Решение № 11778 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. К. от гр.Русе, чрез адв. Батанова, срещу Решение 47 от 08.01.2024г., постановено по адм. дело 475/2019г. по описа на Административен съд Русе. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 2153-17-46 от 24.06.2019г. на Директор на ТП на НОИ Русе, както и потвърденото с него Разпореждане 2140-17-213 от 15.04.2019г. на Ръководител ПО в същото ТП на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Русе счита касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на К., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно не е била отпусната поисканата от лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. 2113-17-2506 от 13.12.2018г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи непризнат осигурителен стаж при работодателите ОД на МВР Русе и РСИН Русе, за положен от лицето извънреден и нощен труд(вкл. и преобразуването му), както и проведени професионални обучения и строеви прегледи(в самата жалба се сочи този стаж да е неотчетен и неотразен в съответните издадени на К. документи по образец), то съответни на закона са изводите на административния съдия. Преди всичко тук следва да се посочи в по-общ план(на база представените по делото доказателства за воден исков процес по гр. дело 5298/2019г. по описа на РС Русе), че търсените за разрешаване и поставени(като централен момент) с касационната жалба въпроси, не могат да получат положителен за оспорващия резултат, защото преценката по тях не е предоставена нито на пенсионния орган, нито на съда, проверяващ издаденото от ответника по касация решение, с което са потвърдени изводите на Ръководител ПО Русе в административния акт по заявлението за пенсиониране на К.. Видно е от съвсем ясните и недвусмислени мотиви на съдебните актове по приключилото гражданско дело, че спорът по повод положения от лицето извънреден и нощен труд, различните обучения и подготовки, случили се по време на работата му при посочените по-горе негови осигурители, е трудов спор по см. на чл.357 КТ (непопадащ в приложното поле на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по който ред е търсил съдебната намеса по това дело К.), който касае изясняване съдържанието на трудовоправната връзка(така Определение 20 от 06.01.2020г. по в. ч. гр. дело 861/2019г. на въззивната инстанция и Определение 136 от 09.04.2020г. по ч. гр. дело 484/2020г. на ВКС на РБ). В тази връзка следва да се посочи, че в производството по отпускане на пенсия преценката се основава само на изрично посочените документи по чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителни стаж(НПОС), които се издават по определен ред и следва да имат точно определени реквизити. Така според ал.1 осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като според ал.3 документите по ал.1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Само в случаи, когато документите по ал. 3 липсват(а в този казус те не липсват), осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход(така ал.5 на чл.40 НПОС). По делото не е спорно, че К. има издадено Удостоверение обр. УП-3 2266 от 20.09.2019 г. за периода 01.07.2009 г. до 12.12.2015 г, което обаче е само за 74 часа извънреден труд, т.е. значително по-малко от сочения от лицето обем на действително положения от него извънреден труд. В производството пред пенсионния орган, положеният от лицата извънреден труд, за да бъде зачетен като осигурителен стаж съгласно новелата на чл.38 ал.16 от НПОС, следва да е удостоверен по реда на чл.40 НПОС. Пред административния орган в това производство не могат да бъдат установявани факти и обстоятелства, основани на документи, извън посочените в чл.40 НПОС, който да формират извод за друг, различен размер на удостоверения или въобще за твърдяния от заявителя осигурителен стаж в резултат на положен извънреден труд. Това и така не само защото разрешаването на този въпрос, представлява разрешаване на трудов спор по см. на чл.357 КТ, но и защото работодателят-осигурител(който не е прекратен, т.е. продължала да съществува в правния мир) не участва в това производство. Този въпрос не може да се разреши и в съдебната фаза по такъв спор, след като съдът сам не е инстанция по същество. Следва да се отбележи, че защитата на касационния жалбоподател се основава на изводите на заключенията по вариантите на приетите по делото съдебно-икономически експертизи(основно и допълнително заключения на в.л. М. и основно и допълнително заключения на в.л. Ц.), които са обосновали изводите си с проверки в счетоводството на двамата работодатели, разговори със служителите в тях, преценката на различни документи(извън посочените в чл.40 ал.1 и ал.3 НПОС), като напр. тетрадки за дежурства, графици на състава, заповеди за полагане на труд, извън установеното работно време, заповеди за учебни занятия, за изпити за физическа, бойно-приложна и стрелкова подготовка, докладни записки, протоколи, послужили за въвеждане на данните в разплащателните ведомости и други подобни, както и на разпитаните трима свидетели в о.с.з. на 19.10.2023г.. По отношение на последните следва да се посочи, че с гласни доказателства тук не може да се установява обема(размера) на положения извънреден труд, за разлика от производствата по чл.357 КТ, вкл. и дори това по ЗУТОССР, където кръгът на доказателства е значително по-широк(чл.6 ал.2), като допустими са и гласни доказателства при начало на писмено доказателство(чл.6 ал.1). Или следва да се обобщи, че за К. открит е бил пътя на установяване на спорните обстоятелства по реда на чл.357 КТ между него и двамата му осигурители(което му е и посочено в актовете, цитирани по-горе на ОС Русе и ВКС на РБ), или чрез производства по негови искания за издаване на документи по образец(обр. УП-3) от непрекратените негови бивши осигурители, които документи по своята правна същност представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, т.е. волеизявления за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, вкл. и отказът да се издаде такъв документ, поради което и в посочения контекст търсената защита пред съд е също е била допустима(така Определение 10627 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. 8987/2024 г., VI о. ). Последният способ за защита обаче е ограничен от обстоятелството, че волеизявлението относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са материализирани в удостоверителния документ, представляващо неговото съдържание(в случая размера на положения извънреден труд), може да се оспори само по административен ред. С разпоредбата на чл. 81, ал. 2 АПК изрично е предвидено, че по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ и по аргумент за обратното следва да се приеме, че съдържанието на документа (удостоверителния административен акт) не може да се оспорва пред съда(именно и на това основание е било прекратено съдебното производство по приложеното адм. дело 657/2019г. по описа на Административен съд Русе, като настоящият състав не споделя единствено формирания в прекратителното определени извод, че съдържанието на издадения на лицето документ обр. УП-3 от 20.09.2019г. може да се оспори пред гражданския съд и то на основание чл.124 ал.4 ГПК). По този, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,