Решение № 12105 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2016 г.

Решение № 12105 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3448/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. Н., от гр. М., подадена срещу решение № 10 от 27.10.2016 г. по адм. дело № 486/2015 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-23-38/23.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ- С. З., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 232-01-74-1/29.06.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-С. З. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и административния акт и връщане на административната преписка на административния орган за уважаване на искането. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ- С. З. не е взел становище по оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. З. е отхвърлил жалбата на Д. К. Н. срещу решение № 1040-23-38/23.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ- С. З., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № 232-01-74-1/29.06.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-С. З.. За да постанови решението си административният съд е приел, че Н. не е била осигурявана през девет от последните петнадесет месеца преди подаването на заявлението за отпускане на обезщетението за безработица от ТП на НОИ - С. З.. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че Д. Н. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в ТП на НОИ-С. З., филиал Казанлък на 28.05.2015 г., с приложени към него копие от акт за прекратяване на служебното правоотношение- Заповед № 1/27.04.2015 г. на Кмета на О. М., с която Н. е уволнена дисциплинарно, и служебна книжка. При проверка на служебната книжка е установен заверен служебен стаж до 23.04.2012 г. Н. Н. са дадени указания да представи документи, удостоверяващи осигурителен стаж за времето от 23.04.2012 г. до 25.05.2015 г. В изпълнение на указанията жалбоподателката е представила допълнително удостоверение издадено от ответника за получени от нея обезщетения за временна неработоспособност, за периода от месец януари 2012 г. до месец юли 2013 г. вкл., както и копия за внесени на 19.12.2014 г. осигурителни вноски за периодите 01.09.2012 г. - 31.10.2012 г. и 01.07.2013 г. - 31.01.2014 г. Установено е също, че от 03.09.2012 г. Н. не е упражнявала трудова дейност по заеманата от нея длъжност, поради отстраняването й от работа по силата на заповед № РД-09-576/03.09.2012 г. на Кмета на О. М., издадена на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл/ поради образувано против нея дисциплинарно производство/, не е получавала трудово възнаграждение и съответно не са й били начислявани и внасяни осигурителни вноски. Заповедта за временно отстраняване е обжалвана от Н. пред съда, като жалбата й е отхвърлена с решение № 234/22.11.2012 г., постановено по адм. дело № 383/2012 г. на Административен съд С. З., което е оставено в сила с решение № 13912/24.10.2013 г. по адм. дело № 153/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и отговарят на условията по чл. 54а, ал. 1, т. 1-3 от КСО. Съгласно чл. 54л, ал. 1 от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица сочи, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Съгласно ал. 2, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. През периода, през който държавният служител е временно отстранен от длъжност, същият не упражнява трудова дейност и съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗДСл. не получава трудово възнаграждение. След като не се упражнява трудова дейност, то отстраненият държавен служител не отговаря на едно от изискванията по § 1, т. 3 от ДР на КСО, за да е осигурено лице. С оглед на това Н. няма качеството на "осигурено лице". В случая предпоставките на чл. 54, ал. 1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица на Д. Н. не са налице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че наличието на валидно сключено и непрекратено трудово или служебно правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото, респективно - служебното и на осигурителното правоотношение. Доколкото по делото безспорно е установено, че след 04.09.2012 г. Н. не е упражнявала трудова дейност по служебно правоотношение на заеманата от нея длъжност "Секретар на О. М.", не й е начислявано и изплащано трудово възнаграждение и съответно не са внасяни осигурителни вноски. С прекъсването упражняването на трудова дейност, която е основание за осигуряването, е прекъснато и самото осигуряване. Без значение за осигурителния статус на Н. е обстоятелството, че същата е внесла сама осигурителни вноски за посочените по-горе периоди. Тя не е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, тъй като не е била длъжна да внася осигурителни вноски за своя сметка. Осигурителното правоотношение не възниква винаги когато се внесат осигурителни вноски, а само, когато такива вноски са дължими, като едно от условията за дължимост на осигурителните вноски е да е осъществявана трудова дейност. Като е изложил аналогични мотиви първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не се установяват наведените касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 fj АПК Върховният административен съд, шесто отделение,