Решение № 8665 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Асоциация за социална отговорност и развитие чрез иновации“ (АСОРИ), гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 45 срещу Решение № 14766/17.04.2026 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 861/2026 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на АСОРИ против Решение рег. № РА14-4/27.02.2024 г. на ръководителя на Програмния оператор (РПО) на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, с което на основание чл. 12.1, т. 1 и 2 от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), т. 11.2, 11.6, 18.7, 19.2, 23.3 и 24 от Системата за управление и контрол (СУК) (Версия 5), Насоките за кандидатстване по първа покана за набиране на проектни предложения по Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“ и чл. 19 и 22, ал. 2 на Договор № РД14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г. и чл. 10.5, т. 2 и 6 от Общите условия на договора, с рег. № в ИСУН 2020BGCULTURE-2.001-0117-С02, сключен между АСОРИ и Министерство на културата, във връзка с изпълнението на проект „Ritual Gatherings: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство - механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми“ е прекратен едностранно от страна на РПО Договор № РД14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г., за изпълнение на проект с рег. № в ИСУН 2020 BGCULTURE-2.001-0117-C02. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че административният акт е издаден при неспазване на изискванията за форма и съдържание, доколкото липсва правно основание, мотивирало неговото издаване. Счита, че в противоречие със закона и в разрез със законоустановените правомощия административният орган излага твърдения за наличие на нередност, квалифицирано като „съмнение за измама“. В тази връзка посочва, че не е налице установено по надлежен ред деклариране на неверни и непълни данни. На следващо място, счита че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е кредитирал приетото при предходното разглеждане на делото заключение по изготвената съдебно – техническа експертиза. Развива доводи, че по недопустим начин посредством изготвената експертиза органът прави опит да бъде попълнен доказателствения материал по вече развило се административно производство. В тази връзка обосновава, че административният акт следва да се основава на съществуващи и установени към момента на неговото създаване факти и обстоятелства, а не такива да се създават след неговото постановяване, за да служат като основание за издаването му. Оспорва изводите на съда по отношение на материалната законосъобразност на административния акт. Намира, че в обжалваното съдебно решение липсват мотиви по всички факти и правни основания за издаване на акта, както и обсъждане на становищата на страните, както и за наличие на материалните предпоставки за издаване на акта. Развива подробни съображения за материална незаконосъобразност на акта като сочи, че при отсъствие на нарушение, в разрез с целите на Регламента се цели прекратяване на административния договор. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени административния акт като незаконосъобразен. В писмени бележки чрез адв. Е. Радева поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът – ръководителят на Програмния оператор на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на разноски за касационната инстанция, за които представя списък. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е Решение рег. № РА14-4/27.02.2024 г. на ръководителя на Програмния оператор (РПО) на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, с което на основание чл. 12.1, т. 1 и 2 от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), т. 11.2, 11.6, 18.7, 19.2, 23.3 и 24 от Системата за управление и контрол (СУК) (Версия 5), Насоките за кандидатстване по първа покана за набиране на проектни предложения по Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“ и чл. 19 и 22, ал. 2 на Договор № РД14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г. и чл. 10.5, т. 2 и 6 от Общите условия на договора, с рег. № в ИСУН 2020BGCULTURE-2.001-0117-С02, сключен между АСОРИ и Министерство на културата, във връзка с изпълнението на проект „Ritual Gatherings: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство - механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми“ е прекратен едностранно от страна на РПО Договор № РД14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г., за изпълнение на проект с рег. № в ИСУН 2020 BGCULTURE-2.001-0117-C02. От фактическа страна, административният акт е мотивиран с обстоятелството, че при проверка на представените документи е установено, че за доказване на изпълнение на препоръка № 3 от контролен лист от проверка на място са приложени снимки от проведени микросъбития, за които са възникнали съмнения, че