касационното производство по КНАХ дело № 10164/2016 г. на Административния съд-Велико Търново. В кориците на НАХД № 455/2015 г. по описа на Районния съд - Свищов и КНАХ дело № 10164/2016 г. на Административния съд-Велико Търново не се съдържат и договори за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството по адм. дело № 7677/2019 г. по описа на Административния съд-София град са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори ", с които за защита по административнонаказателното дело е договорено възнаграждение в размер на 1356 лева за всяка от двете инстанции. Възнаграждението е платено на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по делата. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и липсата на достоверна дата на договорите за правна защита и съдействие. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Поради това считам, че административният съд е следвало да отхвърли предявените от "Електроразпределение Север" АД осъдителни искове против Комисията за енергийно и водно регулиране изцяло. Постановеното в обратния смисъл решение в съответната част е неправилно и подлежи на отмяна. Съдия: /Жанета Петрова/