Решение № 5856 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2015 г.

Решение № 5856 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "ПЕТРИКО" ООД със седалище гр. Благоевград против решение № 1618 от 16.03.2015 г., постановено по адм. д. № 9867 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания по правилното прилагане на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - Областна администрация на област София чрез процесуалния си представител по делото оспора основателността на същата. Моли решенето да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението, с което са отхвърлени като неоснователни първата и третата искова претенция и за основателност на касационната жалба в частта, касаеща решението, с което е отхвърлен искът за вреди досежно блокираната като депозит за участие в търга сума в размер на 63034 лв. Според представителя на прокуратурата невъзможността тази сума да се използва в оборота на дружеството или като източник на приходи от лихви, ако е била вложена на депозит в банка, съставлява вреда и тази вреда е пряка и непосредствена последица от мълчаливия отказ на областния управител да издаде заповед по чл. 59, ал. 6 ППЗДС, отменен от съда като незаконосъобразен. Същата възлиза на стойност, представляваща равностойността на лихвите, които дружеството би получило, ако е била оставена на депозит, изчислени съобразно средния лихвен процент за страната за съответния период. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните от Административен съд - София град доказателства и установените от съда факти, които настоящата инстнация следва да възприеме поради необорването им и забраната за фактически установявания в настоящия процес съгл. чл. 220 АПК, производството пред първоинстанционния съд е било образувано по реда на чл. 203 и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по предявения от дружество "ПЕТРИКО" ООД против Областна администрация на Област София - град иск за присъждане на обезщетение както следва: иск за обезщетение за вреди, в размер на 31 000 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализиран доход от наем за периода от 15.06.2009 г. до 30.09.2010 г., ведно с лихва за забава, считано от 30.09.2010 г. и законна лихва до окончателното плащане; иск за обезщетение за вреди, в размер на 15 250 лв., представляващи пропуснати ползи от неизползван паричен ресурс от 143 000 лв., държани в разплащателна сметка на дружеството и депозитна сметка на Министерство на отбраната за периода от 03.06.2009 г. до 26.10.2010 г. / дата на плащане по сключения договор за продажба/, ведно със законна лихва до окончателното плащане и иск за обезщетение за вреди, в размер на 69 847,25 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана печалба за периода от 15.06.2009 г. до 31.12.2010 г., ведно с лихва за забава в размер на 2 727,85 лв., считано от 01.01.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва върху тези суми до окончателното плащане. Третият иск ищецът предявява като евентуален, в случай, че бъдат отхвърлени горните два. Като основание за исковата претенция се сочи, че вредите са причинени от незаконосъобразен мълчалив отказ на областния управител на Област София град. да издаде заповед по чл. 59, ал. 6 от ППЗДС, с която да финализира тръжна процедурата за продажба на нежилищен имот, находящ се в гр. София, ж. к. "Толстой", бл. 39, ет. 1 със ЗРП 193,56 кв. м., на който дружеството - ищец е класирано на първо място. Отказът е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила на 04.05.2010 г. решение по а. д. № 5227/2009 г. на Административен съд София - град. По делото е било установено, че дружеството-ищец е участвало в търг, обявен от Министерство на отбраната за нежилищен имот със застроена площ 193,56 кв. м., разположен на първи етаж в бл. 39 в гр. София на посочения по-горе адрес, открит с решение № 183 от 21.04.2009 г. Имотът е частна държавна собственост съгласно АДС № 03346 от 18.02.2003 г., предоставен на Министерство на отбраната. Ищецът е класиран на първо място при проведения търг с тайно наддаване, съгласно протокол № ВИ-56-93 от 03.06.2009 г., като същият е подписан от директора на дирекция "АКРРДС" на Областната управа на Област София - град и е утвърден от Министъра на отбраната. За участието си в търга ищецът е заплатил депозит в размер на 63 034 лв. на 21.05.2009 г. Областният управител на София