не отразяват заявените събития и периода на изпълнение. В тази връзка е установена нередност при отчитане на договора за безвъзмездна финансова помощ и така установеното нарушение е прието за такова, което следва да се квалифицира като „измама“ и да се докладва на Комитета на Финансовия механизъм. Договорът е прекратен едностранно на основанията по чл. 10.5, т. 2 и 6 от Общите условия и т. 11.2 и т. 11.6 СУК. В акта е отразено и че отделно от регистрираната нередност е налице и друго основание за прекратяване на договора, а именно че бенефициерът е декларирал неверни данни, представяйки отчет, който не отразява действителното положение, поради което е налице и основанието по т. 11.6 СУК. Посочено е също, че следва да бъдат възстановени изплатените до момента средства в размер на 187 269 лв. Първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали органа за издаването му, същото е издадено при спазване на специалните административнопроизводствени правила по ЗУСЕФСУ. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение съдът приема, че органът законосъобразно е приел наличие на нередност. Анализирайки приложените по делото доказателства, в т.ч. и изготвената Съдебно-компютърно-техническата експертиза, обосновава извод, че представеният снимков материал от проведените микросъбития, не е достоверен и не може да служи като надеждно доказателство за заявеното изпълнение, което обективно компрометира възможността за верификация на съответните дейности по проекта. Посочва, че употребеният в административния акт термин „измама“ не може да се разбира като установяване от административния орган на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, доколкото понятието е използвано в контекста на режима за докладване по чл. 12.5, § 1, б. а) от Регламента. С оглед съдържанието и достоверността на представения отчетен пакет, съдът разглежда самостоятелно и посоченото от административния орган основание по т. 11.6 от СУК като формира извод, че междинният технически отчет не се изчерпва с текстовото описание, а включва и приложения към него доказателствен материал, чрез който се удостоверява реалното изпълнение на дейности, събития, индикатори и препоръки от проверки. Акцентира върху обстоятелството, че представеният снимков материал не изпълнява единствено илюстративна функция, а служи като доказателство за реалното провеждане на конкретни проектни дейности и за изпълнение на заложени индикатори и препоръки от извършени проверки. Посочва, че недостоверността на приложенията рефлектира пряко върху достоверността на самия отчет в релевантната му част, тъй като липсва надеждно доказателство за осъществяването на дейностите, за които се отнасят. Обосновава извод, че представеният междинен технически отчет, заедно с приложения към него доказателствен материал, не отразява действителното положение. Посочва, че с оспореното решение органът не е приложил механизма на частична финансова корекция, а е предприел друга, по-тежка последица, предвидена в договорната и контролната рамка — едностранно прекратяване на договора и възстановяване на изплатените средства. След като административният орган е приел, че са налице основанията по т. 11.2 и т. 11.6 СУК и по чл. 10.5, т. 2 и 6 от Общите условия, липсата на отделен анализ за размер на финансова корекция не прави акта немотивиран, защото волята му не е насочена към редукция на отделни разходи, а към прекратяване на правоотношението. Приема, че представянето на недостоверен доказателствен материал при отчитане на проектни дейности е в пряко противоречие с целта на Регламента и оправдава засилена реакция от страна на РПО, включително прекратяване на договорното правоотношение, когато са осъществени предвидените за това основания. Въз основа на всичко изложено Административен съд – София-град прави извод за законосъобразност на оспорения акт. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги преповтаря. Правилно първоинстанционният съд свежда спора до отговора на въпроса налице ли е твърдяната от РПО нередност. Дефиницията за нередност е посочена в т.12.2 от Регламента, според която „нередност“ е всяко нарушение на правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2014–2021 г., на правото на ЕС или на националното право, което засяга който и да е етап от изпълнението на механизма, в частност изпълнението и/или бюджета на програма или проект. От своя страна за наличието на нередност е достатъчно да е налице нарушение на приложимата правна, програмна или договорна рамка, засягащо изпълнението, отчитането или верификацията по проекта. Поради това и с оглед мотивите на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, съществена е преценката за правилност на извода на съда, че е налице сочената от РПО нередност. Споделят се и изводите на съда за материална законосъобразност на решението, тъй като е налице твърдяната от органа нередност. От представените по делото доказателства безспорно се установява, а и не се отрича от касатора, че за доказване на микросъбитие на 14.05.2022 г. в гр. Кюстендил са използвани снимки от друго събитие – „Хисарлъка Experience“ от 24.01.2021 г., а за микросъбитие на 28.05.2022 г. в гр. Шумен е приложена снимка, идентична на вече използвана към предходен технически отчет, но с добавен банер с логото на проекта, което е дало основание за съмнение за манипулация. В унисон с констатациите на РПО е и заключението на допусната и приета, без възражение от страните, съдебно-компютърна-техническа експертиза. Съгласно последната вещото лице установява данни за редактиране и обработка чрез Adobe Photoshop и Adobe Lightroom, както и времеви данни, несъвместими с отчетния период. Правилни са изводите на административния орган, споделени от първоинстанционния съд, че представеният снимков материал не е достоверен и не може да служи като надеждно доказателство за заявеното изпълнение. В този смисъл административният орган е разполагал с достатъчна фактическа основа да третира случая като нередност, съдържаща данни и белези, налагащи незабавното й докладване по чл. 12.5, § 1, б. а) от Регламента. На следващо място, от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че към междинния технически отчет от 14.05.2023 г. са представени процесните снимки, като доказателствен материал, чрез който се удостоверява реалното изпълнение на дейности, събития, индикатори и препоръки от проверки. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че именно посредством този доказателствен материал бенефициерът удостоверява пред ръководителя на Програмния оператор, че съответните микросъбития са осъществени в заявения период и при условията на проекта. Доколкото в случая безспорно е установено, в т.ч. и от приетата по делото съдебно-компютърна-техническа експертиза, че представеният снимков материал не е достоверен и не може да служи като надеждно доказателство за заявеното изпълнение, то води до обективна невъзможност да се приеме и че съответните дейности са надлежно доказани като изпълнени. В този смисъл, обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че недостоверността на приложенията рефлектира пряко върху достоверността на самия отчет в релевантната му част, тъй като липсва надеждно доказателство за осъществяването на дейностите, за които се отнасят. Установеното несъответствие, между декларираното в междинния технически отчет и представения доказателствен материал не може да бъде квалифицирано като формален пропуск. Напротив, то засяга съществен от отчетността по изпълнението на заявените дейности по проекта и компрометира достоверността на представената отчетна документация. Следователно, са налице материалноправните предпоставки за приложението на т.11.6 СУК, като изложените от бенефициера обяснения относно причините за възникване на несъответствието не оборват този извод. Следва да се посочи, че самото наличие на установеното несъответствие представлява самостоятелно основание, обуславящо законосъобразността на прекратяването на административния договор. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е допуснал съдебна експертиза, тъй като чрез заключението по нея се цели допълване на оспорения акт с фактически установявания. РПО разпорежда с оспорения акт едностранно прекратяване на договора поради нарушение на приложимата правна, програмна или договорна рамка, което засяга изпълнението, отчитането или верификацията по проекта. В случая се, РПО е установил недостоверност на междинния технически отчет, получена в резултат на несъответствие, между декларираното в него и представения доказателствен материал за конкретни микросъбития, реализацията, на които не се установява от приложените доказателства. Съдебната експертиза е допускана, именно за да се потвърди правилността на фактическия извод на административния орган, че доказателствения материал (фотоснимки), приложен към междинния технически отчет е манипулиран. Съдът се е нуждаел от технически познания, за да провери извода на административния орган, поради което назначаването на експертизата е в съответствие на чл. 171, ал. 2 АПК вр. чл. 195 ГПК. Съдът е ценил заключението на експертизата ведно с всички други събрани доказателства и и формирал изводите въз основа на всички доказателства, а страните са имали равни възможности на ангажират такива. Изводите на съда са в съответствие със събраните доказателства и закона, точни, пълни и последователни и логични са, поради което настоящият съд ги счита за обосновани. Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни, а обжалваното решение като правилно и съответно на доказателствата по делото и закона следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган издател на оспорения акт, следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Седмо отделение