град с писмо изх. № 0413/71 от 08.06.2009 г. е уведомен за резултатите от търга и за класирания на първо място участник, като му е изпратен и препис от протокола за класиране на участниците. По делото не се спори, че Областният управител на Област София - град не е извършил последващите действия за финализиране на процедурата по търга, а именно не е издал заповед по чл. 59, ал. 6 от ППЗДС за определяне на купувача, цената и условията на плащането и не подписва договор. С оглед на това дружеството-ищец е подало жалба вх. № 0413/71 от 21.07.2009 г. срещу мълчалив отказ на Областния управител на Област С. - град да издаде заповед за определяне на дружество за купувач на имота Жалбата е уважена, а отказът е отменен с влязло в сила на 04.05.2010 г. решение по а. д. № 5227/2009 г. на Административен съд София - град. На 17.05.2010 г. е подадено искане от "ПЕТРИКО" ООД за изпълнение на влязлото в сила съдебно решение от страна на Областния управител на Област София - град. Това не е направено и дружеството е подало искане до АССГ за налагане на глоба на основание чл. 304 и следващите от АПК. С разпореждане № 2836 от 27.08.2010 г. на АССГ, 22 състав по адм. д. № 5408 от 2010 г. на Областния управител е наложена глоба в размер на 200 лв. Разпореждането е потвърдено със съдебно решение № 483 от 07.02.2011 г. на АССГ, V касационен състав по адм. д. № 8266 от 2010 г. На 30.09.2010 г. е издадена Заповед № ДИ - 03 - 010 от 30.09.2010 г. на Областния управител на Област София - град, с която на основание чл. 59, ал. 6 от ППЗДС дружеството] е определен за купувач на имота, определена е цената и условията на плащането. На 16.11.2010 г. е сключен договорът за покупко - продажба на недвижимия имот, предмет на търга, а на 11.12.2010 г. е издадена Заповед № РД - 57 - 069 на Областния управител на Област София - град за отписване на имота от актовите книги. Владението върху имота е предадено на ищеца през м. декември 2010 г. С оглед на така установената фактическа обстановка АССГ е приел предявените претенции за неоснователни. Посочил е относно исковата претенция вреди, в размер на 31 000 лв. /предявен като частичен/, представляващи пропуснати ползи от нереализиран доход от наем за периода от 15.06.2009 г. до 30.09.2010 г., че не са налице доказателства за реална възможност ищецът да отдаде имота под наем, не е било обективирано и намерение за това, доколкото в конкурсната процедура желанието му е било да ползва офиса за свои нужди. По втория иск - по отношение на твърдените вреди, в размер на 15 250 лв. / предявен като частичен/, представляващи пропуснати ползи от неизползван паричен ресурс от 143 000 лв., държани в разплащателна сметка на дружеството и депозитна сметка на Министерство на отбраната за периода от 03.06.2009 г. до 26.10.2010 г. - дата на плащане по сключения договор за продажба, съдът е приел, сумата от 143 000 лв. се образува, като към държания по сметка на МОО депозит за участие в търга от 63 034 лв. се добавя сума, която му е необходима за извършване на финалното плащане по договора за покупка на имота. Според съда изчислението на размера на лихвата от вещото лице по делото не може да послужи за обосноваване размера на претенцията, тъй като условията за депозитите в банките са предмет на договаряне между банковата институция и клиентите, а решението към задължителни депозит за участие в търга да се добави и сумата за заплащане цената на придобития имот е управленско решение на ищеца. По третия иск - по отношение на твърдените вреди, в размер на 69 847,25 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана печалба за периода от 15.06.2009 г. до 31.12.2010 г. не са налице доказателства че ищецът би реализирал такава печалба и че печалбата му, в случай, че би използвал сумата от 143 000 лв. би била с 1/3 по-висока от тази, която дружеството е имало през 2010 г. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за заплащане на 31 000 лв. представляващи пропуснати ползи от нереализиран доход от наем за периода от 15.06.2009 г. до 30.09.2010 г. и 69 847,25 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана печалба за същия период. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според нормата на чл. 4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая претендираните в първата и третата искова претенция вреди се основават на твърдение за пропуснати ползи за ищеца. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на лицата по чл. 1 ЗОДОВ Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото ми би се намирало, в случай че незаконосъобразния акт или действие, респ. бездействие не бе рефлектирал върху него, съпоставено с имуществото му към момента на увреждането. Пропуснатата полза винаги представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че единствено по причина на въздействие върху имуществото от страна на незаконосъобразния юридически факт то е могло да бъде увеличено, претенцията може да се приеме за основателна. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, ищецът следва да докаже, че въз основа на относимите обстоятелства със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от незаконосъобразното бездействие или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Както правилно съдът в решението си е посочил такива доказателства не се представят. Позоваването в касационната жалба на необсъждане на приетата съдебно-икономическа експертизата, която, като доказателствено средство цели да подпомогне липсата на специални знания у съда, не представлява доказателство за обстоятелствата доказващи пропуснатите ползи. В тази връзка възраженията в касацинната жалба се приемат за неоснователни. Правилно съдът не се е обосновал с данните от заключението, а е извършил преценката си за наличие на обстоятелствата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с оглед доказателствата, ангажирани в тази насока от ищеца. Що се отнася до втората искова претенция същата неправилно е приета за неоснователна. Видно от действащите в ППЗДС правила за провеждане на търга, изрично посочени и в т. 13 от Условията на търга, участниците имат задължение да внесат депозит за участие в размер на 63034.00 лв., определен върху началната тържна цена. Съгласно чл. 13.1 от условията на търга депозитната вноска не се възстановява, а се приспада при плащане на цената, на която е спечелен търгът. Плащането на цената от своя страна - чл. 14.1 от същия акт, се извършва в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта на областния управител, с която се определя купувачът, цената и условията за плащане. В случая, внасянето по сметка на областната управа от страна на купувача на цената е задължение, което той има по силата на нормативния акт. При законосъобразно развитие на процесуалните правоотношения то следва издаването на заповедта на административния орган. Макар да е обвързана от издаване на заповедта за определяне на купувач, внасянето на цената преди издаване на заповедта, не може да се разглежда като недобросъвестно поведение и в ущърб на ищеца. Заплащането на цената е негово нормативно задължение, неизпълнението на което влече както отпадане на този участник от процедурата, така и отказ да му бъде възстановен депозитът за участие. Незаконосъобразното забавяне от страна на административния орган да финализира процедурата чрез издаване на заповед за определяне на купувача и сключване на договор въз основа на нея, е единствената причина сумата за депозита и продажната цена да пред исковия период да не могат да бъдат използвани по тяхното предназначение. Налице е пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразния отказ да се издаде заповед за определяне на спечелилия търга участник и понесените от ищеца вреди. Невъзможността тази сума да се използва в оборота на дружеството или като източник на приходи от лихви, ако е била вложена на депозит в банка, съставлява вреда и тази вреда е пряка и непосредствена последица от мълчаливия отказ на областния управител да издаде заповед по чл. 59, ал. 6 ППЗДС, отменен от съда като незаконосъобразен. Същата възлиза на стойност, представляваща равностойността на лихвите, които дружеството би получило, ако е била оставена на депозит, изчислени съобразно средния лихвен процент за страната за съответния период. С оглед изложеното решението на Административен съд - София град в тази част следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция в размер на 14 683.95 лв, изчислена съобразно заключението на вещото лице, следва да се уважи. Размерът на лихвата е съобразен действащ през исковия период лихвен процент на търговска банка за услуга срочен депозит. В тази част исковата претенция следва да се уважи, а решението в останалат му част следва да се остави в сила. С оглед изложеното Върховният административен съд.